Протокол № 49 от 06.02.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 49 гр. С., 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

М. Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500018 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Въззивникът С. Й. С., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв. П. С.-М., надлежно упълномощена.

Въззивникът В. С. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от представител по пълномощие - адв. М. Б., надлежно упълномощена.

Адв. М.: Считам, че не са налице процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на същото и го ДОКЛАДВА.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв.С.-М., пълномощник на С. Й. С., ЕГН ********** против решение № 920/11.10.2024 г. по гр.д. № 3524/2023г. на РС – С., в частта с която по предявения иск с правно основание чл.127а от СК е разрешено непълнолетното дете Й. В.ова С., с ЕГН: **********, да преминава през границите на РБ, с цел посещения на Г. за почивка през лятото- месеците юни, юли, август, септември, за до 20 /двадесет/ дни общо, по време, когато детето не осъществява летен режим на лични отношения с баща си В. С. С. с ЕГН: ********** придружено само и/или само със съгласието на неговата майка С. Й. С. с ЕГН: **********, както и да посещава 1 други държави във връзка с организирани училищни мероприятия, вкл. и екскурзии. Решението не е било обжалвано в отхвърлителната си част по предявения иск по чл.127а от СК.

Моли се решението да бъде изменено и да се даде възможност без съгласието на бащата детето да бъде извеждано извън границите на РБ до територията на другите държави членки на ЕС, както и до РТ, без ограничение на дните на престой, при съобразяване на режима на лични отношения с бащата на детето, за срок от пет години от влизане на решението в сила.

Няма направени нови доказателствени искания. Страната претендира деловодни разноски.

Съдът първоначално не е бил запознат с депозираната насрещна въззивна жалба и отговор на въззивната жалба.

Съдът докладва, че по делото е депозирана на 03.02.2025 г. молба от адв.

Б. - пълномощник на В. С., в която същата е посочила, че своевременно е депозиран отговор на въззивна жалба, както и насрещна въззивна жалба.

Съдът констатира, че по делото е бил депозиран в законния срок отговор на въззивната жалба, както и насрещна въззивна жалба. Те са били подадени на 05.12.2024г. от адв.М. Б., пълномощник на В. С. С. в отговор на въззивна жалба депозирана от адв.С. – М. и против решение № 920/11.10.2024 г. по гр.д.

№ 3524/2023г. на Районен съд – С.. Отговорът на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не са били докладвани на съда, но същите са подадени в срок от лице с правен интерес, поради което съдът следва да ги приеме за разглеждане и да ги докладва в днешното съдебно заседание.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане отговор на въззивна жалба депозирана от адв.С. – М. и насрещна въззивна жалба депозирана от адв.Б. в качеството и на пълномощник на В. С. С. против решение № 920/11.10.2024 г. по гр.д. № 3524/2023г. на Районен съд – С. и ги докладва:

В отговора на въззивната жалба въззиваемата страната (ответник по иска) посочва, че оспорва същата като неоснователна. Тя не била аргументирана изобщо, тъй като не се сочели никакви конкретни нарушения.

Твърди се, че с нея е направен опит за изменение на исковата молба, което било недопустимо в настоящата фаза на производството. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Насрещната въззивна жалба е подадена против решение № 920/11.10.2024 г. по гр.д. № 3524/2023г. на Районен съд – С., в частта с която по предявения иск с правно основание чл.127а от СК е било разрешено Издаването на международен паспорт за задгранични пътувания на детето Й. В.ова С., с ЕГН: ********** само по искане/със съгласието на 2 неговата майка С. Й. С.; непълнолетното дете Й. В.ова С., с ЕГН: **********, да преминава през границите на РБ, с цел посещения на Г. за почивка през лятото- месеците юни, юли, август, септември, за до 20 /двадесет/ дни общо, по време, когато детето не осъществява летен режим на лични отношения с баща си В. С. С. с ЕГН: ********** придружено само и/или само със съгласието на неговата майка С. Й. С. с ЕГН: **********.

В посочените по – горе части решението на СлРС било неправилно поради нарушение на материалния закон, а освен това било и необосновано.

На първо място е изложено твърдението, че разпоредбата на чл.127а от СК е приложима само по отношение на конкретен спор между родителите, а не въобще. Такъв спор въобще не бил съществувал към датата на депозиране на исковата молба. Не съществувал и към настоящия момент. Още с отговора на исковата молба бащата бил дал принципното си съгласие на детето да се издаде международен паспорт и бил изразил готовност при всяка необходимост да дава своето съгласие за пътуване в чужбина. Такова съгласие било дадено за пътуване на детето в РГ. през 2024г. Освен това страната счита, че 5 – годишен период, в който да бъде заместено съгласието му за пътуване на детето Й. в чужбина е много дълъг. Много широк бил и кръгът от държави, в които се иска разрешение за пътуването му.

На следващо място е посочено, че обжалваното решение е необосновано, тъй като не е съобразено със събраните по делото доказателства. В исковата молба не било посочено, за какво пътуване се иска да се даде заместващо съгласие от съда. По този начин съдът не можел да съобрази критериите, при съблюдаването на които следвало да даде заместващото си съгласие и които се съдържали в ТР 1/03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС – място, условия и среда, при които детето ще пребивава при пътуването си.

В насрещната жалба се посочва, че за международното пътуване на детето през 2024г. е било дадено съгласие от страна на бащата, което е било обективирано в Декларация, чийто текст е бил изготвен от пълномощника на ищцовата страна. Страната твърди, че на детето вече е бил издаден международен паспорт, както и че няма спор за пътуване в чужбина. Изразено е мнение, че делата между страните целят единствено създаването на допълнително напрежение и плащането на съдебни разноски.

Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено и на страната да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции.

Направени са следните доказателствени искания :

1. да се разпореди на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК С. Й. С. да се яви лично в открито съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, като отговори на въпроса: пътувала ли е Й. В.ова С. на почивка до Р Г. в периода от 18.07.2024г. до 28.07.2024г.;

2. да се приеме като писмено доказателство разпечатка от кореспонденция по електронна поща, от която се установява, че текстът на 3 декларацията- съгласие е изпратен от адв. П. С.- М.;

3. да се изиска служебна справка от Министерство на вътрешните работи, Дирекция "Български документи за самоличност", от която да се установи издаден ли е международен паспорт за задгранични пътувания на детето Й. В.ова С., род. на 07.08.2014г., с ЕГН: **********, на коя дата е издаден и какъв е периодът му на валидност;

4. да се даде възможност на страната с оглед позицията на насрещната страна да ангажира и други доказателства- писмени, гласни и експертни заключения.

Съдът констатира, че отговорът на въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба са били връчени на въззивницата С. Й. С. и същата е имала възможност да изрази становище по тях, но такова становище писмено не е постъпило по делото.

Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по доклада по делото, както и по направените доказателствени искания.

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата. Оспорвам насрещната въззивна жалба, като по отношение на направените доказателствени искания с насрещната въззивна жалба, считам същите за неотносими и моля да не ги уважавате, тъй като независимо от това дали е дадено съгласие моментно, което беше коментирано дори в съдебно заседание пред районен съд, а именно въпросът за издаване на съгласие за пътуване на детето еднократно до Г. с цел почивка. Недоумявам защо колегата продължава д а твърди и да иска тези доказателства. Затова считам, че са неотносими и моля да ги оставите без уважение, включително да отговаря на поставените въпроси и на изискване на справка. Всички искани доказателства моля да оставите без уважение. Ако все пак ги уважите имаме готовност да съдействаме. Има издаден паспорт юни месец 2024 г. Действително аз изготвих декларацията. Съдействаха, но това всеки път да се издава тази декларация по този начин затруднява, тъй като взаимоотношенията им са изключително влошени и те продължават да имат неуредици във връзка с личните контакти на детето, нищо, че не са обект на настоящото производство.

Адв. Б.: Нямам възражения по доклада. Поддържам отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба.

Поддържам доказателствените искания.

Съдът намира, че доказателствените искания, направени от пълномощника на ответника - адв. Б. с насрещната въззивна жалба, не следва да бъдат уважени.

По същество те касаят доказателства, които са съществували и обстоятелства, които са били известни на страната преди приключване на първоинстанционното производство. Тя е можела да попълни с този 4 доказателствен материал делото пред районния съд. След като не е направила това е загубила своята възможност да извърши във въззивната фаза на производството, поради настъпилата преклузия по реда на чл. 266 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ направените доказателствени искания от адв. Б. пълномощник на В. С. С. с насрещната въззивна жалба.

Адв. М.: Единственият начин за разрешаване на този въпрос е не да го търсят, защото пътуването възниква инцидентно. Както районният съд е поискал за Г., това беше миналата година и не се знае кога пак биха отишли в Г.. Евентуално, ако той се съгласи за един по-дълъг период. Да не е за пет години, а примерно да е за две години, но в момента, в който го потърсим, той вероятно пак ще започне да създава проблеми. Ако се съгласят да дадат една декларация за период от две години, като тя ще се съобразява с режима на лични контакти, бихме могли да се разберем, но не знам как.

Адв. Б.: Това, което исках да кажа е, че въззивникът по въззивната жалба вече няма правен интерес от водене на настоящото дело, тъй като Б. вече е част от шенгенското пространство и по всяко време може с детето да отиде на екскурзия в чужбина. Моля да отложите делото за друга дата, за да говоря с клиента си, тъй като той е болен и затова не можа да дойде. Многократно от наша страна беше инициирано желание за постигане на спогодба.

Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните доказателствени искания.

Адв. М.: Нямаме доказателствени искания.

Адв. Б.: Нямам други доказателствени искания. да посочат нови

Тъй като страните нямат нови доказателствени или процесуални искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с което да уважите изцяло жалбата депозирана от доверителката ми, като измените решението на районния съд в частта относно произнасяне в решението по чл.127а от СК и да постановите решение, с което да заместите съгласието на ответника да пътува детето в чужбина в рамките на пет години, след влизане на решението в сила, без ограничение на времето на престой на териториите на шенгенското пространство, включително и до РТ. Моля в тази насока за решение.