Определение № 368 от 04.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600860 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК и е образувано във връзка с частна жалба от подс.Н. И. Т., срещу Протоколно определение от проведено на 20.06.2023г. открито съдебно заседание по НОХД №2734/2022г. по описа на Районен съд - Варна, с което по реда на чл.270 от НПК е оставено без уважение направеното от негова страна искане за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража" в по-лека такава.

Причините за исканата от подсъдимият промяна се изразяват в необходимостта да пътува до град София и да осъществи контакт с негов приятел, който да му помогне да организира защитата си, чрез упълномощаване на адвокат по негов избор. Според подс. Т. назначеният служебен защитник е неефективен и няма „полза“ от него. Твърди, че му предстоят две операции, но не представя надлежни доказателства.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е допустима, като разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството по НОХД №2734/2022 г. по описа на Районен съд-Варна е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу Н. И. Т. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. В досъдебното производство по отношение на подсъдимият е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. В съдебното производство първоинстанционният съд е изменил мярката за неотклонение „Подписка“, в по-тежка, а именно в „Задържане под стража“, тъй като подс.Т. се е отклонил от органите по разследването, като е напуснал адреса на който живее и се е намирал извън пределите на страната. След проведено международно издирване е бил установен и задържан в гр.П. Р.Ф, а по-късно и екстрадиран в Р.България.

На 13 юни 2023г. подс.Т. е депозирал молба до РС – Варна, с която моли да бъде 1 изменена мярката му за неотклонение в по-лека.

В производство по реда на чл.270 от НПК, районният съд е оставил без уважение молбата. За това си решение, ВРС се аргументира с това, че не са били събрани доказателства, които да „оборят“ първоначално направения от съда извод за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието. Според съда е налице опасност от укриване или извършване на ново престъпление.

ВОС счита, че така посочените изводи в първата част релевират на производство в досъдебна фаза по реда на чл.64 и сл. от НПК. Доколкото делото се развива в съдебна фаза, обсъждане на доказателства и извод по отношение на вината е недопустимо. В тази връзка съдебният състав следва да прецени дали не са налице основанията за своето отвеждане.

По отношение на останалите доводи мотивирали потвърждаване на наложената МНО „Задържане под стража" на подсъдимия, същите намират правна подкрепа, като възраженията развити в частната жалба срещу обжалваното Протоколно определение, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.4 от НПК, определението на съда по чл.270, ал.2 от НПК подлежи на обжалване по реда на гл. XXII от НПК. Съдът обръща внимание на първоинстанционният съд, че предметът на инициираното по този ред производство е ограничен единствено до наличието, съответно - липсата на основания, налагащи изменение на наложената мярка за неотклонение.

При разглеждане въпроса за вземане или изменение на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража" в съдебното производство, съдът е задължен да съобрази съществува ли реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, както и дали е налице прекомерен срок на задържане. В настоящият случай, ВОС счита, че такава опасност е налице, тъй като престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем, представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29 от НК и съгласно чл.63, ал.2, т.1 от НПК при липсата на други доказателства, това само по себе си е достатъчно основание за обосноваване наличието на визираната опасност. От доказателствата по делото е видно още, че лицето е нарушило взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“, като е напуснало страната, след което се е наложило да бъде обявен за международно издирване. Задържан е на територията на Р. Франция, от френските власти, като по данни на ДМОС подсъдимият има криминалистическа регистрация в страната по обвинение в насилие, чрез използване на заплаха с оръжие, извършено на 26.04.2023г. Отделно от това, видно от данни на Министерство на правосъдието „ГДИН“, подсъдимият е излежавал присъди в различни затвори в страната, като от един от тях е извършил бягство.

Всичко изложено съдът намира, че би могло да бъде достатъчен допълнителен мотив за подсъдимия да осуети наказателното преследване и да цели да се укрие.

Относно сезиращата частна жалба - ВОС счита, че не са налице релевираните в нея доводи, а именно, че личното му посещение в гр. София, при негов приятел е единственият 2 начин да организира ефективно защитата си. А по отношение на твърдението, че му предстоят две операции, не са представени доказателства.

Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че целите на мерките за неотклонение по НПК визирани в чл.57 от НПК, а именно да се попречи на подсъдимия да се укрие или да извърши друго престъпление могат да бъдат реализирани единствено с мярка за неотклонение „Задържане под стража". По тези съображения обжалваното определението на ВРС следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, вр. чл.2 70, ал.4 от НПК, Окръжен съдВарна, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №3295 от 20.06.2023 година, постановено по НОХД № 2734/2022 година на 3-ти наказателен състав по описа на Районен съд гр. Варна, постановено по реда на чл. 270, ал.2 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3