Определение № 35402 от 29.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35402 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110126836 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 1448/2026г. на Районен съд – Нови пазар.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ в ЕИСС е свързано заповедното производство.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като не са налице предпоставки за предявяване на иск.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали производството е протекло по предвидената в ГПК процедура, доколкото това е предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК.

От документите по ЧГД № 1448/2026г. на Районен съд – Нови пазар се установява следното:

В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, претендирано на основание чл.7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, срещу „Дойче Луфтханза“ АДчуждестранно ЮЛ, чрез негово търговско представителство, регистрирано в БТПП с БУЛСТАТ 121773298. Претендират се съдебни разноски.

Искането, обективирано в подаденото заявление, се е явявало недопустимо и не е следвало да бъде издавана заповед за изпълнение, поради следните съображенията:

Съгласно чл.24, ал.1 от Закона за насърчаване на инвестициите, /ЗНИ/, чуждестранните лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в БТПП. Целта на регистрацията е да се създаде сигурност при осъществяването на търговските взаимоотношения между правните субекти в страната и в чужбина, както и да се оповестят необходимите обстоятелства, отнасящи се до съществуването, статута и дейността на правните субекти. Търговските представителства на чуждестранни юридически лица, регистрирани при БТПП са неперсонифицирани и неправосубектни правни образувания, които по правило не могат да се конституират като 1 страни по граждански правоотношения и съответно не разполагат с процесуалната легитимация да предявяват искове пред гражданските съдилища, респ. да отговарят по предявени против тях искове. В съдебната си практика ВАС приема търговските представителства на чуждестранните лица по смисъла на чл.24 от ЗНИ за субекти единствено в данъчните и осигурителните правоотношения, вкл. в образуваните в тази връзка административни производства. Същевременно основание за неиздаване на заповед за изпълнение по чл.411, ал.2, т.4 от ГПК представлява липсата на седалище на длъжникЮЛ на територията на страната. С оглед на горното следва да се приеме, че заповед за изпълнение не следва да се издаде срещу регистрираното във Германия ЮЛ, чрез неговото търговско представителство, учредено пред БТПП по реда на ЗНИ. Заповедното производство е факултативно производство и при липса на предпоставка за издаването на заповед за изпълнение заявителят може да предяви правата си по общия исков ред по правилата на международното частно право.

Това обаче не е било сторено, а заповедния съд е издал заповед срещу лице, което няма седалище на територията на Република България в противоречие на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК. Напротив, заповедния съд е следвало да откаже да издаде заповед за изпълнение и да даде указания за предявяване на осъдителен иск на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявения установителен иск се явява недопустим.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 292525/24.09.2026 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 26836/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2