Определение № 1737 от 30.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1737 гр. Варна, 30.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110111450 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

По делото е депозирана молба вх. № 99733/28.11.2025г. от ищеца „Св. Н.“ ООД, чрез адв. Г. Д., с искане за изменение на постановеното в о.с.з определение, с което производството по гр.д. № 11450/2022 г. по описа на РС –Варна, 33 състав е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение на ответното дружество. Сочи, че не се следват присъдените с постановеното определение разноски, представляващи адвокатски хонорар, предвид това, че делото не е било с фактическа и правна сложност, с оглед липсата на активно поведение от ответника в ОИМ, с оглед наведени единствено възражения за недопустимост.

В предоставения срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е подала отговор на молбата за, като счита същата за неоснователна. Твърди, че ищцовото дружество е злоупотребило с права, като е образувал производството, знаейки, че заявената претенция е част от предмета на друг образувано преди това дело - ТД ***/**** г. по описа на ВОС, приключено с влязло в сила решение, с което претенциите, част от които и предмет в настоящото производство на ищеца са отхвърлени като неоснователни, поради извършено прихващане. Посочва, че делото с оглед проведените заседания се характеризира с фактическа и правна сложност. Както и че претендирания и присъден с обжалваното определение размер на адвокатското възнаграждение е с включен ДДС. Моли молбата по реда на чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес да иска изменение на постановения акт и депозирана в предвидения преклузивен срок.

Настоящото дело е било образувано по искова молба от „Св. Н.“ ООД ЕИК: *** срещу „П. А. К.“ АД, ЕИК:***, за осъждане, на основание чл. 79 ЗЗД, на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 1480 лева, представляваща непогасена част от издадена фактура № 7527/23.088.2017 г., издадена за обща сума от 7340 лева за труд и материали за извършени СМР по договор от 04.11.2015 г. и допълнително споразумение № 2/31.08.2016 г.

Производството е спирано два пъти, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК – по взаимно съгласие на страните , с последвало възобновяване с определение № 9443/21.08.2024 г. и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производство по т.д.

№ 778/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Предвид отпадане на причината за спиране, производството е възобновено с определение № 12333/14.09.2025 г.

В о.с.з., проведено на 21.11.2025 г. процесуалния представител на ищеца е оттегли предявения иск, като след изслушване на ответника, производството по делото е прекратено на осн. чл. 232 ГПК.

За да се произнесе по молбата по чл.248 от ГПК, съдът взе предвид следното:

Съдът на осн. чл. 81 ГПК съдът се е произнесъл по разноските, като е осъдил ищеца да 1 заплати в полза на ответника платения от последния адвокатски хонорар. Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът, има право на разноски и при прекратяване на делото. В разглеждания случай ищецът с оглед развитието на делото, чието завършване се е чакало с оглед преюдициалното му значение за настоящия спор, е оттеглил исковата молба. Съдът в седмо о с.з. е прекратил производството на основание чл.232 ГПК. Безспорно по делото ответникът е бил представляван от адв. Е. С., с отговора на исковата молба е представено пълномощно в полза на посочения адвокат и същият е взел участие в проведените седем открити съдебни заседания.

Неоснователно е възражението е възражението ищеца в молбата по чл. 248 ГПК за това, че с ОИМ единствено е направено възражение за недопустимост на делото, тъй като посочените причини са станали впоследствие основание за спиране два пъти на делото.

Съдът намира за неоснователно становището на молителя за това че адвокатското възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. С оглед това, че в производството са били проведени 7 /седем/ открити съдебни заседания, като по време на тях е била налице процесуална активност на представителя на ответника.

От друга страна претендираното от ответника възнаграждение е в по-нисък размер от това, което е претендирано от ищеца по сключен с процесуалния му представител договор, представен по делото.

Освен това възнаграждението не е прекомерно, с оглед приложението на Наредбата за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, по специално чл. 7, ал. 2, т. 2.

От представените по делото документи е видно, че ответникът е бил представляван от адвокат по настоящото дело и е заплатил договореното възнаграждение в размер на 540 лева. Съгласно ТР №6/2012г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. С нея се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Възнаграждението е уговорено да бъде заплатено по банкова сметка и в договора е отразено да е платено по този начин. Ответникът е представил и доказателства в подкрепа на горното /л. 70 и 71/.

С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че депозираната молба по реда на чл.

248 ГПК се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 99733/28.11.2025г. от „Св. Н.“ ООД ЕИК: ***, чрез адв. Г. Д., с искане за изменение на постановеното в открито съдебно заседание на 21.11.2025 г. определение, с което производството по гр.д. № 11450/2022 г. по описа на РС – Варна, 33 състав е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд, град Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2