Решение № 1966 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1966 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100511840 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 167651 от 05.08.2021 г., постановено по гр. дело № 62678/2020 г. по описа на СРС, ІIІ ГО,144-ти, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С. И. Л., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричните задължения за сумата от 1104,90 лв., представляваща задължение за доставена топлоенергия за имот с абонатен № 93574 с адрес в гр.София, ж.к.*******, ведно със законна лихва от 27.5.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 167,97 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 18.5.2020г., мораторна лихва върху главницата в размер на 4,72 лв. за периода от 31.3.2017г. до 18.5.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 19948/2020г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.06.2020г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 256,00 лв., представляваща сбора на направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника С. И.

Л. с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че не е ползвател на процесния недвижим имот и от над 30 години живее в гр.

1

Габрово, поради което и необосновано първоинстанционният съд е приел, че е потребител на топлинна енергия. Сочи, че ползвател на имота е синът й - С.К.Д., който отговарял за направените в имота разходи, а и парното било изключено също от над 30 години. Сочи още, че е социално слаба с влошено здравословно състояние. Моли съдът да отмени решението и отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Т.С.” ЕАД е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който взема становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемия - „Б.“ ООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като страната е освободена от заплащане на държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е 2 учредено ограничено вещно право на ползване.

С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдяното вземане съобразно наведените от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретации на същите. Именно твърденията в исковата молба са заявеното основание на спорното материално право /в този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І Г.О., Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV Г.О./. В контекста на изложеното следва да се посочи, че в конкретния случай ищецът е твърдял в исковата молба, че С. И. Л. е вещен ползвател на процесния недвижим имот, до който е доставял топлинна енергия. Този факт е своевременно оспорен с отговора на исковата молба, като жалбоподателката е поддържала, че не тя, а синът й - С.К.Д. е такъв.

С оглед изрично оспорения още в отговора на исковата молба от ответника факт, че е страна по твърдяното от ищеца облигационно правоотношение и предвид разпоредбата чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е доказване на положителния факт, че ответникът има качество на потребител като вещен ползвател на процесния недвижим имот по смисъла на разпоредбата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. От представените по делото писмени доказателства – Договор за покупко продажба на жилище от 18.08.1970 г., нотариален акт за собственост по чл. 55 от ЗПИНМ № 172 от 29.05.1972 г., съставен от нотариус Омарбалиев и Саморъчно завещание от 16.12.1981 г. не се установява в полза на С. И. Л. да е учредено вещно право на ползване по отношение на процесния апартамент.

Нещо повече, по делото е представено заявление-Декларация от 30.03.2006 г. от М.П.Б. за откриване на партида на нейно име. Недоказването на твърдението на ищеца, че ответникът С. И. Л. е ползвател на процесния недвижим имот има за последица отхвърляне на главния иск. Неоснователността на главния иск има за последица неоснователност и на акцесорните искове за мораторна лихва.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 167651 от 05.08.2021 г., постановено по гр. дело № 62678/2020 г. по описа на СРС, ІІI ГО,144-ти, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВЯ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. ******* срещу С. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.******* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.

3

150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, е носител на парично вземане за сумата от 1104,90 лв., представляваща задължение за доставена топлоенергия за имот с абонатен № 93574 с адрес в гр.София, ж.к.*******, ведно със законна лихва от 27.5.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 167,97 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 18.5.2020г., мораторна лихва върху главницата в размер на 4,72 лв. за периода от 31.3.2017г. до 18.5.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 19948/2020г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.06.2020г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.“ ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4