Решение № 1206 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3095/2025
- Вид
- Решение № 1206
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 08.11.2025
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10 т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1206 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330203095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.
С. П. срещу Електронен фиш серия К № 9908633 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. С. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира представеното по делото увеличено изображение от снимките по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП да е нередовно и предлага на съда да го изключи от доказателствените материали.
Твърди още да не е доказано, че деянието е извършено в условията на повторност, като оспорва стойността на представените от въззиваемата страна доказателства относно влизането в сила на описания предходен електронен фиш. Претендира разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З.М. Пенкова оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при 1 издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и да е приспадната максимално допустима грешка за типа средство за измерване.
Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Намира обжалвания електронен фиш за съответстващ в пълнота на нормативните изисквания към съдържанието му по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа да е правилна квалификацията на деянието като извършено в условията на повторност. В тази връзка твърди, че описаният като определящ повторността друг, по-рано издаден електронен фиш не е бил обжалван и е влязъл в сила, а в едногодишен срок от този момент да е извършено и процесното деяние. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от К. В. Х., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 19.05.2025 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 27.05.2025 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
С Електронен фиш серия К № 9715782 на жалбоподателя К. В. Х. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено на 11.09.2024 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На 27.09.2024 г. в 15:13 часа така наложената глоба била платена по електронен път и електронният фиш влязъл в сила.
На 23.10.2024 г. в 14:28 часа в гр. Пловдив, по бул. „България“ до № 230 в посока запад жалбоподателят Х. управлявал собствения си лек автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № ** със скорост от 63 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 546.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 66 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 63 км/ч.
2
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя Х. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 9908633, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Наказанието било наложено за нарушение, което е извършено повторно – в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 9715782.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.
От Протокол № 1-33-24 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало последваща метрологична проверка след ремонт на дата 21.02.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-25935/24.10.2024 г. се установява, че на дата 23.10.2024 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с поредни номера от 58080 до 58085, с начален час на работа 14:00 ч. и краен час на работа 15:30 ч. и с място на контрол гр.
Пловдив, бул. „България“ № 230 в посока от изток към запад, е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 58081 от радар TFR1-M с № 546 (лист 14-15 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № **, стойността на измерената скорост е 66 км/ч, а заснемането е извършено на 23.10.2024 г. в 14:28 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № ** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя К. В. Х. и представлява лек автомобил с марка и модел „Шевролет Нубира“.
От Електронен фиш серия К № 9715782 (лист 16 от делото) се изяснява. че на жалбоподателя Х. е наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От разпечатка за извършено плащане (лист 18 от делото) се установява, че наказанието глоба, наложено на жалбоподателя Х. с Електронния фиш серия К № 9715782, е заплатено изцяло по електронен път на дата 27.09.2024 г. в 15:13 часа.
От писмо с вх. № 92479/02.09.2025 г. от началника на сектор „Пътна 3 полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 49 от делото) се изяснява, че представеното по делото увеличено статично изображение е изготвено чрез функцията промяна на мащаб на приложението „Гугъл хром“.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „България“ № 230 в посока запад; датата – 23.10.2024 г.; точният час на извършване на нарушението – 14:28 часа; регистрационният номер на МПС – **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят К. В. Х.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 63 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, като деянието е извършено в условията на повторност; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетите по делото снимки.
От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 23.10.2024 г. в 14:00 часа и е приключила в 15:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 58080, а последното - с № 58085.
Процесните снимки са от клип № 58081 и следователно са заснети от техническо средство TFR1-M с № 546 на дата 23.10.2024 г.
На първо място по възраженията от жалбата твърди се реализирането на административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш да не е допустимо за нарушения, установени и заснети с мобилно 4 автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС да е прието, че електронни фишове могат да се издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на ЗИД на ЗДвП № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази законова делегация е издадена Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с което е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото решение тълкуване на материалния закон. Към датата на извършване на процесното деяние /23.10.2024 г./ е налице детайлна нормативна уредба за използването на мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства, поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В този смисъл е и трайната съдебна практика – така Решение № 565 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2250 от 25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2695/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 15 от 06.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от 11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на Административен съд – Пловдив;