Решение № 1366 от 21.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. Пловдив, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330110862 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907 срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в общ размер от 626, 68 лв., от която изплатено застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица № ********** от **********. във връзка с щета № ****************** в размер на 616, 68 лв. и ликвидационни разходи по щетата в размер на 10лв., за причинени имуществени вреди по МПС с рег. №*********** , в резултат на настъпило ПТП на дата **********г., при което лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на кръстовището на бул. „************“ и ул. „***********“ в гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 29.04.2021г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 190, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 28.04.2018г. до 28.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4179/ 10.05.2021г., по ч.гр.д. № 7230/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.

Ищцовото дружество поддържа, че МПС марка и модел „*********” рег. № ********* е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка, обективиран в Комбинирана застрахователна полица № ************* от ************ с период на валидност от **********. до ************* На дата ********г.,********** в гр. П., на кръстовището на бул. „*********“ и ул.

„**********“, посоченото МПС било управлявано от водача Т. Ж. Т., когато попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпили материални увреди по предна и задна 1 дясна гума, като увредена били и едната джанта. За така настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол № ******** от служител при ОД на МВР- П., с-р „Пътна полиция“. Собственикът на автомобила уведомил ищцовото дружество за така настъпилото ПТП и увредите по застрахованото имущество. Във връзка с настъпилите увреди била образувана преписка по щета № **************. Ищцовото дружество изчислило увредите на сума в размер от 616, 68 лв. и още 10 лв. за извършени ликвидационни разходи ( общо 626, 68 лв.). Посочената сума била изплатена на увреденото лице, както следва – на 23.06.2016г. била заплатена сумата от 416, 16 лв., отново на 23.06.2016г. била заплатена сумата от 52, 02 лв. и на 29.06.2016г. сумата от 148, 50 лв. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка- кръстовището на бул. „**********“ и ул. „***********“ в гр. П. Върху главницата се претендира и мораторна лихва в размер от 190, 68 лв. за периода 28.04.2018г.- 28.04.2021г. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 29.04.2021г.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от О. П., със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се фактът на настъпване на ПТП на посочената отсечка от пътното платно и по описания в исковата молба механизъм.

Оспорва се вида и размера на претърпените имуществени увреди. Излага се становище в насока съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС на процесната дата, като се твърди, че се е придвижвал с несъобразена с пътната обстановка и условия скорост. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени в своята цялост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № *********** ), както и размерът на дължимото обезщетение.

Между страните не е налице спор, че кръстовището на бул. „*************“ и ул. „*******“ се намира в административните граници на гр. П. ( поради което и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е О. П.).

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „ЗАД Армеец“ АД и собственика на МПС рег.

№ ************, обективирано в Комбинирана застрахователна полица № **********, с период на валидност на покритието от *********г. до *******г. / л. ** от делото/.

Предвид изложеното, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (*********г. ) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

2

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната дата- ********** г. е настъпило ПТП – управляваният от Т. Ж. Т. лек автомобил рег.

№********** попада в необозначена и необезопасена дупка ( неравност ) на пътното платно на кръстовището, образувано от пресичането на бул. „**********“ и ул.

„**********“ в гр. П. Вследствие на това са настъпили материални щети по лекия автомобил- предна и задна дясна гума са увредени в степен налагаща пълна подмяна, предна дясна джанта в степен за боядисване и задна дясна джанта в степен за ремонт и боядисване. Вследствие на контакта с пътната неравност, автомобилът не е бил в състояние да се придвижва на собствен ход. От заключението по изготвената САТЕ / л.

**- **/, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие на установената неравност на пътя ( дупка в пътната настилка), като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Отразено е и че общата стойност на частите и труда, необходим за възстановяване на автомобила, възлизат на сума в размер от 755, 62 лв. с ДДС.

Посочено е, че към ***г. стойността на ликвидационните разноски при заведена щета варира от 10. до 30лв. В своето заключение вещото лице е посочил и че от техническа гледна точка, описаният в исковата молба механизъм на настъпване на увредите е възможно най- вероятният.

Доколкото по делото не се установиха други обстоятелства, при които да е настъпило процесното ПТП, то съдът приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният по- горе ( попадане на автомобила в необозначена и необезопасена неравност на пътя ).

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел Т. Ж. Т. / л. ** гръб /. Бидейки водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че неравността на пътното платно е била необезопасена и несигнализирана. Свидетелят я описва като причинена от машинен прорез на пътното платно. Непосредствено след като управляваното от свидетеля МПС е преминало през неравността на пътното платно, гумите на автомобила от дясната му страна са спаднали. Свидетелят е спрял и е огледал пораженията по автомобила- двете десни гуми са били спаднали и джантите им имали нужда от ремонт. Свидетелят изтъква, че предвид сериозността на повредите, автомобилът не е бил в състояние да се придвижи на собствен ход и е бил репатриран с пътна помощ. Впоследствие е бил уведомен застрахователят, при който е заведена щета и са предприети действия по отстраняване на повредите. Свидетелят сочи и че преди да попадне в дупката, автомобилът се е придвижвал със скорост не повече от ** км/ч. Изтъква, че стойността на ремонтните дейности му е възстановена от застрахователя.

Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Нужно е да се посочи и че отремонтирането на увредите по процесното МПС, съответно заплащането на застрахователното обезщетение, освен от думите на свидетеля се изяснява и от приетите по делото платежни нареждания за сумата от общо 616, 68 лв. ( л. **, л. ** и л. ** от делото ). Сумата е изплатена на собственика на увреденото МПС- св. Т.Т..

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото 3 лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.

50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен ( общински ) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. О. П. като лице, което стопанисва пътната отсечка и самото кръстовище на бул. „************“ и ул. „********“ в гр. П. осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя ( вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им ) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

От заключението на експерта се установява и че е налице пряка- причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди по лекия автомобил.

От ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите, поради което и съдът счита за неоснователно възражението на Община Пловдив за липса на причинно- следствена връзка. Нужно е да се посочи и че за процесното ПТП е съставен нарочен протокол № ********* от ************. Изводите в протокола досежно механизма на настъпване на ПТП (попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно ) се потвърждават и от показанията на св. Т. и приетото по делото заключение по изготвената САТЕ.

Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. По делото не бе установено водачът на процесното МПС да е имал противоправно поведение, което да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Скоростта на придвижване на МПС непосредствено преди инцидента не е била превишена или несъобразена. Впрочем, не може да се изисква от водача на МПС, по всяко едно време да е в състояние да предвиди наличието на неравност на пътното платно ( дупка ) и да се очаква от него да предприеме спасителна маневра. Допълнително, предвид отразените в протокола за ПТП значителни размери на пътната неравност ( *** см дължина и ** см дълбочина ), то всеки опит за заобикалянето й би означавало водачът на увреденото МПС да навлезе в съседна пътна лента и да постави в опасност останалите участници в движението.