Решение № 2343 от 14.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2343 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330101097 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, с която са предявени обективно и субективно съединени искове за признаване на установено по отношение на всеки от ответниците К.

А. Ю., К. А. С. и А. А. П., че дължи на ищеца сумата от по 148.33 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2022 г. до 29.08.2023 г., за обект, находящ се в ***, както и сумата от по 5.93 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело 13501/2023 год. по описа на РС Пловдив.

Ищецът твърди, че всеки един от ответниците е потребител на ВиК услуги. Същите били наследници на Я. С. Ю., като след тя починала, били предприети действия от самите тях за смяна на партидата за имота в *** от името на тяхната наследодателка, на тяхно име. Сочи се, че по тяхната партида били натрупани задължения за консумиране на питейна и отведена канална 1 вода за периода от 03.02.2022 г. до 29.08.2023., за обект, находящ се в *** в общ размер на 444.98 лв – главница и 17.78 лева лихва за забава за периода 31.05.2022 г. до 31.07.2023 г. Твърди се, че ответниците били потребител на ВиК услуги, като като в тази връзка фигурирали в базата данни на ищеца като потребител по партида с № ***. Поддържа се, че отчета в имота се извършвали съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.8, вр. чл 23, ал.5 от Общите условия при неизправно измервателно устройство, като се начислявани количества вода за двама човека по 5 куб.м. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Поради неплащане на дължимите суми за потребеното количество вода в посочените срокове от ищеца било депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение., която било връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. В указания от съда едномесечен срок, ищецът предявил настоящия иск. Иска се заплащане от всеки един от ответниците на сумата от по 148.33 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2022 г. до 29.08.2023 г., за обект, находящ се в ***, както и сумата от по 5.93 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело 13501/2023 год. по описа на РС Пловдив. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответниците К. Ю. и К. С. не е депозиран отговор. Такъв е постъпил от назначения особен представител на А. П.. В отговора се излагат твърдения, че искът е неоснователен и недоказан, не били представени доказателства, че ответницата П. е потребител на ВиК услуги, не било ясно дали потребеното количество вода е коректно описано и разпределено, както неговото остойностяване. Не ставало ясно как се изчислявало. Не били представени доказателства какви плащания до момента ответницата П. е правила. Иска се да да се отхвърли предявения иск срещу П. като неоснователен и недоказан.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13501/2023 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 19.09.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжниците на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в количество и срок, услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ***. Следва да установи и че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на общите условия, тъй като е собственик на имота. Следва да установи и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и липсата на водомер.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с 3 ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна, респ.техния наследодател, е придобил правото на собственост по отношение на водоснабдения имот на някой от способите по чл.55 ЗС. От изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив и приложени към нея декларации /л.103-120/ се установява, че освен ответникът декларация по чл.14 ЗМДТ за процесния имот, находящ се в ***, са подали още едно физическо лице, както и ЕВН България Електроразпределение АД, като във всяка една от подадените декларации, деклараторите са заявили, че не притежават обекта в съсобственост. От друга страна, от ищцовата страна не се ангажираха доказателства, от които да е видно, че на посочения административен адрес е ситуиран повече от един недвижим имот.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца.

4

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против К. А. Ю. ЕГН **********, К. А. С. ЕГН ********** и А. А. П. ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищеца сумата от по 148.33 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2022 г. до 29.08.2023 г., за обект, находящ се в ***, както и сумата от по 5.93 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело 13501/2023 год. по описа на РС Пловдив, като неоснователни.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него, ведно с ч.гр.дело 13501/2023 год. по описа на РС Пловдив, да се върнат на заповедния съд поради отпадане на необходимостта.

5

Да се издаде РКО за сумата от 400 лева на особения представител на ответника А. А. П..

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6