Решение № 822 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Борислава М. Борисова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Д. В. С. Д. В. М. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605432 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 365 от 04.07.2023 г. по НОХД 881/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 108-ми състав е признал подсъдимия В. В. Ч. за ВИНОВЕН в това, че на 05.05.2018 г. в гр. София, във влак на „Метрополитен“ ЕАД, на метростанция „Обеля“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – показал половия си орган на намиращите се във влака непълнолетни момичета – А.Л.Н. и М.А.Ч., след което на изхода на метростанция „Обеля“ показал на същите неприлични знаци за орална любов, като движел едната си ръка наляво-надясно пред устата си, като по своето съдържание Д.ието се отличава с изключителен цинизъм- престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК и го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 304 от НПК съдът го е ОПРАВДАЛ за това, Д.ието да е извършено с изключителна дързост. На основание чл. 66, ал.

1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимото лице е ОСЪДЕНО да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 507 лева, представляващи сторените в досъдебното производство разноски и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 120 лева, представляващи сторените в съдебна фаза на процеса разноски.Със същия съдебен акт районният съд е върнал 1 приобщените веществени доказателства на правоимащите лица.

По въззивната жалба от подсъдимия В. Ч., внесена чрез назначения в производството пред СРС служебен защитник и протест от прокуратурата е образувано ВНОХД 5432/2024 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, с който е атакувана постановената присъда на СРС.

В депозирания протест се оспорва постановения съдебен акт в оправдателната му част. Представителят на СРП намира, че е доказан признакът дързост, като аргументира тезата си с мястото на осъществяване на Д.ието и упоритостта на извършителя.

С въззивната жалба от страна на служебно назначения защитник на подсъдимия Ч. се оспорва субективната страна на престъплението. Излагат се доводи, че В. Ч. е насочил инкриминираното си поведение само и единствено към свидетелката Ч. поради факта, че е бил физически привлечен от нея, че не имал намерението да демонстрира такова поведение към друга свидетелка на обвинението, която била обърната към него с гръб, както и че самите действия на привлеченото под наказателна отговорност лице са останали незабелязани от останалите хора в метрото. В тази връзка се предлага или съдът да постанови нова присъда, с която да оправдае изцяло подсъдимия, или да го оправдае по обвинението да е осъществен квалифициращият признак на престъпление по чл. 325, ал.2 НК и ако бъде признат за виновен по основния състав на престъплението по чл.325, ал.1 НК, да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Предлага се, алтернативно, ако съдът не се съгласи да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, да намали размера на наказанието до минимума, предвиден в чл.39, ал.1 НК, както и да отложи неговото изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК. Постъпило е допълнение към въззивната жалба, с което се поддържат същите доводи. Застъпват се твърдения, че липсва субективна страна на осъщественото престъпление, отправена е критика към определеното наказание с искания за преквалификация на Д.ието по чл. 325, ал. 1 от НК.

С потвърдено от въззивния съд разпореждане № 2320/21.02.2024г. на СРС е върната въззивна жалба, подадена от подсъдимия чрез адв. К.

/упълномощен защитник/ с вх. № 40355/08.02.2024г., депозирана на 03.02.2024г.

Изпълнени са указанията на въззивния съд при администриране на въззивната жалба и допълнението към нея, постъпили от служебния защитник, съответни да бъдат връчени на СРП. След изпълнение на тези указания от СРП е постъпило възражение, че не е било възможно Д.ието на подсъдимия да остане незабелязано, както и че личното отношение на подсъдимия към св. Ч., не изключва съставомерността на Д.ието.

В изпълнение на указанията, дадени с определение № 1190/16.04.2024г. на СГС, на 28.05.2024г. с молба от адв. К. с вх. № 172270 е приложено доказателство за нейната представителна власт в производството пред въззивния съд, а именно заверено копие на пълномощно от 27.02.2024г.

С оглед представените доказателства в проведеното закрито заседание 2 на 16.09.2024 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е приел, че е налице редовност на жалбата, подадена от служебния защитник, на допълнението към нея, както и на протеста срещу оправдателната част на присъдата. Съдът е счел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на привлеченото под наказателна отговорност лице, свидетели и експерти пред настоящата инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание на 13.11.2024 г. подсъдимото лице, нередовно призовано, не се явява в съдебна зала. В досъдебното производство подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност при осигурено лично участие за това (л.129, л.130), поради което съдът прие за установено, че подсъдимият знае за воденото понастоящем наказателно производство, а с участието на упълномощен от него защитник са обезпечени в пълен обем процесуалните му права.

В хода на съдебните прения представителят на СГП не поддържа протеста, като посочва, че въззивната инстанция следва да потвърди атакуваната присъда. Изразява становище, че престъплението е извършено с изключителен цинизъм, но не и при изключителна дързост.

Процесуалният представител на подсъдимото лице – адв. К. участва лично в производството и поддържа въззивната жалба с доводи за допуснати многобройни процесуални нарушения и несъставомерност на Д.ието. Като процесуални нарушения се коментират начинът на призоваване на подсъдимия, което се твърди да е довело до ограничаване правото на защита на В. Ч.. Оспорват се и свидетелските показания на А.Н. и М. Ч., като се излагат твърдения, че двете свидетелки фантазират. В останалите доводи застъпеното становище на процесуалния представител излиза извън предмета на делото. В заключение се отправя искане за постановяването на оправдателна присъда или за приложението на чл. 78а от НК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът и въззивната жалба са неоснователни, а първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена, подробно описана фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата.

По изложените съображения като инстанция по фактите въззивният съд не следва да възприема различна фактическа обстановка и изцяло се солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция.

От фактическа страна СРС е приел за установено, че подсъдимият В. В.

3

Ч. /ЕГН **********/ е български гражданин, роден на **** г. в село Първомай, общ. Петрич, обл. Благоевград, с чисто съдебно минало, заемащ длъжност йеромонах в манастир извън територията на Република България, с постоянен известен по делото адрес– ул. ****, село Първомай, общ.

Петрич.

Споделят се изводите на първия съд, че на 05.05.2018 г. непълнолетните лица - свидетелката А.Л.Н., родена на **** г. и свидетелката М.А.Ч., родена на **** г., се качили от метростанция „Люлин“ във влак, обслужван от „Метрополитен“ ЕАД. В същият влак се качил и подсъдимият В. Ч., който бил облечен с расо. Пристигайки до метростанция „Обеля“, двете момичета се насочили към вратите на вагона, за да слизат от влака. Междувременно подсъдимото лице отметнал странично своето расо и показал половия си орган, който бил във възбудено състояние. Двете момичета се възмутили, а свидетелката Н. попитала В. Ч. дали е нормален, на който въпрос подсъдимият се разсмял. Подсъдимият слязъл заедно с момичетата на метростанция „Обеля“. Свидетелките Ч. и Н. излезли от метростанцията, като се запътили към намиращо се в непосредствена близост магазинче. Там двете непълнолетни лица спрели и забелязали, че В. Ч. се намира до кабинките за тоалетна, които били разположени на близко разстояние от магазина. Същият направил няколкократно неприлични знаци за орална любов, насочени към момичетата, като движел едната си ръка наляво надясно пред устата си.

Същевременно М. Ч. успяла да заснеме поведението на В. Ч., който от своя страна държал телефон и създавал впечатление, че снима момичетата. М. Ч. и А.Н. си тръгнали, като свидетелката Н. споделила за преживяното с поголямата си сестра – В.Л.. А.Н. качила в интернет заснетия – В. Ч., за да предупреди за неговото поведение. Впоследствие с нея се свързали други неустановени по делото лица, които твърдели, че са разпознали подсъдимия и споделили със св. Н. за подобни преживявания.

За случилото се било образувано досъдебното производство, в хода на което св. М. Ч. и А.Н. разпознали подсъдимия В. Ч..

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Л.Л.П. /л. 206 от СП пред СРС/, А.Л.Н. /л. 206 – 207 от СП пред СРС/, М.А.Ч. /л. 207 – 208 от СП пред СРС, на частично прочетените на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т.2, предл. 2 от НПК показания, дадени от свидетелката Ч. в досъдебното производство, свидетелските показания на В.В.Л. /л. 230 – 231 от СП пред СРС /, на писмени доказателства и доказателствени средства – копие на интернет статия /л. 13 -14 от ДП/, протокол за доброволно предаване, ведно с диск към него /л. 26 от ДП/, справка за съдимост /л. 30 от СП пред СРС/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, ведно с албум към него /л. 134 – 139 от ДП /, протоколи за разпознаване на лица и предмети /л. 142 – 152 от ДП /, въз основа на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 154 – 171 от ДП/. Въз основа на писмено доказателство по делото е несъмнено установено, че подсъдимият Ч. е с чисто съдебно минало. При интерпретацията на доказателствения материал първият съд не е допуснал 4 превратна оценка на събраните доказателства и ги е ценил според действителното им съдържание.

Въззивният съд се присъединява към преценката на проверяваната инстанция да се довери изцяло на свидетелските показания на А.Н. и М. Ч., които са станали очевидци на непристойното поведение на подсъдимия.

Твърденията на свидетелките са основен доказателствен източник за случилото се, като същите се отличават с липса на съществени противоречия, с последователност и сходство на възпроизведените с тях факти. Въз основа на посочените свидетелски показания съдът изгради представа за времевия период, местоположението и конкретно осъществените действия от страна на подсъдимото лице в метрото и пред метростанцията. Основателно районният съд е достигнал до извод, че липсват значими разминавания между показанията на двете свидетелки, като е обсъдил единственото открито несъответствие в тях, свързано с момента, в който подсъдимият се е качил във влака. Правилен е изводът на първия съд, че това несъответствие няма отношение към съставомерността на Д.ието. Отделно от това, въззивният съд намира, че наличието на синхрон в свидетелските показания относно съществени детайли относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, е аргумент, че двете непълнолетни лица, които се явяват и основни свидетели на обвинението, добросъвестно са възпроизвели факти, които са възприели лично. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на подсъдимия, че показанията на двете непълнолетни лица не са достоверен източник на доказателства.