Решение № 610 от 11.07.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Сливен, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря АндреА. Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230101327 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. С. И. срещу С. Г.

И., двамата от гр. Сливен.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 17.07.2009 г. и прекратен с развод с Решение №1083 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 943 от 2024 г. по описа на СлPC, влязло в сила на 07.12.2024 г. По време на брака съпрузите се задължили по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., сключен между Обединена Българска банка АД, като Кредитор от една стрА., ищцата, като длъжник и ответника като съдлъжник, при условията на солидарна отговорност, от друга стрА., по който договор банката им предоставила ипотечен кредит в размер 65000 лв. за закупуване на жилище. За задоволяване на жилищните нуждите на семейството съпрузите закупили на 18.03.2013 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент на адрес град Сливен, у....................... Към Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г. било сключено и Допълнително споразумение от 17.12.2018 г.

Ищцата излага, че от месец април 2018 г. с ответника били във фактическа раздяла, защото той напуснал семейството и семейното жилище, като от момента на фактическата им раздяла ответникът не винаги изпълнявал задължението си по договора за кредит и някои от вноските ищцата заплащала 1 изцяло с лични средства, за да не изпадат в забава пред кредитора „ОББ“ АД.

По Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение от 17.12.2018 г. ищцата платила с лични средства погасителните вноски за месеците април, май, юни, септември, октомври и ноември 2018 г. - всяка от които 6 броя вноски по 373,81 лв., за месец януари 2019 г. - 333,28 лв., за месеците април, май, юни, юли и декември 2023 г., за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември 2024 г., както и погасителната вноска за месец януари 2025 г. - всяка от които в размер по 367,10 лв., или общо ищцата платила с лични средства 5873,60 лв. в периода от м. април 2023 г. до м. януари 2025 г., вкл. За периода от фактическата раздяла през месец април 2018 г. до месец януари 2025 г., вкл. ищцата заплатила с лични средства погасителни вноски към „ОББ“ АД по договора за предоставяне на ипотечен кредит общо 8449,74 лв. На 03.02.2025 г. ищцата платила с лични средства изцяло задълженията по сключения Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение от 17.12.2018 г. като внесла сумата от 31 982,29 лв. Наред с това, за подновяване на вписването на законната ипотека в полза на „ОББ“ АД, което е договорно задължение на кредитополучателите, съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., ищцата заплатила на 20.02.2023 г. /по време на фактическата им раздяла/ с лични средства разноски в общ размер на 253,13 лв., представляващи сбор от платена нотариална такса по ЗННД с ДДС в размер на 233,83 лв. и платена държавна такса за вписване в полза на Агенция по вписванията в размер на 19,33 лв. На изложените основания ищцата моли за осъждане на ответника да й заплати сумата от 20 216,02 лв., представляващи приспадащата се на ответника част /половината/ от платените от ищцата с лични средства на кредитора „Обединена българска банка“ АД погасителни вноски по Договор за ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение от 17.12.2018 г., за периода от месец април 2018 г. до месец февруари 2025 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 126,56 лв., представляващи приспадащата се на ответника част /половината/ от платените от ищцата на 20.02.2023 г. с лични средства суми за такси за подновяване на вписването на законната ипотека съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договор за предоставяне на ипотечен кредит 2 от 18.03.2013 г., в общ размер на 253,13 лв. /сбор от платена нотариална такса по ЗННД с ДДС в размер на 233,83 лв. и платена държавна такса за вписване в полза на Агенция по вписванията в размер на 19,33 лв./ Ищцата претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез своя пълномощник - адвокат, е подал в срок писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на исковете, но неоснователност по същество. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищцата за вноските, заплатени през 2018 г.

Излага, че за периода от началото на 2019 г. до края на месец февруари 2025 г., ответникът е трябвало да заплати сумата в размер на 13 531,97 лв., но реално е заплатил 15 840,00 лв. или с 2 308,03 лв. повече от дължимото. Сумите ответникът превеждал по банковата сметка на ищцата. Тъй като ищцата заплатила 31 982,29 лв. за погасяване изцяло на дължимите суми по ипотечния кредит, следователно ответникът дължи половината от тази сума или 15 991,15 лв., от които след прихващане с надплатената сума от 2 308,03 лв., ответникът дължи 13 683,12 лв. по ипотечния кредит. След добавяне и на сумата за подновяване на ипотеката в размер на 126,57 лв., общото задължение за ответника е 13 809,69 лв. След като е заплатила цялата сума по кредита, ищцата встъпва в правата на кредитора, а ответникът продължава да е задължен по условията, с които е получил кредита. Следователно, оставащата сума за изплащане от него, в размер на 13 809,69 лева, е недължима към момента, защото не е настъпил падежът на вноските по кредита, поради което ответникът възразява за изискуемостта на дължимите суми. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете и също претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призовА., се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли да бъдат изцяло уважени и претендира направените по делото разноски. В указания от съда срок е представила и подробна писмена защита по делото.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде кредитирано заключението на експертизата в първия му вариант, като ответникът бъде осъден да заплаща сумите при условията, 3 договорени с първоначални кредитор. Също претендира направените по делото разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК за осъждане на ответника С. Г. И. да заплати на ищцата М. С. И. сумата от 20 216,02 лв., представляващи приспадащата се на ответника част /половината/ от платените от ищцата с лични средства на кредитора „Обединена българска банка“ АД погасителни вноски по Договор за ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение от 17.12.2018 г., за периода от месец април 2018 г. до месец февруари 2025 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 126,56 лв., представляващи приспадащата се на ответника част /половината/ от платените от ищцата на 20.02.2023 г. с лични средства суми за такси за подновяване на вписването на законната ипотека съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., в общ размер на 253,13 лв.

/сбор от платена нотариална такса по ЗННД с ДДС в размер на 233,83 лв. и платена държавна такса за вписване в полза на Агенция по вписванията в размер на 19,33 лв./.

Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Безспорни са между страните, а се установяват и от приетите по делото писмени доказателства обстоятелствата, че ищцата М. С. И. и ответникът С. Г.

И. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 17.07.2009 г. и прекратен с развод на 07.12.2024 г.

По време на брака, на 18.03.2013 г., съпрузите са се задължили като солидарни длъжници по Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен между ТБ „Обединена българска банка” АД, в качеството и на „кредитор” и М. С. И., в качеството й на „кредитополучател”, и С. Г. И., в качеството на „съдлъжник“, по силата на който на кредитополучателя е предоставен ипотечен кредит в размер на 65 000 лв. за закупуване на недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект с идентификатор № 4

***, с адрес гр. Сливен, у......................, с предназначение жилище, апартамент, с площ 90 кв. м.

Страните не спорят, че дългът с договора за ипотечен кредит от 18.03.2013 г. е поет от двамата съпрузи за задоволяване на общи нужди на семейството - за закупуване на недвижим имот, който се е ползвал за семейно жилище.

В настоящия случай, доколкото солидарността на страните е възникнала не само на основание сключения от тях договор, но и по силата на закона /чл. 32, ал. 2 СК/ и с оглед особения характер на съпружеските имуществени отношения, изплащането от единия съпруг с негови лични средства, докато трае бракът, не поражда за него право да иска заплащане от другия съпруг на разликата над приспадащата се част. Ако задължението е платено от единия съпруг след фактическата раздяла на съпрузите и/или прекратяване на брака, същият разполага с правото по чл. 127, ал. 2 ЗЗД да иска от другия съпруг да му заплати горницата над приспадащата му се част.

С проекта за доклад на делото е отделено като безспорно между страните и обстоятелството, че съпрузите са били във фактическа раздяла от м. април 2018 г. В проведеното първо о. с. з. по делото ответникът не е възразил по проектодоклада на делото и същият е обявен за окончателен с протоколно определение на съда.

Наред с това, фактическата раздяла между съпрузите, датираща от м. април 2018 г., се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Социален доклад от ДСП - Сливен. Въпреки, че е изготвен по гр. д. № 943/2024 г. по описа на СлРС - бракоразводното дело между съпрузите, този доклад, преценен като писмено доказателство в настоящото производство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му правомощия по установените форма и ред и представлява доказателство за изявленията на съпрузите пред социалния работник. Констатациите в социалния доклад и изложената в него фактическа обстановка, възпроизведена от изявленията на съпрузите, не са оспорени от страните.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото сметка/фактура и платежно нареждане, на 20.02.2023 г. /след настъпването на фактическата раздяла между съпрузите/, за подновяване на вписването на 5 законната ипотека съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., ищцата е заплатила нотариална такса по ЗННД в размер на 233,83 лв. с ДДС, както и държавна такса за вписване в полза на Агенция по вписванията в размер на 19,33 лв.

Ответникът не оспорва иска за сумата от 126,56 лв., представляващи приспадащата се на ответника част /половината/ от платените от ищцата на 20.02.2023 г. с лични средства суми за такси за подновяване на вписването на законната ипотека, поради което и предявеният иск за тази сума следва да бъде уважен като основателен и доказан.

На следващо място, от заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че след настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, в периода от м. април 2018 г. до датата на пълното погасяване на кредита - 04.02.2025 г., вкл. ищцата е заплатила сумата в общ размер на 68 329,67 лв.