Решение № 761 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002102649 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. Б. чрез пълномощника й адвокат К. Б. против решение № 474 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 323 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение 260160 от 23.03.2022 г. по гр.д. 4256/2019 г. на Районен съд - Перник за отхвърляне на предявените от В. М. Б. против Н. Б. К., Р. Б. С.

(двете и като правоприемници на починалата на 29.09.2024 г. Н. Т. Н.), Н. А. Д., Т. А. К., М.

Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. установителен иск за собственост на 12/72 (1/6) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 417 кв. м. в [населено място], ул. „*“ № 32, съставляващо парцел * в кв.30 по плана от 1930 г,, а по сега действащия план от 1993 г. УПИ * а в квартал 238 по плана на [населено място] ЦГЧ, с площ от 420 кв.м.; гараж и къща, застроени върху 80 кв. м. и незастроено място от 310 кв. м. в [населено място], ул. „*“ № 32, съставляващо парцел * в кв. 30 по плана от 1930 г., а по сега действащия план от 1993 г. имот пл.№ *, с площ от 310 кв.м., с идентификатор на поземления имот *** с площ 312 кв. м. и на жилищната сграда *** с площ 123 кв. м. на един етаж; дюкян ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от незастроено място от 480 кв.м., находящи се на ул. ”*” № 32 в [населено място] съставляващо парцел * в кв. ЗО по плана от 1930 г., а по сега действащия план от 1993 г. УПИ * в кв.238 по плана на града ЦГЧ с площ от 331 кв.м., съставляващо ПИ с 1 идентификатор *** с площ от 332 кв.м., застроен със сгради с идентификатор *** със застроена площ 136 кв.м. брой етажи-два, предназначение - жилищна сграда и *** с площ от 5 кв.м. - етаж един с предназначение стопанска постройка; както и предявения от В. М. Б. против Н. Б. К. иск за обезщетение, равняващо се на наемоподобните доходи за периода от 15.07.2014 г. до 15.07.2019 г., общо от 14 100 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както следва: за магазин от 60 кв. м. (магазин за дрехи) на [улица]; за малкия магазин на [улица]; за терена, върху който е поставен павилион за продажба на козметика на [улица]; за терена, върху който е поставен павилион за продажба на пици на [улица].

Н. Б. К. чрез пълномощника си адвокат А. А. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

Р. Б. С., Н. А. Д., Т. А. К., М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. не са изразили становище по касационната жалба.

С определение № 1476 от 26.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви са тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр. д.

№ 481/2020 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 50281 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 766/2022 г., ІV г. о. на ВКС.

Данните по делото са следните:

Във въззивната си жалба В. М. Б. е навела доводи, че първоинстанционния съд е постановил решението си при съществдени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и необсъждане на заключенията на в. л. А. относно това кои имоти са били одържавени по ЗОЕГПНС, кои от тях са възстановени на наследниците на М. Т. Д. и К. Х. Д. и кой от тези имоти е бил предмет на превдърлителните сделки в полза на Н. Б. К., като районния съд не е направил реално разграничение на одържавените имоти и тези, които са оставени в собственост на общия наследодател и въз основа на това е достигнал до погрешни правни изводи относно това кои имоти са били предмет на прехвърлителите сделки, както и кои имоти не са могли да бъдат предметна същите с оглед одържавяването им.

Окръжният съд е констатирал, че ищцата е основала претендираните вещни права на наследяване от М. Т. Й. (Д.) - бивш жител на [населено място], починал на 06.07.1960 г. и К. Х. Д. (Й.) - бивш жител на [населено място], починала на 26.01.1973 г., като процесните недвижими имоти са били одържавени по ЗОЕГПНС и са възстановени на наследниците на М. Т. Д., а претендираните вземания – на твърденията, че всички имоти се отдават под наем, който за коляното на ищцата се събира изцяло от Н. Б. К., която оспорва правата й.

2

Н. Т. Н. (правоприемници на която са Н. Б. К. и Р. Б. С.) е оспорила исковете с твърдения, че не всички имоти на наследодателя са били одържавени, а ищцата се е разпоредила с наследените права от имот пл. № * в кв. 32 по плана от 1962 г., идентичен с УПИ * и УПИ * в кв. 238, като понастоящем правата, с които се е разпоредила са собственост на Н. Б. К., а сградите, предмет на иска са разрушени преди образуване на делото.

С идентични твърдения исковете за собственост са оспорени и от Н. Б. К., а облигационните искове и с твърденията, че не ползва имотите и вземанията са погасени по давност.

М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. са оспорили допустимостта на исковете поради липса на правен интерес, тъй като не съществува спор относно наследствените права от общите наследодатели, а самите те са наследници от друго коляно, а не от коляното на ищцата.

Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на писмените доказателства, представени за установяване кои имоти са били одържавени по ЗОЕГПНС от М. Т. и К. Т. и кои не са били одържавени, кои имоти са били деактувани и предадени на наследниците с оглед реституцията по ЗВСОНИ; експертните заключения относно индивидуализацията на отчуждените и освободените от отчуждаване имоти по действащите регулационни планове и наличното застрояване, както и относно предмета на прехвърлителните сделки с нотариални актове № 92, том IV, дело № 1719/1977 г. и № 64, том IV, дело № 1623/1981 г. и свидетелските показания.

Посочил е, че правилно първоинстанционния съд е установил от съдебно-техническите експертизи, че е налице частична идентичност между недвижимия имот, който по сега действащия план от 1993 г. представлява УПИ * в кв. 238 с площ 331 кв. м., а по кадастрална карта поземлен имот с идентификатор *** с площ 332 кв. м., застроен с двуетажна сграда на 136 кв. м. и едноетажна стопанска сграда с площ 5 кв. м., като видно от нотариален акт за дарение № 7, том V, дело № 1890/1971 г., нотариален акт за покупко-продажба № 92, том IV, дело № 1719/1977 г., нотариален акт № 64, том IV, дело № 1623/1981 г., нотариален акт за дарение № 90, том II, дело № 720/1990 г. Н. К. е придобива собствеността на 1/3 ид. ч., като има разлика в площта по сега действащата регулация и отразеното в нотариалните актове.

Въззивният съд е посочил, че споделя фактическите и правни изводи на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. За правилен е приет извода, че не всички имоти на общите на страните наследодатели М. Т. Д. и К. М. Т. са били одържавени, като не са били отчуждени: 1) дворно място с къща и стопански постройки застроени върху 200 кв.м. незастроено място от 4590 кв. метра образуващи парцел * и * в кв. *. и * в кв. 18 по плана на [населено място]; 2) две стаи кухня и антре от къща, находящи се в [населено място] застроени върху 40 кв. м., в едно със съответстващите идеални части от новопостроеното място; 3) Дюкян със стая към него и етажа от къщата, застроена върху 90 кв. м. ведно със съответните идеални части от сградата и съответните идеални части от незастроеното място от 480 кв. м., находящо се на ул. „*“ № 32, съставляващо парцел * в кв.

30 по тогава действащия регулационен план от 1930 г. За правилен е приет и извода, че ищцата не е оборила доказателствената сила на представените по делото № 92, том IV, дело № 1719/1977 г., № 64, том IV, дело № 1623/1981 г и № 90, том II, дело № 720/1990 г., поради което Н. Б. К. се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от имот представляващ дворно 3 урегулирано място, цялото от 594 кв. м., което е част от имот с пл. № * в кв. 33 по регулационния план на [населено място], който по сега действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 4 от 04.1.1993 г. на Кмета на [община], представлява ли УПИ * в кв. 238 и построените в него сгради.

Приел е, че по делото не се установява идентичност на отчуждените от общите наследодатели и възстановените имоти, както и идентичност на заявените с исковата молба имоти и сега съществуващите имоти, поради което и доколкото няма заявена претенция за признаване правото на собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, то искът следва да бъде отхвърлен, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд. Посочено е и че не е доказано от страна на ищеца, че процесните недвижими имоти са били реституирани по силата на ЗВСОНИ, тъй като по делото не се събрани доказателства, от които да може да се направи несъмнен и единствено възможен извод, че имотите, предмет на настоящото дело, съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени (в т. см. Тълкувателно решение № 1/1995 г., ОСГК на ВКС), което от своя страна е задължителна предпоставка за възстановяването им.

Изводът за недоказаност на вещните права на ищцата е обусловил и извода за неоснователност на облигационните искове.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

По поставения въпрос е налице трайна практика на ВКС, израз на която са и актовете, посочени в определението по чл. 288 ГПК. Според тълкуването в практиката на ВКС мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право.

Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях.

При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат 4 въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. При това по силата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК.