Решение № 254 от 21.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Кюстендил, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20241500500340 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6023/05.06.2024 г., депозирана от А. И. Й. /посочен във въззивната жалба А. Й. Х./, с ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „**“, с Булстат № ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. *********., представлявано от адв. ** М., насочена против Решение № 230 от 16.05.2024 г., постановено от Районен съд – Дупница, ГО, I състав по гр. д. № 2087/2023 г. по описа на същия съд С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска на А. И. Й., ЕГН ********** от гр. С. срещу „*****“ ООД, гр. С. за обявяване на клауза от договор за нищожна.

Въззивникът сочи доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неговата незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че в първоинстанционното производство не е изготвен доклад по смисъла на чл. 146 ГПК, не е указано разпределението на доказателствената тежест между страните и липсва произнасяне по направените доказателствени искания. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявената искова претенция. Претендират се разноски за двете съдебни инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

1

Кюстендилският окръжен съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /включително събраните във въззивното производство такива/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалваното съдебно решение, настоящата въззивна инстанция намира, че обжалваното решение е нищожно, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от А.

И. Й. срещу „*****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ******, с която е предявен иск за признаване нищожност на клауза по чл.

10, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***, сключен между А. И. Й. и „*****“ ООД, предвиждаща заплащането на такса за експресно обслужване в размер 499,95 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 10, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

С исковата молба са заявени доказателствени искания за задължаване на основание чл. 190 ГПК ответното дружество да представи договор за паричен заем № *** и погасителен план към него, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ** за снабдяване с информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между ответното дружество и ищеца, както и данни за движението по тях.

Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна.

В хода на производството районният съд е приобщил приложените от страните писмени доказателства, без да се произнесе по заявените с исковата молба доказателствени искания.

В обжалваното решение, при посочване на искането, с което е сезиран, първоинстанционният съд се е ограничил в това да отрази, че „А. И. Й. от гр.

С. е предявил иск по чл. 26 ЗЗД срещу „***“ ООД гр. С. за обявяване на клауза от договор за нищожна“. В мотивите на решението липсва изложение на фактическа обстановка, а правните изводи са лаконични и неразбираеми – „Своеволни твърдения за нищожност без никакви доказателства. Съгласно чл.

9 ЗЗД има договорна свобода за приемане на клаузипо правни принципинищожност има само противоречие на закона или липса на съгласие.

Такова не се установява“.

2

С диспозитива на решението е отхвърлен иска на А. И. Й., ЕГН **********, от гр. С. срещу „*** ООД гр. С. за обявяване на клауза от договор за нищожна. Липсва всякаква друга конкретизация относно предмета на произнасянето.

Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение /така мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2011 г., ОСГТК).

В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда, не е видно какъв правен спор е разгледан. Липсва конкретизация на договора /с посочване на номер, дата на сключване, страни/, както и индивидуализация на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, т. е. не са надлежно очертани обективните предели на „разрешения“ правен спор.

Решението - по начина, по който е формулирано не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е ангажирал да посочи по отношение на кой договор и на коя конкретна клауза от него какви основания за нищожност са наведени и какви са били предмет на разглеждане.

Така, освен посочване на страните и то не чрез пълната им индивидуализация, в диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е годно да формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл. 298, ал. 1 от ГПК, тъй като не съдържа индивидуализация на искане и основание, респективно не става ясно какъв правен спор се разрешава с него. При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

С оглед посоченото, на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, следва да бъде прогласена нищожността на така постановеното по гр. д. № 1009/2023 г. решение на Дн РС и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд Дупница за разглеждането му от друг състав на съда.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на 3 валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд-Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 230 от 16.05.2024 г., постановено от Районен съд – Дупница, ГО, I-ви състав по гр. д. № 2087/2023 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на А. И.

Й., ЕГН **********, от гр. С. срещу „*** ООД гр. С. за обявяване на клауза от договор за нищожна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съдДупница.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4