Определение № 852 от 15.10.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 852 гр. Габрово, 14.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д.а като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. С. Г. като председател на Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ОБСЛУЖВАЩА КООПЕРАЦИЯ /ЗПОК/ „БАЛКАН“ и нотариус П. Д. с рег.№543 на НК при РС-Севлиево срещу определение №3 от 21.08.2024г. на съдия по вписванията при СВ Севлиево, с което е отказано вписване на нотариален акт №60, том V, рег.№12 207, дело №764/21.08.2024г. за собственост върху недвижими имоти /сгради/, придобити по писмени доказателства /чл.587,ал.1 ГПК/.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че в нотариалното производство собственикът на сградите чрез председателя на кооперацията Г. Г. е предоставил за трите сгради съответните документи , изброени в обстоятелствената част на жалбата. Цитира се разпоредбата на чл.110 ЗС , чл.26,ал.6 ЗСПЗЗ , §12 от ПЗР,т.6 от ТР 7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС. В жалбата се описват правомощията на съдията по вписванията и проверката, която следва да извърши ,както и хипотезите, при които може да откаже вписване , като се сочи, че съображението въз основа на което е постановен обжалваният отказ , е извън тях. Сочи се ,че целите на охранителното производство ще бъдат постигнати с вписване на акта, като по този начин ще се даде възможност на трети лица , след като се запознаят с него , да го атакуват по съдебен ред, ако имат правен интерес от това. Твърди се ,че актът отговаря на всички изисквания на закона и подлежи на вписване.

Претендира се да се отмени обжалваното определение.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателите и взе предвид материалите, съдържащи се по приложената преписката на СВ с район на действие РС-Севлиево, намира 1 следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния срок ,срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана за това страна.

С подадената молба до съдия по вписванията вх.№2546/21.08.2024г. от нотариус П. Д. с рег.№543 е поискано вписване на нотариален акт №60, том V, рег.№ 12 207, дело 764 от 21.08.2024г. за констатиране правото на собственост върху недвижими имоти на молител – Кооперация „ ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ОБСЛУЖВАЩА КООПЕРАЦИЯ

/ЗПОК/ „БАЛКАН“, чрез председателя Г. С. Г.. Към молбата е приложен нотариалният акт, комбинирана скица №15-589214-10.06.2024г., удостоверение за данъчна оценка, документ за внесена д.т., протокол от 2007г. на ЗПОК „Балкан“, удостоверение от Община Севлиево за идентичност на сгради, протокол от 04.05.1994г., оценка на недвижими имоти.

С обжалваното определение от съдията по вписванията е постановен отказ да бъде вписан представеният нотариален акт №60/21.08.2024г., с позоваване на чл.6, ал.1 ,б“в“ и ал.3 ПВ и мотиви, че с него кооперацията е призната за собственик на три сгради без идентификатори. Практически те не могат да имат такива , тъй като видно от приложената комбинирана скица на ПИ същите са отразени с пунктир и с отметка, че са съборени. Не са отразени и в частта „сгради , които попадат върху имота“. В случая от комбинираната скица се установява, че тези три сгради са съществували ,но обстоятелството ,че към момента на съставяне на нотариалния акт са съборени, ги прави негодни да бъдат предмет на същия.

Постановеният отказ с обжалваното определение е незаконосъобразен.

Съгласно установената съдебна практика : опр. № 102 от 11.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1093/2019 г., II г. о , опр. №219 от 14.12.2017г. на ВКС, ІІг.о по ч.гр.д. № 4155/2017г. и др. ,както и т.6 от ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласночл.32а от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до преценката, дали актът подлежи на вписване, спазени ли са изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.

Дадените в т.6 от ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК разяснения са ,че вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл.569 т.5 ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. На такова подлежат и нотариалните актове, с които се прехвърлят или които констатират вещни права, а при тяхното съставяне правилата за извършване на нотариални удостоверявания са адресирани към друго длъжностно лице – нотариуса, който е съставил акта. Именно той е бил длъжен да провери противоречи ли сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави. Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса, а ако се приеме, че и той е овластен с правото да проверява 2 съответствието на сделката с императивни законови правила или добрите нрави, фактически до такъв резултат би се достигнало. Като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. Недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет), по съображения, че със сделката се цели постигане на забранен резултат (заобикаляне на закона); по съображения, извлечени от пар.6-8 ПР ЗУТ (нарушения на закона и невъзможен предмет); по съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие; по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт. Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка. Отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл.32а ПВ), като се изхожда от неговото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл.6 ал.1 б.„А” ПВ) и идентификация на имота (чл.6 ал.1 б.„В” ПВ). Ако недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може да откаже вписването на акт за него, в случай че не са посочени данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР.

В случая с молба вх.№2546/21.08.2024г. от нотариус П. Д. е заявен за вписнване нотариален акт №60, том V, рег.№12 2007, дело №764 от 21.08.2024г., издаден на основание чл.587,ал.1 ГПК – констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти /сгради/, придобити по писмени доказателства.

С представения за вписване нотариален акт нотариусът е признал Кооперация „ ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ОБСЛУЖВАЩА КООПЕРАЦИЯ /ЗПОК/ „БАЛКАН“ за собственик на основание писмени доказателства на три сгради съгласно протокол от 20.12.2007 г. на ЗОПК „Балкан“: Сграда /съгласно протокола от 20.12.2007г. Сеновал , описан в т.19/ на един етаж ,със ЗП 766.00 кв.м.,масивна, с останали от самосрутване само стоманобетонови носещи колони ; Сграда на един етаж, със ЗП от 109.00 кв.м. и Сграда на един етаж, със ЗП от 11.00 кв.м. /съгласно протокола от 20.12.2007г., описани като Фуражна кухня в т.9/, които сгради са построени и разположени съгласно комбинирана скица №15589214/10.06.2024г. на СГКК-Габрово, в ПИ с кадастрален идентификатор *** по КККР на с.Стоките, одобрени със Заповед РД-18-141/21.12.2021г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: с.Стоките, общ.Севлиево, с площ 2956 кв.м., при описаните в акта граници на ПИ.

Нотариалното удостоверяване

,извършено

3 от нотариуса при съставяне на констативния нотариален акт №60, том V, рег.№12 2007, дело №764 от 21.08.2024г., който е издаден на основание чл.587,ал.1 ГПК за признаване право на собственост върху три сгради по представени писмени доказателства пред нотариуса, не подлежи на проверка от съдията по вписванията относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването му, която преценка е единствено в правомощията на нотариуса. С оглед на това констатациите на съдията по вписванията, че процесните три сгради са негодни да бъдат предмет на представения за вписване нотариален акт, е извън дължимата проверка по чл.32а ПВ , която няма за предмет валидността на нотариалното удостоверяване и дали представеният за вписване акт поражда или не поражда права .

Вписването не е елемент от ФС на акта и ако актът има недостатък, вписването не го санира. В този смисъл е и постановеното в т.6 от ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, че ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо.

В обхвата на проверката по чл.32а ПВ е дали актът подлежи на вписване и дали съдържанието му съответства на изискванията на чл.6,ал.1,б“а“ и б„в“, респективно чл.6,ал.3 ПВ.

Представяният с молба вх.№2546/21.08.2024г. констативен нотариален акт е сред посочените в ПВ актове, които подлежат на вписване. Индивидуализацията на страните съответства на изискването на чл.6,ал.1,б“а“ от ПВ.

Приетото с обжалвания отказ от съдията по вписванията, че не е изпълнено изискването за индивидуализация на трите сгради в акта ,които са без идентификатор, е неоснователно. В издадения на основание чл.587,ал.1 ГПК нотариален акт №60, том V, рег.

№12 2007, дело №764 от 21.08.2024г., трите сгради са индивидуализирани като ЗП, етажност и местонахождение с посочване на идентификатора на ПИ и административния адрес, в съответствие с чл.6, ал.1, б“в“ ПВ . В представената към молбата комбинираната скица трите сгради са без идентификатор, тъй като са нанесени като съборени, а чл.26 ЗКИР предвижда ,че идентификатор има съществуваща сграда. С оглед на това в случая не се касае за липса на описание на трите сгради в нотариалния акт по чл.6,ал.3 ПВ / които на представената комбинирана скица са отразени като съборени/, а дали предмет на процесния констативен нотариален акт са несъществуващи сгради, което е относимо към материалноправните предпоставки за издаването му ,която проверка следва да се извърши от нотариуса, а не от съдията по вписванията, в който смисъл е и постановеното в т.6 от ТР № 7/2013 г. по тълк. д.