Определение № 962 от 13.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 962 гр. Шумен, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500323 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 8235/13.05.2025 г. на „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б, представлявано от изп. директори С.Г. и Т. М. чрез юрисконсулт Н. П., против разпореждане № 1529 от 17.04.2025 г. по ч. гр. д. № 20253630100950 на PC – Шумен в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Е. Т. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. ...., ул. „....“ № ..., за сумата от 109.26 лева., представляваща обезщетение за забава за периода 05.12.2023 г. до 23.03.2025 г. по договор за потребителски кредит № 2002112708302430 от 14.02.2020 г., с мотив, че клаузата на чл. 4.5. от договора за кредит е нищожна, поради противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК, както и претенцията за разноски за сумите над 50.90 лева – държавна такса и 48.24 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради обстотятелството, че съдът отхвърля изцяло обезщетението за забава на просрочените плащания, позовавайки се на 1 нищожност на разпоредбата на чл. 4.5. от договора за кредит. Заявява, че обезщетението за забава на просрочените вноски до настъпване на предсрочната изискуемост се изразява в олихвяването им съгласно чл. 4.5. от конкретния договор с клиента – с наказателна надбавка в размер на 10.00%, добавена към лихвата по кредита, за което прилага като доказателство изготвена справка за формиране на лихвата на длъжника. Моли съда да приеме, че обезщетението за забава в размер на 109.26 лева е правилно и законосъобразно изчислено, без противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК и да отмени обжалваното разпореждане, като разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в отхвърлената част.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери същата за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20253630100950 по описа на РС – Шумен е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 против длъжника Е. Т. Х. с ЕГН **********, с което се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за заплащане на следните суми: 2 719.63 лева – главница по договор за потребителски кредит № 2002112708302430 от 14.02.2020 г., сключен между длъжника и „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД (праводател на заявителя), 198.72 лева – договорна лихва за периода 05.01.2024 г. до 23.03.2025 г.; 109.26 лева – обезщетение за забава от 05.12.2023 г. до 23.03.2025 г., 15.66 лева – лихва за забава за периода от 24.03.2025 г. до 09.04.2025 г., 60 лева – разходи за връчване на уведомление за обявяване на договора за предсрочно изискуем, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането и направените по заповедното производство разноски в размер на 52.76 лева - държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 2002112708302430 от 14.02.2020 г., сключен между длъжника и „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД, с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 – универсален правоприемник и извлечение от счетоводните книги на банката към 2

10.04.2025 г..

С разпореждане № 1447 от 11.04.2025 г. РС – Шумен, е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, в 3-дневен срок от получаване на съобщението да уточни как е възникнало вземането в размер на 109.26 лева – представляващо наказателна лихва за периода от 05.12.2023 г. – 23.03.2025 г. и как е формирано, т.е. какъв е размерът на приложения лихвен процент. Със същото разпореждане е указано, че при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде отказано.

В дадения срок заявителят е депозирал заявление, в което е посочил, че основанието за начисляване на обезщетението за забава е на осн. чл. 4.5. от приложения договор за кредит.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението, само за заявената сума за претендираното обезщетение за забава в размер на 109.26 лева. За да отхвърли заявлението в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл. 4.5. от договора за потребителски кредит противоречи на императивна норма, а именно на чл.33, ал.2 от ЗПК. Посочил е, че така договореното в чл. 4.5. от договора обезщетение явно предвижда размер по-голям от позволения от тази императивна норма, поради което вземането за наказателна лихва, в размер над законната лихва, не се дължи, тъй като се основава на клауза, която е нищожна поради противоречие със закона. Уточнил е, че в заповедното производство, съдът няма как да определи действително дължимата сума, поради което и е отхвърлил искането за наказателната лихва изцяло.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

При подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в процесното заявление се установява, че претендираните вземания се основават на заемно правоотношение, което, с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, представлява по своята правна характеристика договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за 3 задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит и нормите на Закона за защита на потребителите.

Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна в частта за сумата от 109.26 лева.

Представеното извлечение от счетоводна книга удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за тази сума срещу длъжника. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание, като включва броя на вноските, включващи главница, ведно с лихви, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви и обезщетение за забава. Въпреки изложеното съдът намира, че са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за обезщетение за забава в претендирания размер.

В случая е сключен договор за потребителски кредит, който попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. В заявлението си кредиторът е посочил, че отпуснатият на длъжника кредит в размер на 5 157.50 лева е усвоен изцяло. Съгласно чл.5.1 и чл.5.2 от договора кредитът подлежи на погасяване на 84 месечни анюитетни вноски, с кроен срок 05.03.2027 г.. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, по повод на което на длъжника е изпратено уведомително писмо изх. № ИД-2-20-2025/21.01.2025 4 г., връчено му чрез работодател на 07.03.2025 г.. В уточняващата си молба, заявителят е посочил, че основанието за начисляване на обезщетението за забава върху просрочените плащания за периода 05.12.2023 г. – 23.03.2025 г. е чл.4.5 от договора за кредит. Съгласно цитираната разпоредба, при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл.4.1 е в размер на 15.60%. Съгласно чл.4.1, за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кедита, кредитоплучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 5.60%, а след изтичане на този срок лихвата се формира от сбора на две компоненти: референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.490.

Референтният лихвен процент е Среднолихвеният процент по статистика на БНБ. От изложеното следва, че се претендира плащането на уговорена компенсация /в размер на договорната лихва/ и законна лихва за забава за вреди от неизпълнение на задължениеята на кредитополучателя за погасяване на кредита в срок.

В представеното от банката извлечение е посочено, че последното плащане по кредита е било на 13.02.2024 г., като същият е бил обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2025 г., към която дата е имало 16 бр. просрочени вноски в размер общо на 1 192.74 лева, като задълженията на длъжника към 10.04.2025 г. са следните: 2 719.63 лева – главница, 198.72 лева – договорна лихва за периода 05.01.2024 г. до 23.03.2025 г.; 109.26 лева – обезщетение за забава от 05.12.2023 г. до 23.03.2025 г., 15.66 лева – лихва за забава за периода от 24.03.2025 г. до 09.04.2025 г., 60 лева – разходи за връчване на уведомление за обявяване на договора за предсрочно изискуем.

Съгласно чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като в ал.2 изрично е записано, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя, съдът е длъжен да следи служебно за спазването й. В случая клаузата на чл.4.5 от договора, респ. искането за присъждане на обезщетение за забава противоречи на чл.33, ал.2, 5 вр. с ал.1 от ЗПК, доколкото размерът на лихвата за забава е уговорен като сбор от възнаградителната лихва в размер на 5.60% и 10% законна лихва, т.е претендира се плащането на уговорена компенсация /в размер на договорната лихва/ и законна лихва за забава за вреди от неизпълнение задължението на кредитополучателя за погасяване на кредита в срок. Едновременното кумулиране на компенсацията (мораторна неустойка), която покрива вредите от продължаващото след падежа ползване от кредитополучателя на предоставения му паричен ресурс със законната лихва за забава е в нарушение на императивни правни норми. Забавата не може да повлияе върху определения размер на лихвата по договора за кредит, която се следва като част от самата погасителна вноска. Доколкото паричното задължение по главния дълг се погасява със забава, отговорността за нея се носи на отделно основание. Когато се дължи неустойка за забава на парично задължение, макар и размерът й да е определен в лихвен процент, неустойката обезщетява вреди, но не се превръща в лихва (възнаграждение) за ползвания ресурс.