Решение № 306 от 25.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. **, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20222120200051 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на ВЛ. К. Т. , ЕГН: **********, с адрес: гр.** , ул.“О” *, срещу Електронен фиш серия К № 5290312, издаден от ОДМВР-**, с който за нарушение на чл.21, ал.1, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Същият се представлява от адв.А., който моли за отмяна на електронния фиш.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2021 г. в 08:26 часа в гр.**, ПП I-6, км.494+850, от кв.5-ти км. в посока към кв.Ветрен, лек автомобил – „КИА ОПТИМА“, с peг. № *** се движел с наказуема скорост 84 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч.

Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 40077 от TFR1-M 644 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.

АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „КИА ОПТИМА“, с peг. № *** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 34 км/ч.,с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден 1

Електронен фиш К № 5290312, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 02.09.2021г. в 08:26 часа в гр.**, ПП I-6, км.494+850, от кв.5-ти км. в посока към кв.Ветрен, лек автомобил – „КИА ОПТИМА“, с peг. № *** се движел с наказуема скорост 8 4 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „TFR1-M 644“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 87 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 84 км/ч.

По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 02.09.2021г. в 08:26 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ***. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и Протокол от проверка №7-4-21/16.06.2021г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в периода 16.06.2021г. - 11.02.2024г.

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 84 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 400 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място и превишението е от 31 до 40 km/h Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

2

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 6/, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР - **, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост - 34 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Във връзка с направените възражения за непосочване на издател и липса на негов подпис, както и за липса на дата на издаване, съдът следва да посочи, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието “електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис и др. - то такъв реквизит не е задължително да притежава и фишът. По отношение на възражението, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван, съдът намира да отбележи, че това обстоятелство в никакъв случай 3 не може да се счете за съществено процесуално нарушение, доколкото самият жалбоподателят е успял да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се е отразил на възможността му да потърси съдебна защита на правата си.

Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието.

На първо място следва да се отбележи, че не е налице процесуално нарушение, поради това че водачът не бил поканен изрично да попълни декларация, че друго лице е управлявало автомобила, тъй като такива изрични указания се намират в съдържанието на самия електронен фиш.

На второ място, по делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания (Решение № 1988 от 27.10.2021г. по к. адм. н. д. № 1969 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив ). Нещо повече. В конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че именно друго лице е управлявало автомобила, жалбоподателят е направил такова твърдение с жалбата пред съда.