Определение № 1145 от 29.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1145 гр. Стара Загора, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

ЧЛ.ве:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500630 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 419, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Обжалвано е разпореждане №574 от 10.05.2023г., постановено по ч.гр.д.

№ 1018/2023г. по описа на РС-К., с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 10.05.2023г.

Частният жалбоподател ЕТ„Н.-Н.Г.“, представлявано от Н.Д.Г. чрез пълномощника си адв.Ц. И. М. обжалва така постановеното разпореждане като неправилно. Счита същото за незаконосъобразно, поради липса на предпоставките на чл.418 ал.1 и ал.2 ГПК за издаването и, че същата е издадена при наличие на неравноправна клауза в договор с потребител по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП във връзка с чл.145 ал.1 ЗЗП и издадена при неспазване на процесуалните правила и принципа на служебното начало на чл.7 ал.3 от ГПК. Излага подробни съображения.

С оглед на изложеното моли съда да отмени заповедта за незабавно изпълнение по отношение на всички посочени в нея суми и разноски и да им се присъдят разноските в настоящото производство, тъй като считат, че са налице всички основания на чл.419 ал.3 от ГПК.

Постъпил е отговор по частната жалба от Л.“ АД (с предходни наименования „Л.“ АД и „ТНК К.М.“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. С.**, представлявано от Изпълнителния директор - А.Т., чрез юрк. В.Т.. Считат, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна и необоснована по изложените в отговора аргументи.

Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и 1 данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Въззивният съд намира, че частната жалба, подадена заедно с възражение срещу издадената заповед за изпълнение, е допустима, а по същество, е неоснователна.

Със заповед за изпълнение от 10.05.2023г., К. районен съд, е уважил заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и искането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, подадено от "Л." АД, по което е било образувано гр. д. № 1018/2023г. по описа на съда.

Със заявлението от 01.06.2022г."Л." АД е поискало издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 от ГПК –Договор за Заем Бизнес кредит от 07.04.2021г.

Със заявлението по чл. 417 ГПК е поискано и издаване на изпълнителен лист. Поискано е и издаване на разпореждане за незабавно изпълнение.

Обжалва се разпореждане №574 от 10.05.2023г., постановено по ч.гр.д.

№ 1018/2023г. по описа на РС-К., с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

За да постанови това Старозагорският районен съд е приел, че са налице предпоставките на чл418 ал.1 и ал.2 ГПК.

Съгласно чл. 417, ал.1, т. 3 ГПК, документ, въз основа на който може да се поиска издаване на заповед за изпълнение, е нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. На основание чл. 418, ал. 2 ГПК, проверката, която прави съдът по повод на процесното заявление по чл. 417, във вр. с чл. 418, ал. 1 ГПК, е съсредоточена върху това дали съществува право за принудително изпълнение - дали е налице предвиден от закона (чл. 417 ГПК) и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемо право - годно за принудително изпълнение притезание, като поначало проверката е ограничена само в рамките на данните от документа, на който се основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 418, ал. 3 ГПК, в които съдът може да извърши проверка и извън данните по документа. Съдът проверява и в полза на кого и срещу кого съществува правото за принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.

419 ал.3 от ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Документът, въз основа на който е издадена Заповедта и разпореждането за незабавно изпълнение в настоящия случай е нотариално заверен Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 6977 от 07.04.2021 г. н е годно основание за издаване на Заповед но чл. 417, т. 3 ГПК, същия е 2 редовен от външна страна и съдържа подписите на страните. Съобразно представените документи, вземането, за което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е с настъпил падеж. Същевременно изискуемостга на вземането не е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, за да е необходимо изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Не се касае и за вземане, произтичащо от неравноправна клауза по договор с потребител. Проверката е формална и е направена в съответствие с изискванията на закона.

В частната жалба се правят оплаквания за наличие на договор за потребителски кредит и неравноправни клаузи в същия. Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно, тъй като в настоящия случай е налице търговска сделка.

В подкрепа на това, че сделката е търговска, следва да се има предвид, че основанието, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 3 от ГПК е Договор за Заем Бизнес Кредит Клиентски № 6977 от 07.04.2021 г., сключен между „Л.“ АД, ЕИК ********, в качеството му на Заемодател, от една страна, и ЕТ „Н.-Н.Г.“, ЕИК ****** като „Заемополучател“ и Н.Г., ЕГН **********, като „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“ от друга страна. Договорът за Заем е сключен със Заемополучателя, в качеството му на търговец. Сключеният Договор за Заем Бизнес Кредит - Клиентски № 6977 от 07.04.2021 г. е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал. 1 от ТЗ. тъй като е сключена между търговци и е свързана с упражняваното занятие - заемната сума е предоставена за оборотни средства.

Според легалната дефиниция дадена в § 13. т. 1 от ЗЗП „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Отделно от това в чл. 9 ал.3 от ЗПК е дадена специална легална дефиниция за потребител в рамките на кредитирането - „Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност“. Заемополучателят по Договор за Заем Бизнес Кредит - Клиентски №6977 от 07.04.2021 г. е едноличен търговец - ЕТ „Н. - Н.Г.“ като по според Договора „Отпуснатата сума се превежда по сметка на Заемополучателя за оборотни средства“, т.е. за финансиране на търговската си дейност по смисъла на чл. 286 ал. 1 от ТЗ. В случая относно уговорките на страните се прилага чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, както и на цитираните по-горе чл. 240 и сл. от ТЗ.

В съглашението между страните е изрично уговорено, че сумата се отпуска за оборотни средства. Съгласно Определение № 156 от 15.06.2018 г.

3 по т. д. № 565 / 2018 г. на ВКС, 1 -во ТО и практиката на СЕС следва да се подчертае, че се извършва преценка на всички обстоятелства по облигационната връзка, клаузите на договора, за да може да се установи по най-правилен начин целта на получаване на заемната сума. При тълкуването на договорите трябва да се изследва общата воля на страните. Отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му. В настоящия случай Договорът за заем е сключен с едноличен търговец, като Заемодателят е разчитал на това качество на Заемополучателя с оглед добросъвестността и добрите търговски практики, на които се подчиняват търговските правоотношения. Съгл. чл. 302 от ТЗ „Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец“, като преценката за тази грижа следва да се извърши на база търговското качество на длъжника, като критерият е обективен. Именно на тази грижа и добросъвестност е разчитало „Л.“ АД при сключване на договора за заем с едноличния търговец и отпускайки уговорената главница по сметка за оборотни средства, като е разчитало търговецът да съблюдава своето поведение и дейност като професионалист. Сключената сделка е между търговци в рамките на автономията на волята и свободата на договарянето.

Заемополучателят е търговец, сключил сделката във връзка с търговската си дейност и същият няма качество на физическо лице-потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, като този закон не намира приложение в настоящата облигационна връзка (в този смисъл са и Определение № 309/10.05.2017г. на ВКС по т. д. 21/2017, 2-ро т. о. на ТК; Решение № 604/04.11.2019г. на ОС гр.

П. по т. д. № 830/2018г). Съгласно сключения между страните договор за заем средствата се изплащат на заемополучателя по посочена от него сметка, като същите се изплащат целево - като оборотни средства и това е тяхното предназначение, както е посочено в Договора за заем.

При определяне дали сделката е извършена като търговска по занятие, законодателят използва оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ. От изложеното следва безпротиворечивия извод, че ЕТ „Н.-Н.Г.“ не е „потребител“ по смисъла на §13, т. от ЗЗП, поради което не се ползва със защитата на ЗЗП и изложените в жалбата аргументи за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП следва да бъдат оставени без уважение като неотносими и неоснователни.

Ако длъжникът оспорва това обстоятелство, то същият следва да обори съществуващата презумпция в хода на съдебното дирене на исковото производство, което предстои да се развие пред съда. С оглед на гореизложеното съдът на мира, че ЕТ „Н.-Н.Г.“ не може да се ползва от потребителската защита, тъй като длъжникът е търговец съгласно ТЗ и по отношение на него се прилагат правилата за ТЗ съгласно презумпцията на чл.

286, ал. 3 от ТЗ.

Относно твърденията на жалбоподателя за нищожност на договорната лихва, съдът намира следното:

4

Във въззивната жалба се твърди, че възнаградителната лихва, уговорена в Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 6977 от 07.04.2021 г. в размер на 24% е нищожна.

Съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД Заемателят по договор за заем дължи на Заемодателя възнаградителна лихва, в случай че такава е уговорена. При уговарянето на същата страните са ограничени единствено от принципа, залегнал в чл. 9 ЗЗД, според който могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да компенсира заемателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея.