Решение № 1137 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. С., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110172096 по описа за 2024 година

Г. Л. С. е предявила срещу „Ф. Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал.1, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 1335275, сключен на 19.03.2024 г. между Г. С. и „Ф. Б.“ ЕООД.

Ищцата твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като не е посочен реално дължимия ГПР и в него не е включено възнаграждението за поръчител. Счита, че се касае за заблуждаваща търговска практика, която прави клаузата за ГПР неравноправна, съответно липсва такава и договорът е недействителен. Поддържа, че на дата 19.03.2024 г. е сключила Договор за потребителски кредит № 1335275, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем сумата от 6 000 лева, при фиксиран ГЛП от 23 % и ГПР от 49,11 %., като съответно ищцата е трябвало да внесе общо сумата от 7 380 лева, която сума включва 6 000 лева главница и 1380 лева лихва. Сочи, че на същата дата – 19.03.2024 г. ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ф. Банк“, като последната банка е следвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за потребителски кредит, като било уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 5 880 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на 1 погасителните вноски по заема. Счита и този договор за недействителен, тъй като липсва основание за сключването му. Твърди, че посоченият в договора ГПР от 49,11 % не отговаря на действителните разходи, доколкото не включва сумата за обезпечението. Счита, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.

Поддържа, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Заявява, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, представлява част от общия разход по кредита, и е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че договорът за кредит се явява сключен в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен. Счита, че предявените искове за нищожност на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна, а именно – „М. Банк“. Твърди, че прогласяването на процесния Договор за гаранция за нищожен, няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. Банк. Посочва, че ищецът е завел исковете срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Счита, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител. Заявява, че Договорът за гаранция, представлява възмездна услуга от трето лице, като разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Претендира и разноски.

„Ф. Б.“ ЕООД предявява насрещен иск, с който претендира осъждането на Г. Л. С. за сумата от 3570 лева, представляваща неизплатена главница от Договор за паричен заем № 1335275/19.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

Твърди, че ищцата е получила сумата от 6 000 лева по процесния договор, но към настоящия момент е заплатила само 2 430 лева.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещния иск Г. Л. С. е представила отговор, с който заявява, че представянето на поръчителство е било задължително условия за сключването на кредита. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, представлява част от общия разход по кредита за потребителя, като е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че в настоящия случай не са били спазени тези изисквания, съответно договорът за кредит се явява в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесния договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради нищожността на главното правоотношение. Заявява, че признава дължимостта на претендираната главница в размер на 3570 лева.

Претендира и разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор №1335275 от 19.03.2024 за предоставяне на потребителски кредит „Ф. Б.”ЕООД е предоставил на Г. Л. С. кредит в размер на 6000 лева, платним на 12 вноски, при обща сума на плащане 7380 лева, при лихвен процент -23% и ГПР-49.11%.

По делото е представена и преддоговорна информация /СЕФ.

По делото е представено удостоверение за наличие на задължение, издадено от „Ф. Б.”ЕААД за Г. Л. С..

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва.При съобразяване на сумата от 6000 лева –кредит , сума за договорна лихва от 1380 лева и 12 месечни вноски, ГПР е в размер от 49.11%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в размер от 5880 лева, тогава ГПР ще възлиза в размер от 445.33%.Съгласно заключението на ССЕ основният лихвен процент, относим към договора към м.03.2024 е в размер на 3.80%.Съгласно заключението на ССЕ внесените суми от Г. Л. С. за погасяване на задълженията по процесния кредит са в размер от 2430 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор №1335275 от 19.03.2024 за предоставяне на 3 потребителски кредит „Ф. Б.”ЕООД е предоставил на Г. Л. С. кредит в размер на 6000 лева, платим на 12 вноски, при обща сума на плащане 7380 лева, при лихвен процент -23% и ГПР-49.11%.

Съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от M. Bank в полза на дружеството.С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Не е спорно по делото, че ищцата е сключила договор за поръчителство с „F. Bank” /с ново наименование „М. Банк”ЕАД на 19.03.2024г..Не е спорно по делото и че възнаграждението за гаранта е в размер от 5880 лева.Това се установява и от представения СЕФ, в който е посочено, че при сключване на договор за поръчителство, възнаграждението е в размер от 5880 лева.Това се установява и от заключението на ССЕ.

С оглед разпоредбата на чл.5 от договора за кредит съдът приема, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора. С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечениетовъзнаграждението за поръчителство.Този извод се налага и от представения СЕФ, в който е посочено като конкретна сума- възнаграждението за поръчителство, както и от датата на договора за поръчитество, а именно:

19.03.2024.

Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че „Ф. Б.”ЕООД и „F. Bank” са свързани лица. В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство почти колкото размера на кредита, за да гарантира „F. Bank пред свързано лице „Ф. Б.”ЕООД задължението по кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход по договора за 4 потребителски кредит.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 19.03.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Съгласно заключението на ССЕ основният лихвен процент относим към договора към м.03.2024 е в размер на 3.80%.Основният лихвен процент от 3.80% заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.80%.В случая по договора ГПР е 49.11% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 69%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за поръчителство.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е начислено.

Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в размер от 5880 лева, тогава ГПР ще възлиза в размер от 445.33%.С оглед на което съдът намира, че ще бъде надвишен петкратния размер на законната лихва. В този смисъл ГПР ще надвиши многократно ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени 5 изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да бъде уважен.

По отношение на насрещния иск

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

С оглед на което ищцата /ответник по насрещния иск/ дължи само сумата по кредита в размер от 6000 лева.Съгласно заключението на ССЕ внесените суми от Г. Л. С. за погасяване на задълженията по процесния кредит са в размер от 2430 лева.С оглед на което ищцата дължи само сумата от 3570 лева- остатък от главница.

В отговора на насрещния иск ищцата е направила признание на иска.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.211 от ГПК следва да бъде уважен.

По разноските

По първоначалния иск

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата.Ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и разноски.

Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер от 400 лева.Ктао взе предвид, че първоначалният иск на ищцата е уважен, но и че предявеният срещу нея насрещен иск е уважен, съдът намира, че в полза на процесуалния 6 представител на ищцата следва да бъде присъдено ½ от адвокатското възнаграждение или сумата от 200 лева.