Решение № 1677 от 15.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1677 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20215330103060 по описа за 2021 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № ***** г., постановено по гр. д. № 3060/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед **** г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., ул. „Д.“ № **, ет. *, намиращ се в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****, с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ от 95 кв.м., ведно с прилежащите му две избени помещения, северно с площ от 17,50 кв.м. и южно с площ 12,30 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи за самостоятелния обект: на същия етаж – няма; под обекта – ****, над обекта няма, която да се извърши между лицата и при квотите, както следва: Е. С. Т., ЕГН ********** – при квота от 1/3 идеална част, М. А. К., ЕГН ********** – при квота 1/3 идеална част и Б. А. К., ЕГН ********** – при квота 1/3 идеална част.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно 1 заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесното жилище, е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищцата Е. С. Т. срещу ответниците М. А. К. и Б. А. К. да заплатят обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода**** г. –**** г. в размер на 9415,92 лева, обезщетение за забава върху главницата в размер на 2150,20 лева за периода **** г. – **** г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, по равно.

Предявено е също така искане на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, да бъдат осъдени ответниците, да заплащат на ищцата обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем на имота за притежаваната от ищцата 1/3 ид. част от имота, за времето от ****3 г. до окончателно извършване на делбата, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане.

След като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от фактическа и правна страна:

Относно способа за извършване на делба:

От допуснатата и приета, като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 179 600,60 лева.

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ 2 несъмнено се установи, че процесният недвижим имот се явява неподеляем.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делбата на същия не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, поради което следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

По претенциите по сметки на ищцата Е. С. Т. срещу ответниците М.

А. К. и Б. А. К. с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС:

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от ищците в производството; 3) ищците да възпрепятстват чрез фактически и правни действия ответниците да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) ответниците да са поискали писмено от ищците да заплатят обезщетение или да осигурят достъп до вещта за ползване от ответниците съобразно техните вещни права.

Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим имот, се установи, че същият е съсобствен между страните.

За установяване на реалното ползване на допуснатия до делба недвижим имот по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М. Д. Р. /дъщеря на ищцата/. Съдът кредитира показанията на този свидетел, включително при съобразяване на чл. 172 ГПК с оглед близката роднинска връзка. Същата установява, че допуснатият до делба недвижим имот се ползва от ответниците, като ответницата М. А. К. живее включително със семейството си – съпруг и две деца. Следователно ползването от ответниците е по начин, който не позволява ползване и от ищцата. От представените по делото две нотариални покани, връчени на ответниците на **** г. /л. 16 и л. 17/, се установява, че ищцата е поискала ответниците да й заплащат обезщетение за лишаването от ползването на притежаваната от ищцата част от правото на собственост на процесния недвижим имот.

Поканата до ответницата Б. К. е получена от ответницата М. К., но доколкото на л. 18 от делото се намира нотариална покана и от двете ответници в 3 отговор на нотариалната покана на ищцата, се приема, че и двете ответници са надлежно писмено уведомени за искането на ищцата. Предвид изложеното, са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията на ищцата за осъждане на всяка от ответниците да й заплати обезщетение за лишаването от ползването на притежаваните от нея идеални части от правото на собственост на процесните обекти. Досежно размера на претенцията по делото е прието заключение по допълнителна СТЕ /л. 169/, което се кредитира, като компетентно изготвено и обосновано. Според заключението на вещото лице, пазарният наем на 1/3 ид. части от допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода **** г. – *** г. възлиза на сумата в размер на 9415,92 лева.

Обезщетение обаче е дължимо до **** г., поради което дадената от вещото лице стойност на обезщетението за месец януари *** г. следва да бъде преизчислена, като се раздели на броя на дните за този месец, а полученото – да се умножи по съответния брой дни – 9 или за месец януари припадащото се обезщетение е в размер на 52,19 лева. По този начин дължимото за периода **** г. – **** г. обезщетение е в размер на 9288,34 лева. Същото е дължимо по равно от ответниците или по 4644,17 лева от всяка. За разликата до пълните претендирани размери от по 4707,96 лева срещу всеки ответник, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Изводът за основателност на претендираната главница, обосновава извод за дължимост и на акцесорното вземане за обезщетение за забава върху нея. Обезщетение за забава е дължимо за периода **** г. – *** и изчислено върху приетите за основателни размери на главните вземания същото е в размер на по 1074,91 лева, дължимо от всяка от ответниците. За разликата до пълните претендирани размери от по 1075,10 лева срещу всеки ответник претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

По същите съображение основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва върху вземането за обезщетение от датата на предявяване – **** г. до окончателното изплащане.

По искането по чл. 344, ал.2 ГПК:

Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане на делба или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която някой от съделителите, 4 който ползва имота, следва да заплати на останалите.

Фактическото ползване на съсобствения имот от ответниците е установено, съобразно посоченото по – горе относно дължимостта на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. При това положение следва да бъде уважено искането на ищцата и да бъдат осъдени ответниците да заплащат на ищцата месечна сума за ползването от ответниците на идеалната част от имота, собственост на ищцата, считано от датата на влизане в сила на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК до извършване на делбата. За периода от **** г. до влизане в сила на привременната мярка искането, като неоснователно следва да се остави без уважение с оглед характера на производството.

Съгласно приетото по делото заключение по допълнителната съдебно – техническа експертиза, пазарната наемна цена на процесния имот е 539,30 лева на месец. Съответна на притежаваната от ищцата 1/3 ид. част от имота е сумата от 179,76 лева, която е дължима по – равно от ответниците от по 89,88 лева месечно от влизане в сила на определението по допуснатата мярка до окончателното извършване на делбата.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от петдесет лева.

Държавна такса в размер на 4 % се дължи и по отношение на претенциите по сметки, като същата следва да бъде заплатена от ответниците съразмерно на уважената част от претенциите, а от ищеца съразмерно на отхвърлената част от същата.

На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски на ищеца. От сторените такива за депозит за вещо лице в размер на общо 300 лева, съобразно стойността на дела си всеки от ответниците дължи по 100 лева, както и половината от платената банкова такса от 2,90 лева; по 3,33 лева за вписване на исковата молба, както и разноски по исковете по сметките – възнаграждение за вещо лице и адвокат, в размер на по 866,76 лева или всеки ответник дължи по 971,54 лева.

Останалите разноски за заплатеното на процесуалния представител на ищцата възнаграждение в размер на 900 лева за първа фаза на делбата и 2000 5 лева за втора фаза на делбеното производство, както и 12,90 лева за два броя съдебни удостоверения, следва да останат за сметка на тази страна, доколкото спор относно съсобствеността между страните и относно способа по извършване на делбата не е имало, а двете съдебни удостоверения, касаят установяване на обстоятелства, които не са от значение за предмета на спора.

Същите следва да бъдат присъдени на ищеца.

Воден от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №*****, находящ се в гр. П., община П., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., район Ц., ул.

„Д.“ № ***, ет. *, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ:

95 кв.м., прилежащи части: две избени помещения: северно с площ от 17,50 кв.м. и южно с площ 12,30 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: няма, под обекта: *** и над обекта: няма, при определена пазарна оценка в настоящото производство в размер на 179600,60 лева, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: за Е. С. Т., ЕГН ********** - 1/3 част, за М. А. К., ЕГН ********** – 1/3 част и за Б. А. К., ЕГН **********- 1/3 част.