Определение № 2372 от 24.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2372 гр. София, 24.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002902431 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по депозирана молба от касатора „Залива 47 - СП“ АД с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 1654 от 29.05.2025 г. по т. д. 2431/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като моли присъденото на ответника по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6 732 лв. да бъде намалено като прекомерно с доводи, че не е налице фактическа и правна сложност на съдебния спор. Изтъква, че предвид задължителното за националните съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. съдът не е обвързан от установените размери в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да определи по настоящия спор възнаграждение под този размер. Сочи практика на СЕС, която според него обосновава произнасяне на съда досежно прекомерността на разноските и без възражение от насрещната страна и очертава критериите, при които съдът следва да намали заплатения адвокатски хонорар като прекомерен. Претендира да му бъдат присъдени разноски в производството по молбата по чл. 248 ГПК .

Насрещната страна, „Електроразпределение Север“ АД, оспорва молбата като неоснователна. Излага, че не са налице предпоставките за намаляване на заплатения адвокатски хонорар, като поддържа, че същият е съответен на осъществената от адвоката работа, а спорът се отличава с фактическа и правна сложност.

Молбата е депозирана в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима.

Молбата е неоснователна.

Не са налице основания за изменение на определението в частта за 1 разноските.

Както е приел съдът с определението си от 29.05.2025 г., ответникът по касация доказва извършването на разход за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС в размер на сумата 6 732 лв. с вкл. ДДС.

Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая искът е изцяло отхвърлен.

Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Съобразно дадените разрешения с мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Прието е, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие.

Според настоящия състав на съда не е налице прекомерност на уговореното от ответника възнаграждение за процесуално представителство по спора, като съдът съобразява предмета на делото, фактическата му сложност – спорност на релевантните факти, събраните множество доказателства, поддържаните с касационната жалба подробни доводи и възражения, поставените с изложението към касационната жалба множество въпроси и извършените от процесуалния представител на ответника действия по предоставена правна помощ и защита с депозирания писмен отговор на касационната жалба.

По поддържания с молбата по чл. 248 ГПК довод, че съдът не следва да се съобразява с установените в Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимуми, следва да бъде добавено, че на съда му е служебно известно решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, задължително за всички съдилища в Република България/ чл. 633 ГПК/, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 2

ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба. Цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика се съобразява от настоящия състав на съда и при дължимата преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не взема предвид разпоредбите от Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Останалата цитирана от молителя практика на СЕС не е относима към депозираната молба по чл. 248 ГПК.

В производството по чл. 248 ГПК не се присъждат разноски на страните, в който смисъл е последователната практика на ВКС, намерила отражение например в определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч. т. д. 2377/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 662 от 24. 80.2023 г. по ч. т. д.

244/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и цитираната с тях относима съдебна практика.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по молба вх. № 16962/12.06.2025 г. по описа на регистратурата на ВКС от „Залива 47 - СП“ АД да бъде изменено в частта за разноските постановеното по делото определение № 1654 от 29.05.2025 г. по т. д. 2431/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3