Определение № 42107 от 17.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42107 гр. София, 17.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110154472 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Б.Д.“ АД срещу М. Д., с посочен настоящ адрес в гр. П..............., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати парични суми по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.12.2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Следва да се има предвид, че след изменението на посочената разпоредба с ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., тази подсъдност вече не е факултативна (изборна) и не зависи от преценката на ищеца - дали да предяви иска си съгласно правилата на чл. 113 ГПК или да следва общата местна подсъдност. Всички искове, по които страна е потребител, се предявяват по неговия настоящ адрес, а при липса на такъв – по постоянния. При наличието на специална подсъдност по този вид дела, регламентирана в разпоредбата на чл. 113 ГПК, не се прилагат правилата за общата подсъдност, каквато е тази по чл. 105 ГПК.

Същевременно с разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, приета с ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., се предвижда служебно правомощие за съда да следи за подсъдността по чл. 113 ГПК до приключване на първото по делото съдебно заседание.

В настоящия случай се касае за спор, в който ответникът има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В исковата молба е посочен адрес на ответника – в гр. П..............., тоест лицето има известен адрес на територията на Република България, което изключва приложението на нормата на чл. 107, ал. 1 ГПК. При извършена служебна справка от СРС се установи, че същият адрес фигурира и в данните на Дирекция „Миграция“ към МВР – гр. П..............., ет. 3, ап. 6.

Ответникът не е български гражданин, няма нито постоянен, нито настоящ адрес на територията на Република България, но има данни за деклариран адрес на пребиваване в гр.

Пловдив, на който следва да се приеме, че е местопребиваването му в България (във вътрешното право най - близо до обичайното местопребиваване се намира т. нар. „настоящ адрес“), с оглед на което и предвид предмета на делото, настоящият съдебен състав приема, че спорът следва да бъде разгледан най-близо до местопребиваването на ответника, за да може последният да осигури най-лесно и икономически оправдано своята процесуална защита (така и определение № 14144/22.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2545/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-I К състав). Ето защо, производството пред Софийски районен съд следва да бъде 1 прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд, в района на който е регистрираният адрес на ответника – Районен съд – Пловдив.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 54472/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2