Решение № 878 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110200852 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по подадена жалба от К. Г.

Л. с ЕГН ********** чрез адв.В.П., АК Варна против НП № 25-6100-000007/11.08.2025 г., издадено от началник ГПУ в РДГП Бургас, ГПУ Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.

Депозирана е молба от адв.В.П., АК Варна, с която се подържа жалбата и се моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, депозирана е молба от началника на ГПУ Варна, чрез процесуалния представител. Претендират се разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 16.07.2025 в 18:30 часа , жалбоподателят управлявал автомобил „ФИАТ ФИОРИНО“ с рег.№ ***, като се движил по главен път 9004 от с.Константиново, общ.Варна в посока гр.Варна. По същото време свидетелите Д. и Н., служители в ГПУ Варна се движели от Фериботен комплекс към гр.Варна. Свидетелите забелязали движещия се пред тях автомобил „Фиат Фиорино“ с рег.№ ***. На отбивката за местност Кривината, автомобила направил ляв завой, което дало възможност на свидетелите да възприемат, че водачът му държи в дясната си ръка мобилно устройство със светещ дисплей и нямал поставен обезопасителен обезопасителен колан. Спрели го за проверка, обяснили му какво са 1 констатирали, при което водачът напуснал проверката и продължил към домът си.

Служителите на ГПУ Варна го последвали, задържали и отвели в ГПУ Варна, където му съставили актове за установените административни нарушени,вкл. АУАН № 905348/16.07.2025 г. за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лв.На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му били отнети и 6 точки.

В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на свидетели на Д. Д. и П. Н., които потвърждават действията на водача. Посочват, че като служители на ГПУ Варна имат правомощия да издават актове по ЗДвП, като правомощията им са в граничната зона, която е 30 км от бреговата ивица навътре в страната, както и прилежащите водни канали, вкл.Варненското езеро. Мястото на което било установено конкретното нарушение било в с.Константиново, което влизало в този периметър. Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за непротиворечиви и логични, базирани на непосредствени впечатления.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и Н., както и от приложените по делото писмени доказателства – свидетелство за регистрация част I,фотоснимки,Заповед № 3282з1579/02.07.2025 г., издадена от директора на гранична полиция, Заповед № 8121з1389/07.10.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП , актовете с които се установяват нарушенията по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно чл. 165 от ЗДвП, контролът се осъществява от служби определени от министъра на вътрешните работи.

Към административнонаказателната преписка

2 са приложени

Заповед

№

8121з-

1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. с която първата се изменя. Същите овластяват по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН органите на „Гранична полиция“ да осъществяват контрол по ЗДвП , но само в зоните на ГКПП , в района на международни летища и в гранична зона.

Според чл. 56 от ППЗМВР , "гранична зона " е територията с дълбочина 30 км, която на сухоземната граница се определя от линията на държавната граница , а на морската и речната граница - от линията на брега, в която ГДГП осъществява правомощията си по извършване на граничен контрол , който включва гранично наблюдение и гранични проверки.

Населеното място с.Константиново, общ.Варна,местност „Кривината“, разположени по протежение на път 9004 (Варна – Белослав), се намират на разстояние от 18 км, което е значително по-малко от 30 километра от морския бряг. При тези данни , съдът намира, че процесното място безспорно попада в пределите на граничната зона по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Правилника.

В тази зона, органите на гранична полиция могат за извършват граничен контрол, който съгласно дефиницията на пар.1, т.2 от ДР на ЗМВР представлява нормативно установена дейност, състояща се от гранични проверки и наблюдение на границата, които се извършват съответно в зоните на ГКПП и в граничната зона, която се осъществява по отношение на лицата, предметите в тяхно владение, транспортните средства и стоките при и по повод преминаване на държавната граница или присъствието им в граничната зона, с цел гарантирането спазването на граничния режим.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя.Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателно постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, според състава на съда се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят К. Л. е осъществил от обективна и субективна страна и нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен. Същевременно следва да се отбележи, че в настоящото производство не се релевираха доказателства, свидетелстващи за наличието на някоя от 3 хипотезите на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, изрично уреждаща изключените от действието на общото задължение субекти, разрешаващи определени категории лица да не използват обезопасителни колани.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без колан, което е забранено /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко ги е целял.

Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 50 лева, наложена на нарушителя, същият е абсолютно определен в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП в редакцията към датата на нарушението и не дава възможност за индивидуализация.

Предвид изложеното издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.

78, ал. 8 от ГПК на РДГП Бурагс следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Разглежданият случай не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 130 лева с равностойност 66. 47 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-6100-000007/11.08.2025 г., издадено от началник ГПУ в РДГП Бургас, ГПУ Варна, с което на К. Г. Л. с ЕГН ********** на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50. 00 лева.

На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 точки.

ОСЪЖДА К. Г. Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА РДГП БУРГАС сумата от 66. 47 евро лв., представляваща разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Варна, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4