Решение № 3376 от 19.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3376 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100108953 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. Х. Х., с ЕГН:**********, и адрес: гр. София. ул. ********, ап. 27, представлявана от адв. М. К. от САК, срещу Т. Н. Х., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. ********, ап. 27, с която е предявен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, с който се иска да бъде отменен договор за дарение на недвижим имот от 25.05.2018г., извършен във формата на Нотариален акт № 98, том I, рег № 13160, дело № 84/2018г. на нотариус Д.А., рег.№95 на НК, с район на действие Районен съд - София, вписан в СВ София, с вх. № 32501/25.05.2018 г., акт № 156, том LXXIII, дело № 23523/2018 г., по силата на който ищцата Н. Х. Х. е дарила на ответника Т. Н. Х., следния неин недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № 27В, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ул. „********, със застроена площ от 39,23 кв.м., състоящ се от антре, дневна и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, склад и тераса, при съседи: общ коридор, апартамент № 26В, дилатационна фуга, улица и апартамент № 28В, заедно със съответните припадащи се 0,338% идеални части oт общите части на сградата, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД18- 258/28.07.2020 г. на Изп.директор на АГКК като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: i р. София, район „Студентски“, ул.

„********, ап. 27 В, на етаж 7 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, с Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна страда, или в страда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, Посочена в документа площ: 39.23 кв.м, заедно с 0,341 % ид.ч. от терена, в който е построена сградата, представляващ УРЕГУЛИРАН 1

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-1664, квартал 47, по плана на гр. София, мест. Студентски град, целият с площ по документ от 2431 кв.м., а по скица, цитирана в акта - 2441 кв.м., при граници от три страни улици, ПИ 2717, УП11 VIII- 1693 и УПИ VI-1690, нанесен в кадастралната карта и регистри, посочени по-горе като Поземлен имот с идентификатор *** на адрес: гр. София, район Студентски, ж.к. "Студентски град", ул.

„********, вид територия Урбанизирана, HTII За друг вид застрояване, площ 2317 кв.м., стар номер 1664, квартал 47, парнел VII, при съседни поземлени имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***,

***.

Ищецът твърди, че на 25.05.2018г. страните са сключили процесния договор за дарение на недвижим имот, като на ответника е било добре известно, че ищцата от дълги години е с влошено здравословно състояние, като страда от Хепатит, остеопороза, диагностицирана през 2019г., Псориазис вулгарис ДД дерматит, диагностициран през 2021г., като преди това е претърпяла и операция от М. Карцином през 2016г., лечението от който продължава и към настоящия момент. Съвсем наскоро ищцата е диагностицирана с Фибролипоматозен тип ехоструктура на млечните жлези, като и предстои двойна мастектомия.

Ищецът твърди, че са налице са всички предпоставки по чл. 227, ал. 1, б.“в" от ЗЗД за отмяна на договора за дарение, а именно: трайно материално затруднение за ищцата да посреща месечните си разходи в резултат на тежкото й здравословно състояние и недостатъчните доходи.

- отправена покана до дарения ответник за заплащане на необходимата й издръжка, отказ на дарения да предоставя издръжка, обективиран с конклудентни действия бездействие, пълна незаинтересованост и липса на каквито и да е грижи към ищцата. ответникът е в работоспособна възраст и получава достатъчни доходи, за да й изплаща необходимата издръжка, без това да засяга възможността му да издържа себе си и семейството си.

При това положение отказът на ответника да предостави на ищцата необходимата и издръжка представлява проява на неблагодарност и е основание за отмяна на процесния договор.

В законоустановения срок ответникът Т. Н. Х. е подал отговор, с който е изразил становище, че исковата молба е недопустима. При условията на евентуалност и по подробно изложени съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен.

Ответникът излага различна фактическа обстановка от изложената в исковата молба, като твърди, че сега е на 31 години, но е отгледан още от дете /двегодишна възраст/ от баба му Н. Х., тъй като баща му Н. Х. работел в чужбина в периода от 1998г. до 2014г.

През 2018г. баба му решила да дари на ответника имота (апартамента) в гр. София, находящ се на ул. „********, като награда за дипломирането му и в знак на гордост и обич.

2

Тя казвала, че иска ответника да има нещо свое, останало му от нея, и че един ден, когато има семейство, ще има дом, за който да се грижи.

След извършване на дарението отношенията на страните се променили, макар че ответникът продължил да се грижа за баба си, така както винаги го е правил. От 2018г. до 2021г. баба му живеела с ответника постоянно в процесния апартамент. От 2021 г. до 2024г. ищеца живеела в Димитровград, като идвала основно през зимата, тъй като ответникът се бил сгодил и очаквал дете.

През лятото на 2024г. ответникът бил командирован за 30 (тридесет) дни в Сингапур по работа. В този период баба му се разболяла и била приета в болница за около 10 (десет) дни. Тогава бащата на ответника Н. Х. го уверил, че няма никаква причина за притеснения, че той ще го замести и ще се грижи за нея през това време.

Когато на 5 август 2024 година ответникът се завърнал от задграничната командировка в София, установил, че ключалката на апартамента е сменена и че няма достъп до жилището. Ходил няколко пъти до апартамента, опитал да се свърже по телефона с баба си, но без успех. Баща му тогава заявил, че оттук нататък той ще поеме контрола над Н. Х. и апартамента, и че ответникът вече няма да има достъп нито до ищеца, нито до апартамента, независимо от това, ответникът е законният собственик на имота по дарение отпреди повече от шест години.

Във връзка с горното ответникът подал два сигнала и жалби до 07РУ - СДВР (Жалба с вх. № 338-16487 от 05.08.2024г.. подадена в 07РУ - СДВР и жалба с Per. № 3382Р-32516 от 09.08.2024г.. подадена в 07РУ - СДВР ), но така и не бил допуснат нито до жилището, нито до баба му.

Твърди, че успял да види баба си Н. Х. на 13 април 2025г., когато баба му била сама в апартамента. Оттогава до днес не успявал по никакъв начин да се свържа с ищеца. Вратата на апартамента винаги е била заключена, а тя не отговаря на обажданията му. Въпреки това ответникът продължил и сега продължава да поема всички сметки за консумативи и данъци за апартамента, защото засега това е единственият възможен начин, с който той може с нещо да й помогне.

Твърди, че не е получавал покана за плащане на издръжка. След като на 27.10.2025г. ответникът получил препис от исковата молба за отмяна на дарението, приел, че това може да се смята за покана за плащане на 700 (седемстотин) лева месечна издръжка на дарителя, поради което и на 12.11.2025г. направил плащане по нейната банкова сметка (посочена в преписа от въпросната покана, приложена към исковата молба) в размер на 700 (седемстотин) лева за издръжка за месец ноември 2025 година.

По допустимостта:

Съдът намира, че така производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.

Предмет на разглеждане е иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Съгласно цитираната 3 разпоредба, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Искът може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението, съгласно разпоредбата на 227, ал. 3 ЗЗД.

За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че дареният знае за тази воля на дарителя. Знанието на дарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от надарения (така : Решение № 186 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 5147/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

Ищцата твърди, в исковата си молба, че на 05.09.2024г. поради тежкото си здравословно и финансово състояние се принудила да поиска издръжка от Т. Х. в размер на 700 лева. Исковата молба е подадена на 28.03.2025г. С оглед на това искът е подаден в едногодишния срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността:

Видно от заключението по ССчЕ на в.л. И.Д., неоспорено от страните, ищецът е извършил три банкови превода по банкови сметки на ответника, както следва:

Видно от приетия по делото Нотариален акт № 98, том I, рег. № 13160, дело № 84/2018г. на нотариус Д.А., вписан в СВ София, с вх. № 32501/25.05.2018 г., акт № 156, том LXXIII, дело № 23523/2018г., ищцата Н. Х. Х. е дарила на ответника Т. Н. Х., собствения си АПАРТАМЕНТ № 27В, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ул. „********, със застроена площ от 39,23 кв.м., който апартамент е нанесен в кадастралната карта и регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020 г. на Изп.директор на АГКК като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Предмет на разглеждане е иска на Н. Х. за отмяна на същия този договор за дарение на недвижим имот от 25.05.2018г., основан на твърденията, че ответникът не дава на ищцата издръжка, от която тя се нуждае.

За да възникне потестативното право за отмяна на дарение поради отказ на надареното лице да доставя на дарителя издръжка, от която се нуждае, е необходимо да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти):

1) пораждане на нужда от дарителя за издръжка, която трябва да е трайна, постоянна съобразно нормалния социален и жизнен статус на дарителя (доходи, здравословно състояние, невъзможност с получаваните от него доходи да покрива ежемесечните разходи – за жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и пр.);

4

2) покана от дарителя към надарения за даване на издръжка в парично изражение (с оглед на конкретните нужди на дарения обаче издръжката би могла да се предоставя и в натура), като и исковата молба може да представлява покана за заплащане на необходимата издръжка и

3) отказ от дарения да дава издръжка на дарителя (изричен или мълчалив), макар и дареният да има възможност сам да осигури своята и тази на своето семейство издръжка. В ТР № 1 от 21.10.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

По делото не е било спорно между страните, поради което съдът с протоколно определение от 30.04.2026г. е отделил като ненуждаещо се от доказване в отношенията между ищцата и ответника, обстоятелството, че Н. Х. е изпаднала в състояние на трайна нужда от издръжка в размер на 700 лева на месец. С оглед на това първата предпоставка за уважаването на иска е налице.

По отношение на необходимата покана за даване на издръжка, по делото са приети представените от ищцата доказателства за извършено връчване на такава покана от ЧСИ на адреса на процесния апартамент в гр. София, ул. „********. Видно от протокола, съставен от ЧСИ, (л. 38 от делото на СРС) е, че Т. Х. е търсен на този адрес на 14.09.2024 г., на 20.09.2024 г. и на 15.10.2024 г. След като връчителят не го е намерил е залепил уведомление, а в двуседмичния срок ответникът Т. Х. не се е явил в кантората на ЧСИ за да получи поканата.