Решение № 437 от 30.06.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Враца, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20241420103686 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против З. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, кв. „Младост“ бл. 8, вх. В, ет. 8, ап. 90.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу З. А. Л. за следните суми: 459,00 лева – главница по договор за кредит № 9031-00032055, сключен на 26.08.2022 год. между „Микро Кредит" АД и З. А. Л.; 43,72 лева – договорна лихва за периода от 01.01.2023 год. до 01.05.2023 год.; 88,42 лева – мораторна лихва за периода от 02.01.2023 год. до 27.05.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2024 год. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 15,92 лева – държавна такса и 31,84 лева – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1211/20.06.2024 год. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея е постъпило в срок възражение от него по реда на чл. 414 ГПК.

След указание до заявителя е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 21.04.2023 год. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 год., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищецът "Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 1

201318404 и "Микро Кредит" АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на "Микро Кредит" АД срещу З. А. Л., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9031-00032055 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9031-00032055, сключени на 26.08.2022 год., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Поддържа се, че в договора за паричен заем се съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че "Агенция за събиране на вземания" АД /сега "Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на "Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201318404. Поддържа се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за продажбата на вземането.

Излага се твърдение, че по силата на сключения на 26.08.2022 год. между „Микро Кредит" АД и З. А. Л. договор MicroCredit № 9031- 00032055, по силата на който „Микро Кредит" АД е предоставило на З. А. Л. паричен заем в размер на 700,00 лева. Твърди се, че условията на договора за кредит се съдържат в отделните полета, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска паричния заем, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Излага се съображение, че подписвайки договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума в размер на 700,00 лева и се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Твърди се, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие, с които е сключен договора за паричен заем, заемополучателят с подписването на договора за заем удостоверява, че предварително и безвъзмездно е получил стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, че разбира и приема клаузите на договора и Общите условия и се е съгласил да бъде обвързан с техните разпоредби. Сочи се, че съгласно Общите условия, при които е подписан договора за заем, заемополучателят се е задължил да върне заемната сума, ведно с договорната лихва, която е в размер на 110,40 лева на осем равни месечни вноски, в размер на 101, 30 лева, като първата от тях е платима на 01.10.2022 год., като по този начин страните договорили общ размер на плащанията по заем в размер на 810,40 лева.

Поддържа се, че на основание подписан на 26.08.2022 год. от заемополучателя формуляр "Искане за допълнителни услуги" между „Микро Кредит" АД и З. А. Л. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9031-00032055, съгласно който "Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Твърди се, че съгласно клаузите на сключения договор за допълнителни услуги, клиентът по този договор дължи заплащането на пакетна цена в размер на 539,52 лева, като му е предоставена възможност да я заплати на осем равни месечни вноски, всяка в размер на 67,44 лева, първата от които платима на 01.10.2022 год.

Излага се твърдение, че на заемополучателя е начислена лихва за забава по договора за заем в размер на 88,42 лева за периода от 01.01.2023 год. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от заемополучателя погасителна вноска) до датата на подаване на 2 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл на 01.05.2023 год., с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Изтъква се, че процесният договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма. Поддържа се, че е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Твърди се, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10, вр. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание - ГПР (Годишният процент на разходите) по кредита. Излага се съображение, че в нарушение на цитираната разпоредба на ЗПК ГПР е посочен единствено като процент, но без да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Сочи се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита противоречи на чл.

19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Излага се съображение, че в процесния договор за паричен заем е посочен единствено ГЛП, без обаче да става ясно как тази стойност се отнася към ГПР по договора. Поддържа се, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи, в т.ч. възнаградителна лихва, такса за разглеждане и застраховка, водят до различен от посочени в договора ГПР, предвид което се поддържа, че действителният ГПР е в пъти по-висок от посочения и надхвърля максимално допустимия праг на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в договора не била посочена възнаградителната лихва, която заемополучателят дължи.

Излага се, че в процесният договор за паричен заем е уговорено, че заемополучателят дължи такси за допълнителни услуги, като разходите за тях не са включени в ГПР. Поддържа се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предлож. второ ЗЗД.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребител, кредиторът има право на лихва само върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Твърди се, че в нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в ГПР не са включени разходите за заплащане на допълнителна такса, която по своята същност представлява печалба за кредитора, поради което следва да е част от ГПР, с оглед на което и предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, ответникът дължи връщане само на сумата, представляваща главница по договора за паричен заем.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска 3 от съда да отхвърли предявените искове.

С Определение № 243/05.02.2025 год., съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството по делото, в частта, с която ищецът е претендирал сумата от 337,20 лева за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 01.01.2023 год. до 01.05.2023 год.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1637/2024 год. по описа на Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 1211/20.06.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 459,00 лева – главница, дължима по договор за заем MicroCredit № 9031-00032055/26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 43,72 лева – договорна лихва за периода от 01.01.2023 год. до 01.05.2023 год.;

88,42 лева – лихва за забава за периода от 02.01.2023 год. до 27.05.2024 год., както и разноските по делото – 15,92 лева – държавна такса и 31,84 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея. С Разпореждане № 4089/02.10.2024 год. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Представен е Договор за заем Microcredit № 9031-00032055/26.08.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника З. А. Л., съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 700,00 лева, като заемателят се е задължил да върне отпуснатия заем на 8 вноски съгласно погасителен план, всяка от които в размер на 101,30 лева.

Уговореният лихвен процент по заема е в размер от 40,49%, а годишния процент на разходите (ГПР) е 48,90%. Посочено е, че начинът на усвояване на заема е следният: в брой на касите на Изипей. Приети като доказателство са и Общи условия към договора за кредит.

Приет като доказателство е и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 903100032055/26.08.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника З. А. Л., съгласно който „Микро Кредит“ АД предоставя на клиента при условията на договора пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, със срок 8 месеца, вноска 67,44 лева, включващ: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции.

Представен и приет по делото е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (Договор за цесия) от 30.03.2023 год., сключен между ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството му на цесионер и "Микро Кредит" АД като цедент, по силата 4 на който цесионерът е желае да придобие и да му бъдат прехвърлени регулярно вземания на цедента, произтичащи от просрочени кредити на физически лица, на основание чл. 99 и чл.