Решение № 46 от 12.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Стара Загора, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова Русенова

Тоньо М. Тонев при участието на секретаря М. Ж. Т. в присъствието на прокурора Р. Р. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Русенова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500600194 по описа за 2022 година

Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв.М. П. от АК-Стара Загора, защитник на подсъдимия Б. М. Д. против присъда № 4/ 18.01.2022 г., постановена по НОХД № 591/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с която последния е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК като на това основание при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК , във вр. с чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2от НК съдът го е осъдил на „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца“. С присъдата същия е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на сумата от 1097 лева, от които 239 лева- по сметка на ОД на МВР- Стара Загора, и 858 лева- в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РССтара Загора. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и 1 необоснованост на присъдата поради противоречие със събраните по делото доказателства като се посочва, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Искането е за отмяна на присъдата и признаване на подзащитния и за невинен със законните пооследици от това. В съдебно заседание подсъдимият се явява и с втори защитник-адв. Р. К. от ХАК .

Последният поддържа жалбата като заявява, че делото не е изяснено изцяло от фактическа страна и прави искане за назначаване на СППЕ на подсъдимия с оглед установяване на неговото емоционално състояние- евентуално състоянието му на физиологичен афект, в което се е намирал, произнасяйки гневните и заканителни думи към пострадалия. Позовава се на съдебна практика, според която при изричане на заканителни думи спрямо личността на пострадалия, съдът е длъжен да изследва психологическото състояние на дееца и дали те са плод на неговото желание да навредят и да възбудят основателен страх, или пък са изречени в моментно състояние на гняв и на афект. В пледоарията си по същество поддържа жалбата като заявява, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно и в достатъчна степен събраните по делото доказателства, поради което е стигнал до неправилния и необоснован извод за виновността на подсъдимия. Не е отчел обстоятелствата, при което се е развило действието както и факта, че пострадалият на няколко пъти е нарекъл подзащитния му „циганин“. Предвид което моли за постановяване на оправдателна присъда с всички произтичащи от това законови последици. Другия му защитник, адв. М.П., поддържа казаното от адв. К. и също моли за постановяване на оправдателна присъда с оглед на това, че деянието както от обективна, така и от субективна страна е несъставомерно по чл.144, ал.3 от НК, като моли същия да бъде оправдан или алтернативно деянието да бъде прието за малозначителен случай съгласно чл.9, ал.2 от НК.

Подсъдимият жалбоподател Б. М. Д. се явява лично и като поддържа казаното от защитниците си, също заявява, че иска да бъде оправдан.

По делото е постъпил и въззивен протест от РП-Стара Загора .

Оплакванията са за незаконосъобразност на присъдата в частта и относно наложеното наказание поради противоречие с материалния закон – неправилно и незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.2, б. „б“ от НК, довело до несправедливост на наложената санкция. Излагат се подробни мотиви относно това защо считат, че по делото не са събрани 2 доказателства за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства като считат, че наличните такива не обосновават нито изключителност, нито многобройност на същите, както и че с така наложеното наказание не биха могли да се постигнат целите на чл. 36 от НК.

Считат, че поради направения непълен анализ на обстоятелствата от значение за индивидуализация на наказанието, съдът е допуснал и нарушение на материалния закон. Цитирана е съдебна практика. Моли за изменение на присъдата в частта и досежно наложеното наказание, за отмяна на приложението на чл. 55, ал.1 т.2, б. „б“ от НК и приложение на чл. 54 от НК като на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на ОП-Стара Загора.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 591/ 2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и с оплакванията в жалбата, след анализ на мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема за установена приетата от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка като намира подадената жалба за неоснователна.

Правилен и обоснован е направения от съда извод, че по делото са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, от които може да се счита за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Б. Д. е извършил вмененото му престъпление, а именно това по чл. 144, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК. От фактическа страна обосновано е прието, че на датата 07.08.2020г. вследствие на възникнало у подсъдимия Д. подозрение поради казаното от жена му, че куче със същия външен вид като кучето на пострадалия /порода „кане корсо"/- голямо, черно, с къса опашка, предния ден е удушило тяхното кученце /порода „пинчер“/, в присъствието на неговата жена и малолетното им дете, е потърсил обяснение от съпругата на пострадалия, св. Е.Б., която по това време разхождала кучето им. И въпреки че получил от нея обяснение, че това не е възможно, защото тяхното куче се разхожда винаги със синджир и никога не е пускано да се движи свободно из селото, и заявил, че: „Няма да остави нещата така“. Съдът обосновано е дал вяра на едната група свидетелски показания/ на св.Б., и на тези на незаинтересования св.С.С./, че след този разговор и споделеното от съпругата му, постр. К.Б., за да изясни 3 възникналото недоразумение и предвид думите на подсъдимия, че няма да остави нещата така, отишъл в дома на подс. Д., заедно със св. Е.Б., и отново пред него повторил думите на жена си. Тъй като подс. Д. продължавал да твърди, че това не е така и като свидетел посочил съседа им - св. С.С. по прякор „*******", св. Б. отишла да го повика. Когато наближили дома на подсъдимия, на улицата двамата видели как подс.Б. Д. нанася удар с ръка, свита в юмрук, в областта на лицето на пострадалия, вследствие на който, последният пада на земята. Присъствието на този свидетел на мястото на инцидента е спомогнало да бъдат преустановени действията на подсъдимия спрямо пострадалия, който успял да се изправи, и двамата с жена си си тръгнали. В разправията се включила и жената на подсъдимия, св. А.С., която замахнала с кол по посока на св. Б., но не успяла да я удари. Св. Б. казала да си тръгват, но че ще позвънят на тел. „112“, което действително и направили.

Но точно в този момент подс.Б. Д. се обърнал към пострадалия К.Б. и му се заканил като произнесъл думите: „Не ме познавате кой съм. Ще ви убия всичките!". Обосновано с оглед горните действия на подсъдимия, съдът е приел, че пострадалият Б. е възприел тази закана като действителна и изпитал основателен страх за осъществяването й. Доказателство за това е фактът, че малко по- късно той е жена му са подали оплакване в полицията, където пострадалият Б. депозирал заявление до Началника на РУМВР- Казанлък, в което обяснил за случилото се. В подкрепа на този извод на съда е и заключението на съдебно психологичната експертиза от ДП, съгласно което заканата на подс. Б. Д. спрямо пострадалия К.Б. е била възприета от последния като действителна и е възбудила у него основателен страх за осъществяването й. Този основателен страх е бил за здравето, живота и интегритета на тялото му, както и по отношение на неговата съпруга и син.

Освен това в резултат на извършеното от подс.Д. на 07.08.2020г. деяние, пострадалият Б. действително е преживял травматичен стрес. Според заключението на повторната СППЕ/назначена от съда/ по време на конфликтната ситуация на 07.08.20г. вербално-агресивните реплики и действената агресивност, демонстрирана на процесната дата от страна на подс.Д., засягаща безопасността на пострадалия, са били възприети от него като реална опасност за физическото му унищожение, и са породили у него в момента на съчетаната физическа и психическа агресия чувства на обида, срам и унижение. Обективно породения у него основателен страх/въпреки че 4 първоначално е заявил, че не е изпитал такъв/, е намерил израз в последващото му поведение, а именно чрез търсене на помощ от органите на властта, на които постфактум се е доверил за оказване на помощ при така създалата се ситуация. А също така и с оглед обстоятелството, че след инцидента се е наложило да посети кардиолог и да приема лекарства.

Обосновано с оглед заключението на тази експертиза съдът е приел, че у пострадалия все още е налице избягващо поведение, ситуативно засилваща се тревожност и страх за състоянието на детето му/ предвид и станалия му известен факт/ видно от справката му за съдимост/, че подсъдимия Д. е бил осъждан за убийство/за което е реабилитиран през 2009 г./.

В тази насока са и показанията на св.Б., че двамата със съпруга и са били уплашени от реакцията на подсъдимия, защото знаели, че той имал много такива прояви в селото, като ставало въпрос за побой/ досежно последното липсва потвърждение на показанията и от събраните по делото доказателства/. Фактическата обстановка, очертана по този начин в обвинителния акт, се подкрепя и от показанията на св.С.С., които кореспондират в значителна степен с показанията, дадени от св.Б..

Последният и пред съда потвърждава дадените от него показания по ДП, че е чул, че подсъдимият е говорел на висок глас за „нещо като за бой ли, за убиване ли…“. Същевременно отрича да е казвал пред подсъдимия, че кучето на пострадалия е убило тяхното куче като заявява, че подозира друго куче / „на майора“/, защото то преди това сдавило неговото куче, тъй като било пуснато на улицата. Същевременно депозира факта, че кучето на Б.и винаги е било водено на разходка „на каишка“. Категоричен е и по отношение на факта, че е видял как подсъдимият е ударил пострадалия и той е паднал, след което е чул подсъдимият да изрича някакви закани от рода на: „Ще го убивам“. Този свидетел, жител на селото, е без родствени връзки както с подсъдимия, така и с пострадалия, и правилно неговите показания са преценени като напълно незаинтересовани. Освен това са напълно последователни, безпротиворечиви и логични както помежду си така и по отношение на останалите доказателства по делото.

От друга страна правилно не са възприети с доверие обясненията на подс.Б. Д., който не се признава за виновен в това да е изричал горните думи, и се позовава на агресивното поведение от страна на пострадалия, „нахлул“ 5 според него в дома му да му търси обяснение за казаното от него на жена му, и също го бил ударил. Тази му защитна позиция не се подкрепя от други събрани по делото доказателства освен от показанията на неговата съпругасв. А.С. и нейната майка- св.Р.С., които правилно са преценени от РС като заинтересовани и целящи да го оневинят. Недоказани са и твърденията относно мотива за деянието- твърдението на подсъдимия Д., че кучето на св.Б. порода „кане корсо“ е умъртвило неговото куче, предвид обстоятелствното, че само и единствено св.С. е уверена, че го е разпознала.

Фактът, че същото е било държано в клетка на двора, а и е от порода, която не е известна с агресивност, опровергава съмнението на подсъдимия, че именно то е удушило тяхното кученце пред внучето му. По отношение на това обстоятелство съдът правилно е приел, че то няма отношение към квалификацията на деянието и изясняване на съставомерните факти по делото.