Решение № 5243 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5243 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110211402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от „А.Г.Т“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“************, представлявано от управителя Л. Г. Г., против наказателно постановление №************ г., издадено от Директор на Д“ИТ“-София, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят оспорва описаната в процесното НП фактическа обстановка, поради което иска неговата отмяна. В горния смисъл твърди, че няма възможност и основание да изплати заплатите и наложената имуществена санкция с обжалваното НП. Сочи, че с Цветан Емилов Хубенов решили да правят общ бизнес чрез регистрираната фирма на жалбоподателя, но поради очаквано проучване от чуждестранни контрагенти и за да има „лице“, обявили осигуряване на Любомир Георгиев, Цветан Хубенов и съпругата му – А. Х., защото били безработни. Навежда доводи, че са подписали договор за посредничество, но финансирането на сделката се 1 забавило, поради което семейство Хубенови се изнервили, поискали от счетоводството да се подпишат на ведомости за заплати, последните отказали и отношенията им се конфронтирали. Сочи, че претендентите за трудово възнаграждение нямат месторабота, не са идвали нито един ден на работа, не са допринесли с нищо за приходите на фирмата, а искат заплата, при постигната устна уговорка да си разделят печалбата, след като се приспаднат данъци, осигуровки и разходи след финализиране на сделката.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същество на делото.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на Д“ИТ“гр.София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.Пепа Бонева, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършването на вмененото нарушение от жалбоподателя.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Процесното НП е надлежно връчено на адреса по седалище и управление на дружеството-жалбоподател на 24.07.2024 г. /съгласно приложеното известие за доставяне от куриер, а жалбата против него е депозирана в съда чрез АНО на 07.08.2024 г., видно от датата на поставения входящ номер, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 12.04.2024 г. е извършена проверка на „А.Г.-Т“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство, в хода на която компетентни длъжностни лица 2 констатирали множество допуснати нарушения от дружеството, включително и нарушение на чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ, изразяващо се в това, че дружеството-работодател не е определил и изплатил на А. Л. Х. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни, поради което дали предписание в т.27, в срок до 07.05.2024 г., работодателят „А.Г.-Т“ ЕООД да определи и изплати на А. Л. Х. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни, съгласно чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ. За направените констатации бил съставен ПИП №ПР2411062/12.04.2024 г., надлежно връчен на управителя Л. Г. Г. на датата на съставянето – 12.04.2024 г., присъствал при извършената проверка в Д“ИТ“-гр.София.

В периода от 21.05.2024 г. до 27.05.2024 г., при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на „Ай Гесс-Т“ ЕООД, в хода на която компетентни длъжностни лица констатирали, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило предписание под №27, дадено му на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, с протокол за извършена проверка от 12.04.2024 г., а именно: работодателят „А.Г.Т“ ЕООД да определи и изплати на Антица Любенова Хубенова парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни, съгласно чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ, в предписания срок – до 07.05.2024 г. Констатациите от извършената последваща проверка са отразени в ПИП №2419553/27.05.2024 г., а така констатираното нарушение е вписано под №8 в съставения протокол.

На основание направените констатации в съставените протоколи за извършени проверки, Н. Д. Г., на длъжност главен инспектор при Д“ИТ“гр.София, в присъствието на двама свидетели, присъствали при устновяване на нарушението и съставяне на акта, съставила АУАН №22-2400186 на 28.05.2024 г. против „А.Г.Т“ ЕООД, в качеството на работодател, за това, че не е изпълнил предписание под №27, дадено му на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, с ПИП от 12.04.2024 г., а именно: работодателят „А.Г.Т“ ЕООД да определи и изплати на А. Л. Х. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни, съгласно чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ.

Актосъставителят отразил, че срокът за изпълнение на предписанието е 3 изтекъл на 07.05.2024 г., че нарушението е извършено на 08.05.2024 г. в предприятието на работодателя, че нарушението е констатирано на

27.05.2024 г. в Д“ИТ“-гр.София, при извършване на последваща проверка, до приключването на която работодателят не представил някой от описаните документи, с които да удостовери изпълнение на даденото предписание, както и нарушената разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Препис от АУАН е изпратен по пощата и надлежно връчен лично на управителя на дружеството на 07.06.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да представи писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок пред АНО.

Въз основа на направените констатации в АУАН, Директор на Д“ИТ“София, издал НП №******** г., с което на основание чл.416, ал.5 т КТ, във вр. с 415, ал.1 от КТ, наложил на „А.Т“ ЕООД, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Н. Г., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; както и от приобщените по делото писмени доказателства.

От показанията на разпитания свидетел Г., се установява по безспорнен начин, че при извършена последваща проверка на дружеството е констатирано, че последното не е изпълнило предписание под №27, което му е дадено при извършена преходна проверка на 12.04.2024 г. Показанията на свидетеля Г. кореспондират изцяло на съдържащите се данни в приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи:

4

АУАН и НП са издадени от терториално и материолно компетентни органи, съгласно представените заповеди, акт за встъпване в длъжност и длъжностни характеристики, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Правилно е приложен материалния закон.

Вмененото нарушение се изразява в неизпълнение на дадено предписание в указания от контролните органи срок. В конкретния случай, срокът за изпълнение на даденото предписание е изтекъл на 07.05.2024 г., поради което нарушението се явявява извършено на следващия сен, след изтичане на срока – на 08.05.2024 г.

При преценката на събраните гласни и писмени доказателства по делото, описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства, относно нарушението и нарушителя, се установяват по несъмнен и непротиворечив начин. Установи се в хода на съдебното производство, че при извършена проверка в Д“ИТ“-София, за което е съставен ПИП №ПР2419553, връчен на 21.05.2024 г., е направена констатация от контролните органи, че дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание по т.27 от ПИП №ПР2411062, връчен на 12.04.2024 г., изразяващо се в това, че работодателят „А.-Т“ ЕООД не е определил и изплатил на А. Л. Х. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни, съгласно чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ, със срок за изпълнение 07.05.2024 г.

В тежест на АНО е да докаже, че работодателят не е изпълнил дадено с влязъл в сила индивидуален административен акт, задължително за изпълнение предписание, с което е нарушил разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Законодателят е предвидил едновременно състав на административно нарушение и санкция в разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, която предвижда наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева за всеки, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ.

5

Субект на административнонаказателна отговорност по чл.415, ал.1 от КТ е лице, което има качеството на „работодател” по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ. Безспорно жалбоподателят се явява „работодател“, доколкото е наел лица за осъществяване на дейност в обекта, стопанисван от дружеството. Наличието на възникнало и прекратено трудово правоотношение явства от представения в хода на проверката трудов договор №2/20.09.2023 г., сключен между жалбоподателя /работодател/ и А. Л. Х.

/работник/, за изпълнение на длъжността: „Експерт бизнес развитие“, с договорен основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и Заповед №1/02.01.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с работника. С оглед на горното, съдът намира, че направеното възражение от жалбоподателя, че не е имал основание да изплати на посоченото в АУАН и НП лице трудово възнаграждение, респективно обезщетение, защото въобще не е работило в предприятието, се явява неоснователно. Фактическият състав на приложената административнонаказателна норма е доказан по последователен и несъмнен начин. Даденото за изпълнение предписание, произтича от влязъл в сила индивидуален административен акт и затова съдът не извършва преценка, относно неговата законосъобразност. Предписанието съдържа ясно и точно указание за работодателя – да изпълни задължението си по чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ, но до изтичане на срока на предписанието – 07.05.2024 г., и до приключване на последващата проверка, а и понастоящем, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства за изпълнение на това предписание.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.415, ал.1 от КТ. Състава на вмененото нарушение е осъществен от обективна страна. Отговорността на работодателя е обективна и безвиновна, тъй като юридическото лице отговаря за неизпълнение на задължения при осъществяване на дейността си, без значение дали за допускане на нарушението има виновно длъжностно лице.