Акт № 224 от 06.11.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- 173/2026
- Подписан
- 06.11.2026
- В сила
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Кюстендил, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Петър Л. Мичев при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20261500500173 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3875/18.03.2026 г., депозирана чрез ЕПЕП на 18.03.2026 г., подадена от К. И. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. С. Й., със съдебен адрес: *** , насочена против Решение № 97/26.02.2026 г., поставено от РС – Дупница по гр.д. № 1282/2025г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е отхвърлил иска на К.
И. С., ЕГН **********, от гр. Дупница срещу „ЛЕНДИВО“ООД, гр.Шумен за обявяване нищожност на договор за кредит от 12.05.2025г. като неоснователен и е осъдил К. И. С. да заплати на ответника 1000 лв. деловодни разноски.
Въззивникът обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, като излага становище за неговата неправилност и недопустимост, както и постановяване в нарушение на закона.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на доклад по делото по чл. 146 ГПК, както и за неправилност и немотивираност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че първоинстанционниият съд незаконосъобразно е отхвърлил исковете с мотив, че въззивникът бил неизправна страна поради непредоставяне на обезпечение, без да обсъди наведените доводи относно несъответствието на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК относно съдържанието и начина на формиране на ГПР. Поддържа се, че уговорената в чл. 27 от договора неустойка представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите, доколкото предварително е известна на кредитора по основание и размер. Навеждат се доводи, че невключването в ГПР води до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР, както и че клаузата е нищожна поради 1 противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.
Твърди се, че предвидените условия за обезпечение и краткия срок за предоставянето му правят задължението трудно изпълнимо, поради което заплащането на неустойката фактически се явява условие за получаване на кредита и средство за реализиране на допълнителна печалба за кредитора. Излагат се доводи, че уговорената неустойка не изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Поддържа се, че неустойката санкционира неизпълнение на акцесорно задължение за предоставяне на обезпечение, независимо от изпълнението на основното задължение за погасяване на кредита, както и че не е обвързана с настъпването на реални вреди за кредитора,т.е.не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски.
Поддържа се , че неустойката следва да се приеме за нищожна с оглед на това, че излиза извън присъщите функции на неустойката , в какъвто смисъл се сочи Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Предвид факта, че неустойката по размер е по-висока от усвоената главница, въззивникът счита за нарушен принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Въззивникът се позовава на трайно установена съдебна практика относно задължението всички разходи по кредита, включително неустойките, да бъдат включени при формиране на ГПР.
Поддържа се и позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, съгласно което при непосочване на ГПР, включващ всички разходи по кредита е прието за допустимо договорът за потребителски кредит да се счита за освободен от лихви и разноски, като потребителят дължи единствено връщане на предоставената в заем главница.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*** на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ЛЕНДИВО“ ООД, чрез пълномощника адв. Х. М., с който се изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение, респ. неоснователност на подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна намира, че първоинстанционният съд е съобразил целия доказателствен материал по делото и е достигнал до верни правни изводи. Поддържа се, че евентуалната нищожност на клаузата за неустойка не води до недействителност на целия договор, доколкото същият можел да съществува и без нея, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Твърди се, че неустоечната клауза не засяга съществените елементи на договора за заем, а обезпечавала изпълнението на акцесорно задължение на заемателя, поради което доводите за нищожност на целия договор поради невключването в ГПР са неоснователни.
Твърди се, че валидността на договора за кредит произтича от надлежното уговаряне в изискуемата форма на основните му елементи – главница и лихва, както и от спазването на всички изисквания на ЗПК, включително чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 и ал. 2, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по реда на който е сключен договорът. Сключването е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние при насрещни изявления на страните и с изрично съгласие на потребителя съгласно ЗПФУР.
Посочва се, че преди сключването му въззивникът е получил ясна, подробна и изчерпателна информация относно условията по кредита, удостоверена със Стандартен европейски формуляр, Общите условия на „ЛЕНДИВО“ ООД, лог файлове и електронна кореспонденция (SMS и имейли), доказващи както процеса на сключване, така и изпълнението на договора. Счита, че процесният договор е изцяло съобразен с изискванията 2 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и ЗПК. Твърди се, че договорното правоотношение е възникнало след изрично заявление на потребителя, подадено чрез сайта на кредитодателя „ЛЕНДИВО“ ООД, чрез което е поискано сключване на договор за паричен заем. В рамките на заявката въззивникът е предоставил свои лични данни, електронна поща, телефон за контакт, параметри на желания кредит и начин на усвояване на средствата, с което е изразил недвусмислено волята си за сключване на договора при предложените условия. Описва се начинът, по който се подава заявка от потребителя за създаване на Профил на уебсайта на въззиваемото дружество.
Твърди се, че въззиваемото дружество е изпратило Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, а в системата на въззиваемото дружество е наличен за изтегляне проект на договора за кредит, след което същите се изпращат на кредитополучателя. Сочи, че въззивникът се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на въззиваемото дужество. Счита, че действията опровергават твърдението, че клаузите на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Твърди се, че в СЕФ се съдържа детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита. Сочи и, че въззивникът е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора.
Излага се становище относно това, че въззивникът е надлежно информиран за възможните последици от договорните параметри.
Моли се за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба, респ.потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендират се сторените разноски.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява безспорно, че на 12.05.2025 г. между „Лендиво“ ООД, в качеството на кредитор и К. И. С., в качеството на потребител, е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***.
По силата на чл. 1 от договора кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 500.00 лв. за срок от 30 дни, с падежна дата за еднократно погасяване 11.06.2025 г. В договора са посочени фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 36.00% (дължима договорна лихва от 15.00 лв.), обявена обща дължима сума при редовно изпълнение от 515.00 лв. и обявен Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42.58%.
Съгласно чл. 17 от договора във връзка с чл. 20 – 22 от Общите условия потребителят е поел задължение в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение на кредита, избрано измежду следните алтернативи: 1/. поръчител, който да отговаря на кумулативни рестриктивни изисквания (минимален брутен осигурителен доход от 1500.00 лв., безсрочен трудов договор при последния работодател за минимум 6 месеца, липса на вписани просрочия в ЦКР, да не е поръчител по други кредити, да не е действащ клиент на заемодателя, представяне на служебна бележка за доход за 6 месеца назад и лично явяване в офис на кредитора), като одобрението на поръчителя зависи от субективната преценка на заемодателя; или 2/. представяне на банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо задължение на лицензирана банка да плати на кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден при първо писмено поискване, със срок на валидност най-малко 30 дни след крайния падеж.
В чл. 27 от договора и чл. 45 от Общите условия е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в 3-дневния срок потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% на ден върху усвоената главница за всеки ден, през 3 който не е осигурено обезпечение (което се равнява на 27% месечно и 328.5% годишно), като неустойката се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски. В съставения от кредитора и приложен към договора Погасителен план (Приложение № 2) посочената неустойка е предварително калкулирана в точен размер от 175.00 лв. и е добавена към погасителната вноска, формирайки обща дължима сума при непредоставено обезпечение от 690.00 лв. В Стандартния европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити и в текста на договора размерът на ГПР е посочен като 42.58%, изчислен единствено върху главницата и договорната възнаградителна лихва, с изричното отбелязване, че в него не се включва неустойката.
При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд – Кюстендил достига до следните правни изводи:
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3da89fa0-5809-4be5-8f09-7c681400687c