Решение № 566 от 12.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Русе, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520106586 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И. Д. Д. твърди, че е работил по трудов договор от 29.07.2022 г. в Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“, гр. Русе на длъжност „ръководител информационни и комуникационни технологии“, педагогически специалист. И. Д. бил редовен член на Синдикалната организация на Синдиката на българските учители при ответника. Със Заповед № ЧР - 02-573/29.06.2023г. на директора на училището било прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, считано от 03.07.2023 г. Било му изплатено и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползват платен отпуск за 32 дни в размер на 2283,27 лв.

Със Закона за държавния бюджет на РБ за 2023 г., било предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г. На това основание на 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д 01-192/10.08.2023г. към колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022 г. и считано от 01.01.2023 г. се увеличили минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти с не по-малко от 15%. Последвала и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, в сила от 01.09.2023 г., в която изрично било записано в § 3, че § 2, отнасящ се до увеличението на работните заплати, влиза в сила от 01.01.2023 г.

Ищецът твърди, че подал заявление на 09.10.2023 г. до ответника за 1 заплащане на увеличението върху трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и на изплатеното му обезщетение по чл. 224 от КТ при прекратяването, с база последното брутно трудово възнаграждение, но получил писмен отказ от ответника с приложено становище на МОН от 23.10.2023 г.

Ето защо моли ответникът да бъде осъден да му заплати:

- разликата между заплатеното му трудово възнаграждение и незаплатеното дължимо увеличение на трудовото възнаграждение, за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023г., вкл. обща брутна сума от 1412,76 лв., от които 1345.50 лв., разлика в бруто, от неизплатеното дължимо основно трудово възнаграждение и 67,26 лв. разлика, в брутен размер, от неизплатеното дължимо допълнително трудово възнаграждение за професионален опит за 5%;

- разликата между заплатеното му и незаплатеното в увеличен размер обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за неизползван платен отпуск за 32 работни дни, в размер от 342.65 лв.;

- обезщетение за забава в размер на 220,90 лв., върху сумата от 1412,76 лв. и обезщетение за забава в размер на 53,58 лв., върху сумата от 342,65 лв. от 09.10.2023 г. до подаване на исковата молба;

- лихва за забава върху всяка главница от предявяване на исковете до окончателно изплащане на сумите.

Поискано е допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на претенциите, като обезщетение за забава в размер на 220,90 лв., върху сумата за неизплатено трудово възнаграждение е намалено на 171.42 лв., а обезщетение за забава в размер на 53,58 лв., върху претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е намалено на 48.22 лв.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове, като ги оспорва както по основание, така и по размер. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „ръководител на направление Информационни и комуникационни технологии“, съгласно трудов договор от 29.07.2022 г., който е прекратен по взаимно съгласие на 03.07.2023 г. Твърди, че към 10.08.2023 г. ищецът не имал качеството на служител и съответно не попада в обхвата на действие на анекса от 10.08.2023 г. към КТД, както било посочено в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от анекса, което също така било отразено и в становище на Министерството на образованието и науката от 23.10.2023 г. Поради което счита, че на ищеца са изплатени всички дължими обезщетения съгласно действащото законодателство.

Ето защо счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото 2 доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че страните са сключили трудов договор от 29.07.2022 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „ръководител инф. и комуникац. Технологии“ в ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“, гр. Русе, считано от 01.08.2022 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1420 лева, допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 1 % годишно, допълнителни възнаграждения с постоянен характер – процент прослужено време – 4 % и размер на основния платен годишен отпуск – 48 дни. Със Заповед № ЧР-02-573/29.06.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от 03.07.2023 г., по взаимно съгласие на страните.

Съгласно служебна бележка на Синдиката на българските учители при ответната гимназия, ищецът редовно е заплащал членски внос на синдикалната организация, съгласно чл. 24 от Устава на СБУ.

Приложен е по делото Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно образование. С ал. 1, т. 2, б. ‚а" от анекса е определена минимална основна работна заплата за педагогическите специалисти, заемащи длъжността "ръководител на направление информационни и комуникационни технологии", каквато е тази на ищеца, в размер на 1709 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Съгласно ал. 3, т. 2 от анекса индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

От приложените писмени доказателства е видно още, че със Заявление вх. № 1153/09.10.2023 г. до Директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“, ищецът е поискал да бъде изплатено и преизчислено трудовото му възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., поради увеличение на трудовите възнаграждение и начислените му обезщетения на основание КТД от 06.12.2022 г., Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., Наредба № 4 от 2023 г. за нормиране и заплащане на труда - §2 и Национален счетоводен стандарт /НСС 19/ „Доходи на персонала“, „Доходи след напускане“. С писмо изх. № 801/09.11.2023 г., ответникът уведомил ищеца за получен официален отговор от Министерство на образованието и науката относно прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., съгласно който предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници или служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати.

3

Приложени са и становища на КНСБ и Синдикат на българските учители, съгласно които увеличеният размер на увеличението се дължи за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовия договор, тъй като в случая е уговорено, че анексът има обратна сила и е с начало на действие 01.01.2023 г. и прилагането на разпоредбите за увеличаване на работните заплати трябва да бъде за всички членове на синдикални организации и организации на работодатели, страни по КТД, които са били в трудови правоотношения към 01.01.2023 г.

По делото не се оспорва, че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск, като заплащането му е предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и трудови възнаграждения не е съобразил същите с измененията в Наредбата.

По делото е прието Решение № 370/30.12.2024 г. по Преписка № 12/2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, образувана по жалба на ищеца, но тъй като същото не е влязло в сила, не следва да бъде обсъждано.

От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че разликата между начисленото и заплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца и неплатеното увеличение на трудовото му възнаграждение възлиза в брутен размер е 1412,76 лв. Разликата между изчислената увеличена брутна сума на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ на ищеца, възлизащо на 2625,92 лв. и брутна сума на изплатеното му обезщетение в размер на 2283,27 лв., възлиза на 342,65 лв. Лихвите за забава на плащането на неизплатените чисти суми за увеличение на трудовото възнаграждение на ищеца, изчислени в размер на законната лихва за периода от 09.10.2023 г. до 25.11.2024 г., възлизат в общ размер на 171,42 лв. Лихвата за забава на плащането на неизплатената чиста сума за увеличение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ на ищеца, след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 10 %, изчислена в размер на законната лихва за периода от 09.10.2023 г. до 25.11.2024 г., включително, възлиза в размер на 48,22 лв.

Съдът кредитира изцяло приетата по делото експертиза, с оглед специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно дадена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, 4 ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 57 КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Съгласно чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.

Установено по делото е, че в процесния период ищецът е заемал в ответното училище длъжността "ръководител на направление информационни и комуникационни технологии" и е бил член на Синдиката на българските учители, поради което съдът намира, че същият има качеството на служител, спрямо когото КТД се прилага. Спорният по делото правен въпрос се свежда до това, дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, респ. кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.