Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 193 от 08.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 178/2026
Вид
Определение № 193
Подписан
08.05.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19,ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.8 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.626 · Търговски закон
  • чл.627 · Търговски закон
  • чл.632,ал.4 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20265001000178 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Технолоджи сълюшънс 2018”ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК 205411107,подадена чрез пълномощника адв. М.

Б.,против определение №165/06.01.2026 г.,постановено по т.д.№705/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което е оставена без разглеждане подадената от

“Технолоджи сълюшънс

2018”ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК

205411107,жалба против отказ №20251115110800-2/20.11.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се поддържа,че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.Оспорен е извода на първоинстанционния съд,с който е обоснован обжалвания краен резултат,а именно-че е налице съдебно решение,вписано в ТРРЮЛНЦ,с което е прекратено производството по несъстоятелност спрямо горното дружество и същото е заличено от търговския регистър.В тази връзка е заявено в частната жалба,че според данните от партидата на дружеството,същото все още не е заличено като търговец,поради което то е действащ субект към момента и има правен интерес от подадената жалба.Наред с това се сочи,че жалбата срещу отказа на АВ е подадена преди постановяване на решението за заличаване на дружеството от ТР.Изложен е и довода,че постановяването на решение по чл.632,ал.4 от ТЗ не води до липса на активна материална легитимация на кредиторите по иска с правно основание по чл.627 ТЗ и само по себе си това не изключва наличие на пряка причинно-следствена връзка между 1 неизпълнението на задължението по чл.626 ТЗ и вредите на кредитора,съизмерими с вземането му към заличения по чл.632,ал.4 от ТЗ търговец,като вземането на кредитора във връзка с активната му легитимация се установява в производството по чл.627 ТЗ.

Освен горните доводи,в частната жалба е изложен и аргумента,че съгласно чл.8 от ЗТРРЮЛНЦ заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването и в този контекст-че тъй като заявлението за вписване на промените,по което е постановен обжалваният отказ,е подадено преди заявлението за вписване на съдебното решение за заличаване на търговеца,следва първо да приключи разглеждане на заявлението за вписване на заявените промени и едва след това на основание чл.19,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да се премине към разглеждане на заявлението за заличаване на дружеството.

И въз основа на всички поддържани в частната жалба доводи е поискано да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и да се върне делото на ОС-Пловдив с указания жалбата срещу отказа да бъде разгледана или настоящият съд да реши въпроса по същество,като уважи същата жалба и укаже на длъжностното лице по регистрация към АВ да извърши заявеното за вписване обстоятелство.

Препис от частната жалба е връчен на Агенция по вписванията за даване на отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението,но в този срок от агенцията не е подаден отговор и не е взето становище по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК,а атакуваното с нея определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.Наред с това е налице правен интерес от обжалване на конкретното определение,а в случая въпросът за наличие на процесуална дееспособност,респ. процесуална легитимация на дружеството-частен жалбоподател ще бъде преценяван във връзка с разглеждане на частната жалба по същество,тъй като от отговора именно на този въпрос зависи преценката относно правилността на обжалваното определение.Предвид тези съображения въззивният съд намира частната жалба за допустима и като такава ще я разгледа по същество.

Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна, като съображенията на апелативния съд в тази насока са следните:

Със заявление вх.№20251115110800 от 15.11.2025 г.,подадено пред АВТРРЮЛНЦ от адв. М. Б.,е поискано да бъдат вписани промени /нови обстоятелства/ по партидата на “ТЕХНОЛОДЖИ СЪЛЮШЪНС 2018”ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК 205411107,изразяващи се увеличение капитала на дружеството,приемане на нов съдружник и промяна в представителството на дружеството.

По това заявление е постановен отказ №20251115110800-2 от 20.11.2025 2 г. на длъжностно лице при АВ и срещу този отказ е подадена жалба с вх.

№41964/01.12.2025 г. от горното дружество,въз основа на която е образувано т.д.№705/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав.По същото дело е постановено сега обжалваното пред АС-Пловдив определение №16 от 06.01.2026 г.,с което е оставена без разглеждане подадената от “ТЕХНОЛОДЖИ

СЪЛЮШЪНС

2018”ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК

205411107,жалба против отказ №20251115110800-2 от 20.11.2025 г. на длъжностно лице при АВ и е прекратено производството по т.д.№705/2025 г.

За да постанови така описания краен резултат,окръжният съд е приел в мотивите на обжалваното определение,че подадената жалба срещу горния отказ на АВ е недопустима.В тази връзка съдът е констатирал,че с решение №460 от 24.11.2025 г.,вписано в ТРРЮЛНЦ на 25.11.2025 г. и влязло в сила на 03.12.2025 г.,производството по несъстоятелност на “Технолоджи сълюшънс 2018”ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК 205411107 е прекратено и дружеството е заличено от регистъра,а предвид заличаването му съдът е приел,че дружеството-жалбоподател вече не съществува.С оглед на това съдът е счел,че не е налице правен интерес от подадената жалба и затова същата следва да се остави без разглеждане,като производството по делото се прекрати.Изложен е и довода,е върху този извод на съда не рефлектира обстоятелството,че жалбата е подадена преди влизане в сила на решението,с което дружеството се заличава от търговския регистър,тъй като вече търговецът е заличен и без правно значение за самия търговец ще бъде разглеждането на жалбата дори и да се постанови положително решение и се внесат исканите промени по партидата му,доколкото не се обжалва самото заличаване.

Настоящият съд счита за правилно обжалваното определение.Действително,с решение №460 от 24.11.2025 г.,постановено по т.д.№460/2024 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,на основание чл.632,ал.4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на “ТЕХНОЛОДЖИ СЪЛЮШЪНС 2018”ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК 205411107 и е постановено заличаване на дружеството от ТРРЮЛНЦ.Както настоящият състав констатира при извършена служебна справка в същия регистър по електронната партида на горното дружество,описаното решение на ОСПловдив е вписано в регистъра на датата 25.11.2025 г.,а законният седмодневен срок за обжалването му,който тече вписване на решението в регистъра,е изтекъл на датата 02.12.2025 г.В този срок решението не е обжалвано,от което следва извода,че е влязло в сила на датата 03.12.2025 г.С влизане в сила на това решение дружеството “Технолоджи сълюшънс 2018”ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК 205411107 следва да се счита за заличено от търговския регистър,тъй като заличаването му е постановено от съда със самото решение и последното е вписано в търговския регистър по партидата на дружеството.А със заличаване на дружеството от регистъра,същото престава да съществува като правен субект и оттам нататък то не разполага с процесуална дееспособност в производството по подадената от него жалба срещу отказа на АВ от 20.11.2025 г.Ето защо и самата жалба се явява процесуално недопустима и като такава не подлежи на разглеждане по 3 същество,респективно и образуваното въз основа на нея съдебно производство подлежи на прекратяване,до който извод е стигнал и окръжният съд в обжалваното определение.

В частната жалба се поддържа довода,че дружеството все още не е заличено като търговец от търговския регистър,но този довод е неоснователен.Заличаването на дружеството е постановено със съдебен акт и настъпва по силата на този акт с влизането му в сила,независимо дали има техническо отбелязване в регистъра,че дружеството вече е заличен търговец.В случая решението,с което е постановено заличаване на “Технолоджи сълюшънс 2018”ЕООД /н/ от търговския регистър е вписано в регистъра,а съдържанието на цялото решение е публично достъпно и може да бъде видяно от трети лица при извършване на справка в регистъра по партидата на дружеството /раздел “Несъстоятелност”/.В диспозитива на решението,както вече се отрази,е постановено заличаване на дружеството от ТР и с влизане в сила на решението правният ефект на така постановеното заличаване е настъпил,макар и в самата партида да няма изрично отразяване,че дружеството има качеството на “заличен търговец”.Това е технически пропуск на АВ,който обаче не рефлектира върху горните изводи,тъй като самото заличаване,както се отрази настъпва по силата на съдебното решение с влизането му в сила и в тази връзка е важен факта на извършеното вписване на решението в регистъра,не и пропуснатото отразяване за заличаване на дружеството по силата на същото решение.

На следващо място,в разглежданата частна жалба се поддържат аргументите,че жалбата срещу отказа на АВ е подадена преди постановяване на решение №460/24.11.2025 г. и преди подаване на заявлението за вписване на това решение,а и самото заличаване на вписването прекратява занапред действието на вписването,поради което първо следва да приключи разглеждане на заявлението за вписване на промените на управителя и едва след това на основание чл.19,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да се премине към разглеждане на заявлението за заличаване на дружеството.И тези аргументи се неоснователни.Вярно е,че заявлението с вх. №20251115110800 от 15.11.2025 г.,по което е постановен обжалваният отказ на АВ от 20.11.2025 г.,както и подадената жалба срещу този отказ,предхождат датата на вписване на съдебното решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от регистъра,но това означава,че вписването на решението е следвало да се извърши след приключване на производството по заявлението от 15.11.2025 г.В случая предвидената в чл.19,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ поредност за разглеждане на заявления,подавани пред АВ,не намира приложение,тъй като разпоредбата на чл.14 от същия закон задължава АВ да извърши незабавно вписване,заличаване или обявяване,когато те са постановени с акт на съда,на друг държавен орган или на частен съдебен изпълнител.В такива случаи,както следва от изр. второ на чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ,съответният акт се изпраща на агенция по вписванията служебно,както е станало и в процесния случай-решение №460 от 24.11.2025 г.,постановено по т.д.№402/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,е изпратено служебно на АВ за вписването му в ТР по партидата на “Технолоджи 4 сълюшънс 2018”ЕООД /н/ и агенцията е извършила вписването му в регистъра незабавно след постъпването му в съответствие с изискването на чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ.Всъщност,вписването на решението е осъществено не въз основа на подадено заявление по смисъла на чл.19,ал.1 от посочения закон,а в резултат на служебното изпращане на агенцията на подлежащия на вписване съдебен акт.А след вписване на решението и влизането му в сила,постановеното с него заличаване на дружеството от търговския регистър е произвело правно действие,което следва да бъде отчетено и при извършване на преценката за допустимостта на жалбата срещу отказа на АВ,независимо,че тя като дата предхожда датата на вписване на съдебното решение.

Що се касае до изложения в частната жалба довод,че постановяването на решение по чл.632,ал.4 от ТЗ /на което основание е постановено и коментираното по-горе съдебно решение/,не води до липса на активна материална легитимация на кредиторите по иска по чл.627 от ТЗ,то настоящият съд счита,че този аргумент е изцяло неотносим към преценката за допустимостта на конкретната жалба срещу отказ на АВ.