Решение № 2929 от 01.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2929 гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20221110207977 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Н. Н. С. против Наказателно постановление № 20-4332022217/16.12.2020 г., издадено от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца. Били отнети и 12 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи процесуални нарушения – непрецизно описание (без конкретика) и за липса на надлежно обозначение на ограничението на скоростта.

Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище заявява, че поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.10.2020 г., в 09:00 ч. жалбоподателят управлявал л. а. Опел Виваро Б, ДК № СВ 9153 КМ (собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД и ползвател – „Турист сервиз рент-а-кар“ ЕООД) в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към ул.

„Александър Екзарх“, като срещу № 14 се движел със скорост от 115 км/ч, при въведено общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.

Нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на 1 скоростта TFR 1-M с радар № 560, клип № 14267 по преписка ПК-3/0169/2020 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП; декларации за авторство; удостоверение за одобрен тип; протокол от техническа проверка; протокол за използване; разпечатка от техническо средство; снимков материал; форма на отчет ; картон на водач; заповед за компетентност; заповед за утвърждаване на образец.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. Нарушението се установява от приложения снимков материал от техническото средство за контрол на скоростта и справки, като ограничението на скоростта освен че не е сред спорните моменти по делото, същото е намерило отражение и в разпечатката от средството за заснемане. В допълнение, доколкото се касае за общо ограничение на скоростта за населено място, изрично указване на водачите е безпредметно, но и без да се отразява върху субективната съставомерност. Средството за контрол е с установена техническа изправност, като, доколкото нарушението е заснето с техническо средство, разпит на актосъставителя на практика е безпредметен. Авторството се установява, по силата на попълнената декларация по чл. 188 ЗДП, подписът на която не е сред оспорените обстоятелства.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Възражението за допуснати процесуални нарушение е общо формулирано, което позволява също толкова обобщен отговор – че АУАН и НП съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 11.10.2020 г., в 09:00 ч. жалбоподателят 2 управлявал л. а. Опел Виваро Б, ДК № СВ 9153 КМ (собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД и ползвател – „Турист сервиз рент-а-кар“ ЕООД) в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към ул. „Александър Екзарх“, като срещу № 14 се движел със скорост от 115 км/ч, при въведено общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, като нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-M с радар № 560, клип № 14267 по преписка ПК-3/0169/2020 г.

Касае се за общо приложимо ограничение на скоростта за градски условия, поради което и законосъобразно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДП.

Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.

От субективна страна, констатира се наличие на изрично указано ограничение, поради което и субективните представи на водача са непротивопоставими на административнообвинителната теза. Предвид сериозното надвишение (повече от 100% над разрешения максимум) и данните за предходни нарушения на ЗДП, случаят не би могъл да бъде квалифициран, като маловажен а доколкото наглостта е гражданско понятие, възражение в подобна насока би могло да бъде окачествено, като силно неуместно.

По размера на наказанието

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, водач, за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкциите са във фиксиран размер, като този на глобата не е съобразена с установената скорост (жалбоподателят е получил бонус от 50 лева, но с оглед забраната reformatio in peius влошаване на положението му е недопустимо), поради което и подробни разсъждения по размера им са безпредметни.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.

Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.

Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.

В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и, като такова, следва да бъде потвърдено, като доколкото наказващият орган не е ангажирал процесуален представител и не прави претенция за присъждане на разноски, произнасяне в тази насока е безпредметно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-022217/16.12.2020 г., издадено от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т.

6 ЗДП, на Н. Н. С. била наложена глоба, в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Н. С., в частта, касаеща отнемането на 12 контролни точки.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4