Решение № 526 от 24.04.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№………./24.04.2019г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията

Дрингова въззивно гражданско дело № 2730 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №

73857/09.11.2018г. на С.С.П., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му представител адв. К.К., съдебен адрес ***, срещу решение № 4081 от 15.10.2018г., постановено по гр.дело № 3118/2017г. на Варненския районен съд, ХLVІІІ-ми състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********,*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат постройка с идентификатор *** с площ от 38,21 кв.м. и сграда 3 с площ от 32,78 кв.м. по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от първоинстанционното дело и с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 132,25 лв. от всеки един от тях, претендирана като имуществени вреди за периода от 08.03.2012г. до 08.03.2017г. за ползване на площта под сграда с идентификатор ***, постройка с идентификатор *** и сграда 3 по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е изложил съображения в противоречие с материалния закон и и съдебната практика, а също са необосновани и в противоречие с правната и житейската логика. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се и направените разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, чрез адв. Н.Т., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на С.С.П. срещу Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д. за заплащане на сумата от всеки по 132,25 лева, представляваща обезщетение за ползване на 138,78 кв.м. ид.ч. от собствения му имот, представляващ реална част от ПИ с идент.№*** по КККР на гр.Варна, р-н ***, СО **** целият с площ от 600 кв.м., върху които са построени постройките, очертани със зелен, син и червен цвят на скица №15-359475/21.08.2015г. на СГКК-Варна, през периода от 08.03.2012г. до 08.03.2017г., като по този начин са лишили ищеца от възможността да ползва собствената си ¼ ид.ч. от терена, както и да бъдат осъдени ответниците да премахнат постройка с идентификатор № *** с площ от 35 кв.м., състояща се от две помещения, едното от които ползвано като гараж, както и барака с площ от 24 кв.м., незаснета по КК, представляваща обща складова площ, като ако не сторят горното да бъде овластен ищеца да премахне постройката и бараката за сметка на ответниците.

Ищецът твърди да е собственик на ПИ с идент.№*** по КККР на гр.Варна, р-н *****, СО ****, целият с площ от 600кв.м., на основание решение № 533 от 15.07.1998г., поправено с решение № 716 от 07.07.2000г. на ПК-Варна, с което на наследниците на **** е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху ПИ 445 по КП/1959г. на местност „Беш Тепе” /"Зеленика"/ кв.Галата, ****, в който се включват няколко имота по КП/1997г. на местност „Зеленика", един от които е ПИ 3225 с площ 829 кв.м. Сочи, че със заповед № РД-1-7706/385/2002г. на Областен управител ***** е одобрен ПНИ на местност „Зеленика”, като площта на ПИ 3225 по КП/1997г. е включена за образуване на ПИ 3225 с площ 600 кв.м., а остатъка от 229 кв.м. заедно с остатъци от съседни имоти са отредени за образуване на ПИ 3600 с площ 531 кв.м. По КККР на гр.Варна местност „Зеленика”, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПИ 3225 и ПИ 3600 по ПНИ са заснети съответно с идентификатори *** и ***.

С решение по гр.д.№ 3014/2012г. на ВОС, влязло в сила на 30.07.2013г., е уважен иск по чл.108 ЗС и ответниците са осъдени да предадат на ищеца С.П. владението върху недвижим имот с площ 829 кв.м. в м."Зеленика" кв.Галата ****, включен в ПИ 3225 по ПНИ с площ 600 кв.м. и реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 3600. С протокол от 20.02.2015г. по изп.д.№ 20147120401780 на ЧСИ Илиана Станчева, ищецът е въведен във владение на ПИ 3225 и на реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 3600. В протокола е записано, че въвод в постройките в мястото не е извършен, като ключовете от тях са оставени на длъжника Х.Х. с указания да прибере вещите си от имота и да предаде ключа на ЧСИ до 20.03.2015г. До този момент по-голяма част от вещите на ответниците са в постройките, а ключовете от тях са в Х.. Ищецът не е установявал владение върху тях. В ПИ *** има заснети две постройки.

Едната е с идентификатор*** със застроена площ от 34 кв.м., на два етажа, а другата е с идентификатор ***, с площ 35 кв.м. В мястото има и барака с площ 24 кв.м. за съхраняване на вещи., която не е заснета по КККР. На ищеца не е известен точния период на изграждане на постройките и бараката, но твърди, че това е станало след 1991г. Постройките и бараката са строени без строителни книжа и не са узаконими. Строени са без да съществува подробен устройствен план, без проекти и строително разрешение. Те не представляват търпим строеж, тъй като не са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и не отговарят на СПН, действали от момента на строителството им до настоящия момент. Ответниците не са имали право на ползване върху държавна земя, предоставено им с акт на Общински или Окръжен народен съвет на основание ПМС, затова не са имали право да застрояват земята преди нейната реституция. Постройките не са декларирани от ответниците до 11.12.1998г., не е проведена процедура по получаване на статут „Търпим строеж” и няма издадено удостоверение за търпимост.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който изразяват становище за недопустимост на исковете, в евентуалност – за тяхната неоснователност.

Според ответниците недопустимостта на претенцията се основава на наличието на специален ред, регламентиран от нормите на пар.4 и следващите от ПЗР ЗСПЗЗ, вкл. пар.4 „л", по който следва да бъдат уредени отношенията между страните по спора, който ред преди да е приложен или изключен на някакво основание, прави недопустимо състезателното исково производство. Намират, че законността на строежите е без значение за придобиване на права по реда на специалния закон.

Ответниците твърдят, че имат правата по чл.72 от ЗС, включително и правото да държат постройките до заплащане на тяхната стойност, независимо от факта, дали същите са търпими строежи или не. Исковата претенция за премахване на постройките се настоява да е недопустима и поради това, че съдбата на тези постройки е била предмет на разглеждане в две съдебни производства, при второто от тях ищецът и родственици са осъдени да предадат на ответниците владението на сградите, като тогава те се са направили съответните възражения, на които се основава сега искът, поради което правото им сега да искат премахване е преклудирано.

Неоснователността на исковете обосновават със следните възражения: Сочат, че първият от ответниците е заварен ползвател на имота при влизане в сила на ЗСПЗЗ, а вторият и третия от тях са наследници на неговата преживяла съпруга, тяхна майка, при което и на основание пар.4 „В” от ПЗР ЗСПЗЗ имат правата по чл.72 от ЗС - да държат извършените в имота подобрения, докато същите им бъдат заплатени по предвидения за това от закона ред. Оспорват правото на собственост на ищеца по отношение на мястото, в което са изградени сградите, като неправилно възстановено и навеждат подробни доводи в тази насока. Ответниците считат, че имат право на задържане на имота до заплащане на подобренията в него, включително и на изградените постройки. Считат, че докато не им се заплатят подобренията не дължат обезщетение за лишаване от ползване на имота, поради държането на сградата върху него Релевират възражението за придобивна давност за периода от 22.11.1997г. до датата на насилственото им отстраняване от дворното място. На следващо място претендират да са собственици въз основа на разпоредбата на пар.30, ал.6 от ПМС 121 от 25.03.1997г. за изм. на ППЗСПЗЗ, съобразно която, когато собственикът на земята не е заплатил сградата във възстановения му имот, ползвателят придобива собствеността на тази сграда.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници на *****., починал на 28.01.1985г. се установява, че ищецът е негов законен наследник с ¼ наследствена квота.

С решение № 533 от

15.07.1998г., допълнено с решение № 716 от 07.07.2000г. на ПК-Варна на ПК – **** е признато правото на собственост на наследниците на *** в съществуващи стари реални граници на недвижими имоти, един от които е ПИ 445 по КП/1959г. на местност „Беш Тепе” /"Зеленика"/ кв.Галата, гр.Варна, в който се включват няколко имота по КП/1997г. на местност „Зеленика", един от които е ПИ 3225 с площ 829 кв.м.

С решение №774/11.04.2013г. по в.гр.д. № 3014/2012г. на ВОС, влязло в законна сила 30.07.2013г., Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН ********** са осъдени да предадат на С.С.П., ЕГН ********** владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на ****, включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази реална част: ПИ №№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600 и път, на осн. чл.

108 от ЗС, при релевирано твърдение за придобито от ищците право на собственост върху спорния имот на основание наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на наследниците на Михаил С.П. с решение № 533/15.07.98г. на ПК-**** и е отхвърлено направеното от ответниците възражение за подобрения, чрез заплащане на увеличената стойност на процесния недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв. ****, гр. *****, включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600 по ПНИ от 2002г., при посочени по-горе граници, изразяващи се в: подобряване на повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни 1983г., на обща стойност 1800лв.; направа на ограда от 118 линейни метра с две врати, с бетонни стълбчета и оградна мрежа с обща дължина 80м., направена през м. юни 1983г. и на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през м. юни 1983г., на стойност 8181лв.; засаждане на овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2 смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез водопровод на кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.; построяване през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от 41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на стойност 11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т., през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м.