Решение № 17 от 12.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кърджали, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100172 по описа за 2025 година

Предявен е иск на А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ************, против „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ №137, ет.3 за признаване за установено, че клаузата на чл. 3 от сключения между страните договор за допълнителни услуги към договор потребителски кредит №************* г. е неравноправна. В исковата молба се твърди, че оспорената клауза е неравноправна. Иска се присъждане на сумата от 3180.60 лева и разноски.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който възразява за недопустимост и неоснователност на иска. Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за допустим и основателен, като съображенията за това са следните: Неоснователни са възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, с оглед липсата на посочена банкова сметка на процесуалния представител на ответника, тъй като подобно изискване на фигурира в процесуалния закон. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, и най-вече от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №************* г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 2 500 лева, платима по погасителен план на месечни погасителни вноски. Към договора за потребителски кредит страните са сключили договор за допълнителни услуги, по силата на чл. 3 от които ищцата е поела задължение за заплащане на допълнителни услуги в размер на 3180.60 лева. Установява се от приетата по делото ССчЕ, че вземанията за допълнителни услуги не са включения в ГПР по кредита, като действителният размер на ГПР е 330,72 % на годишна база. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa 1 общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая с оспорената клауза потребителят е поел задължение за заплащане на допълнителни услуги, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс.

Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.

Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита, както е в случая. Ето защо и клаузата, с която е договорени допълнителни услуги е неравноправна. Прочие, въз основа на изхода на главния иск, следва да се уважи и претенцията за връщане на даденото по нищожната клауза в размер на сумата от 3180.60 лева. Същата не поражда облигационни права и задължения.

С оглед уважаването на исковете и предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от такси и разноски по делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС сумите от 254,45 лева – дължима държавна такса за двата иска и 550 лева – направените бюджетни разноски за допуснатите експертизи.

В полза за процесуалния представител на ищцата следва да се присъди сумата от 720 лева по реда на чл. 38 от ЗАдв., която сума е справедливият размер на адвокатско възнаграждение по предявените искове, по всеки по който иск възнагражденишето възлиза на 300 лева, върху която сума следва да се начисли и ДДС съгласно представените доказателства в тази връзка. Настоящият състав счита, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и молби по хода на делото, без лично явяване на 2 адвоката и страната.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: *********** против „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет.3, че клаузата на чл. 3 от сключения между страните договор за допълнителни услуги към договор за кредит №************* г. е неравноправна (нищожна).

ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: *********** на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 3 180.60 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет.3 да ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Кърджали сумите от 254,45 лева – дължима държавна такса за двата иска и 550 лева – направените бюджетни разноски за допуснатите експертизи.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ №137, ет.3 да ЗАПЛАТИ на ЕАД „Е. Ив.“ с ЕИК 180978004, с адрес **********, представлявано от адв. Ел. Ив. – АК Пл. сумата от 720.00 лева с ДДС – възнаграждение за оказаната в полза на ищцата правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Кърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3