Решение № 4574 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4574 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Александър Ангелов

Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20231100505589 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 262, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на В. К. срещу разпореждане от 15.12.2022 г. по изп. дело № 20227810400903 на ЧСИ с рег. № 781, с което е върната жалба от 30.08.2022 г. В жалбата се посочва, че актът на съдебния изпълнител е неясен и неаргументиран, а също така не е подписан от съдебния изпълнител, поради което е нищожен. Жалбоподателят посочва още, че невнасянето на дължими към съдебния изпълнител такси във връзка с администрирането на жалбата не може да бъде основание за връщането , а по отношение на заплащането на дължимата към съда държавна такса е направено искане за освобождаването на жалбоподателя от това задължение, като по него може да се произнесе само съдът, поради което невнасянето на тази такса също не е основание за връщане на жалбата. В допълнение жалбоподателят посочва, че не е редовно уведомен за указанията на съдебния изпълнител, а също така актът на съдебния изпълнител не съдържа всички изискуеми реквизити, тъй като в него не е посочено как може да бъде обжалван.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство А.К. изразява становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че първоначално подадената от жалбоподателя жалба, която е върната, е била надлежно изпратена от съдебния изпълнител на съда, заедно с молбата за освобождаване от такса, като след дадени от съда указания за събиране на дължимата такса съдебният изпълнител надлежно е уведомил жалбоподателя за това. Счита и че другите изложени от жалбоподателя съображения са бланкетни или неоснователни.

1

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като посочва, че жалбоподателят не е изпълнил дадените от съда указания относно заплащането на държавна такса по подадената жалба.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя А.К. от 30.03.2022 г., като първоначално е образувано пред ЧСИ с рег. № 852 (изп. д. № 29/2022 г.).

На 18.08.2022 г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение на постъпилите по делото суми, което е предявено на страните на 22.08.2022 г. Видно от протокола за предявяването на разпределението на посочената дата разпределението е връчено чрез електронна поща на процесуалния представител на длъжника В. К. адв. Г., като получаването на съобщението е потвърдено и с молба на длъжника от 24.08.2022 г. На 29.08.2022 г. длъжникът В. К. , чрез процесуалния си представител адв. Г. , е подал чрез електронна поща жалба срещу разпределението, която е отразена при съдебния изпълнител с входящ номер от 30.08.2022 г.

Със съобщение от 31.08.2022 г. съдебният изпълнител е указал на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок необходимите такси към съдебния изпълнител за администриране на жалбата, както и по сметка на съда за разглеждането . Видно от подадената на 07.09.2022 г. молба от жалбоподателя до съдебния изпълнител, в която изрично се посочва изходящият номер и дата на съобщението с указанията, то е получено от жалбоподателя.

В посочената молба от 07.09.2022 г. е направено и искане за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Тъй като държавната такса за разглеждането на жалбата се дължи към съда, само съдът може да се произнесе по това искане. В случая следва да се посочи и това, че искането не е придружено от декларация за личното и имуществено положение на жалбоподателя, поради което поначало не би могло да бъде уважено. Въпреки това съдебният изпълнител е уважил искането по отношение на дължимите към него такси по изпълнителното дело за администриране на подадената жалба, тъй като тя е изпратена за отговор на взискателя, а след това, заедно със становището на взискателя и изложени от съдебния изпълнител мотиви, жалбата е изпратена за произнасяне по нея към Софийски градски съд.

С определение от 10.11.2022 г. съдът е прекратил образуваното пред него производство по жалбата на В. К. срещу разпределението, като е върнал жалбата на съдебния изпълнител за администриране с указания, че следва да бъде събрана държавна такса по жалбата в размер на 25 лв. Следователно, въпреки че съдебният изпълнител по същество е освободил жалбоподателя от задължение за заплащане на таксите, дължими към съдебния изпълнител за администриране на жалбата, съдът е отказал да стори това, като е дал изрично указания за изискване внасянето на дължимата към съда такса от 25 лв. Както се посочи, както липсата на изискуемата декларация от жалбоподателя, така и незначителният размер на дължимата такса сами по себе си са достатъчни основания, за да не бъде уважено искането. Същественото в случая обаче е това, че само съдът може да се произнесе по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима към 2 съда, а той е приел, че такава такса следва да бъде заплатена, като е дал указания в тази насока на съдебния изпълнител. При това положение съдебният изпълнител е длъжен да изпълни указанията на съда и да изиска внасянето на държавна такса от жалбоподателя.

Със съобщение от 24.11.2022 г. съдебният изпълнител повторно е дал указания на жалбоподателя съгласно определението на съда, като е приложил и самото определение.

Изрично е посочено (съгласно определението), че жалбоподателят трябва в едноседмичен срок да представи доказателства за внасянето на 25 лв. държавна такса по сметка на СГС, както и пълномощно за процесуалния си представител. Тези указания са получени от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Г. на 01.12.2022 г. На 08.12.2022 г. жалбоподателят, отново чрез посочения процесуален представител, е подал до съдебния изпълнител молба, която съдържа противоречиви искания. От една страна той отново е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса (отново без искането да е съпроводено със съответната декларация), а от друга – е поискал да бъде продължен срокът за внасянето на таксата. Също така към молбата е представено пълномощно, но същевременно е поискано да се продължи срокът за представянето му. Не са представени и доказателства за внасянето на таксата в размер на 25 лв. към съда.

Междувременно, по молба на взискателя от 01.12.2022 г. изпълнителното производство е прехвърлено на ЧСИ с рег. № 781 (изп. дело № 20227810400903). Незабавно след образуване на делото пред този съдебен изпълнител той е констатирал неизпълнението на дадените указания относно внасянето на такса, като е разпоредил да се върне жалбата на В. К.. Разпореждането е от 15.12.2022 г. и е обективирано на гърба на л. 116 от изпълнителното дело. Съобщение за разпореждането на съдебния изпълнител (съдържащо и съобщение за промяната на изпълнителното дело и на съдебния изпълнител) е изпратено на 19.12.2022 г. на адреса, посочен изрично от процесуалния представител на жалбоподателя като адрес за кореспонденция по делото. Тъй като връчителят не е намерил адв. Г. на адреса на 20.12.2022 г. и след това отново на 20.01.2023 г., той е залепил уведомление на последната дата. Съобщението отново не е получено от адв. Г. в указания двуседмичен срок и едва на 27.02.2023 г. връчителят е отбелязал, че е уведомил процесуалния представител по телефона.

Както се посочи, със съобщението от 24.11.2022 г. изрично е указано на жалбоподателя, че следва в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на СГС такса от 25 лв. Това съобщение е изпратено в изпълнение на указанията на съда, който не е уважил молбата на жалбоподателя за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по жалбата. Поради това съдебният изпълнител не би могъл повторно да съобразява новата молба за освобождаване от заплащане на такса, която при това е вътрешно противоречива, доколкото с нея се иска и продължаване на срока за внасяне на таксата. Като се съобрази, че от получаването на ясните и точни указания за внасяне на такса на 01.12.2022 г. до постановяването на обжалваното разпореждане за връщане на жалбата от 15.12.2022 г. са изминали повече от две седмици, както и че размерът на таксата позволява тя лесно да бъде заплатена в този срок, основателно и в изпълнение на 3 правомощията си по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК съдебният изпълнител е върнал жалбата от 30.08.2022 г. срещу разпределението.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя съображения за нищожност на обжалваното разпореждане поради неяснота, липса на аргументация и поради това, че не е подписано от съдебния изпълнител. С оглед естеството на постановения акт, който е по администриране на подадена жалба, напълно ясно от него е, че връщането на жалбата е поради неизпълнение на дадените указания към жалбоподателя. Аргументацията (т.е. мотивите) на подобен акт са също от само себе си ясни, доколкото не са изпълнени подробно описаните по-горе указания, които са достатъчно ясни и конкретни и са били връчени на процесуалния представител на жалбоподателя. Освен това липсата на мотиви не може да бъде основание за нищожност на акта на съдебния изпълнител, който поначало няма задължение да мотивира актовете си, тъй като не е правораздавателен орган. Не се установява по делото и друго лице да е подписало разпореждането, различно от съдебния изпълнител, поради което съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК може да се направи единствено извод, че разпореждането е издадено от съдебния изпълнител. Липсата на указание, че разпореждането подлежи на обжалване също не представлява порок на постановения акт, а освен това жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу този акт, поради което очевидно е уведомен за тази възможност.

В заключение следва да се посочи, че всички действия, извършени от съдебните изпълнители във връзка с администриране на жалбата срещу разпределението и съответно нейното връщане, са изцяло в изпълнение на закона и на дадените от съда указания. От друга страна цялостното поведение на жалбоподателя и на неговия процесуален представител по-скоро сочи на опит за затрудняване на действията по изпълнителното дело в противоречие с изискването на чл. 3 ГПК, като се вземат предвид както трудностите относно връчването на различни съобщения (включително обстоятелството, че процесуалният представител изпраща съобщения до съдебния изпълнител чрез електронна поща, но изрично отказва да получава съобщения по този начин, а след това не може да бъде открита продължително време), подаването на различни молби – най-вече за освобождаване от заплащане на такси, които не са придружени с изискуемата от закона декларация, подписана лично от жалбоподателя, и най-вече като се вземе предвид, че всички разгледани по-горе процесуални действия, включително и настоящото производство, са във връзка с подадената жалба срещу разпределението, която е подадена 7 дни след предявяването му и поради това е просрочена (срокът за обжалване на разпределението е 3 дни от предявяването му – чл. 462, ал. 2 ГПК).

По изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. О. К. срещу разпореждане от 15.12.2022 4 г. по изп. дело № 20227810400903 на ЧСИ с рег. № 781, с което е върната жалба от 30.08.2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5