Решение № 50 от 27.03.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Девня, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120101105 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 вр. ал. 1, чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142, чл. 149 ал. 1 и чл. 127а ал. 2 вр. ал. 1 от СК от Г. Р. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.

Д******, чрез. проц. представител - адв. С. Н. от АК – Варна срещу Г. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. П**** с искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. Г. М., ЕГН:********** на майката; за определяне местоживеенето на детето при майката; за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата; за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 30.10.2022 г., както и издръжка за минало време за период от една година преди предявяване на иска и за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува с майката извън страната – в държавите РГермания, Франция и Нидерландия за период от три години, считано от датата на влизане на решението в сила.

Твърди се в молбата, че страните са родители на детето А. Г. М., роден на **** г., ЕГН:**********, което ищцата отглежда сама от около две години, когато ответникът Г. М. е изоставил семейството си и от този момент 1 не се е интересувал от детето си. Излага се, че ищцата не знае къде се намира ответникът, няма връзка с него, като опитите й да го намери остават безуспешни. Сочи се, че същата разполага с добри условия за отглеждането на детето в дома си в гр. Д., получава сравнително добри, но недостатъчни доходи, получава помощта на своята майка в отглеждането на детето. Поради пълната незаинтересованост на ответника от детето си счита, че родителските права следва да бъдат присъдени на нея. Предвид обстоятелството, че ответникът не е помагал в отглеждането на детето от две години назад претендира той да бъде осъден да заплати издръжка за минало време на детето си в размер на от по 300 лева за всеки месец, считано от 30.10.2021 г., както и да заплаща месечна издръжка на детето си занапред в размер на 300 лева месечно. Моли местоживеенето на детето да бъде определено на адреса й в гр. Д*****. Предлага параметри на режим на лични контакти на детето с бащата. В уточняваща молба излага твърдения за липса на съгласие между страните по горепосочените въпроси, както и за липса на съгласие на ответника детето да бъде извеждано извън страната, поради което моли съдът да постанови решение в този смисъл. Сочи конкретни държави, в които детето да бъде извеждано и период на заместващото съгласие на бащата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. С. М., чрез проц. представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва твърденията на ищцата относно причините за раздялата на страните, твърдението, че не е интересувал от сина си и едва ли не се е криел като сочи, че ежедневно вижда детето си пред детската градина, където му носи закуска, взема го през ден, за да го разхожда в парка или в гр. Варна, купува му дрехи, обувки, играчки и др. принадлежности дори мобилен телефон. На това основание оспорва претенцията на ищцата за издръжка за минал период.

Твърди, че е безработен от няколко месеца и няма доходи като преживява от спестяванията си, поради което оспорва претендирания размер на издръжката.

Предлага по - разширен режим на лични контакти, за да не прекъсва връзката му с детето, като твърди, че то е силно привързано към него. Категорично оспорва иска по чл. 127а от СК, тъй като се опасява, че ищцата би могла да изведе детето извън страната и да го укрие, като прекъсне контакта му с него.

Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В проведените по делото съдебни заседания страните се явяват лично и с процесуалните си представители. Страните са изслушани лично 2 пред съда, като ищцата заявява, че желае упражняването на родителските права да бъдат предоставени на нея, тъй като счита себе си за по – добър родител. Твърди, че откакто са се разделили преди две години ответникът не й е давал никакви пари за издръжка на общото им дете и тя сама се грижи за него. Излага, че желае съдът да й даде разрешение детето да пътува с нея зад граница против волята на ответника, за да може да го води на екскурзии в чужбина и на гости на свои роднини. Ответникът заявява, че не оспорва претенцията на ищцата за предоставяне на родителските права, но категорично се противопоставя на искането й детето да може да пътува извън страната без негово съгласие и то за толкова дълъг период. В хода на устните състезания пълномощникът на ищцата пледира за уважаване на предявените искове, а този на ответникът за отхвърляне на иска по чл. 127а ал. 2 от СК и за присъждане на издръжка в минимален размер. Поддържат и искането си за разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” – Девня в с. з. представител не се явява.

След преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0569/05.04.2017 г. е, че детето А. Г. М., ЕГН:********** е родено на ******* г., в гр. Варна от родители ищцата Г. Р. И. и ответникът Г. С. М..

От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Девня се установява, че жилищните условия в дома на ищцата, където детето се отглежда са добри и подходящи за отглеждане на дете на възрастта на А..

Жилището, в което живеят ищцата и детето е собственост на нейната баба, но те обитават самостоятелен етаж от къщата, състоящ се от три стаи, вкл. и детска стая, обзаведена с всичко необходимо. Майката е осигурила сигурна и стабилна среда за детето си, грижите които полага за него са адекватни, отговорен и всеотдаен родител е, отдадена изцяло на своето дете, като при нужда й помагат нейните роднини. Между нея и детето има изградена силна емоционална връзка. Такава има и между детето и роднините по майчина линия.

Предвид липсата на оспорване на иска за родителски права от страна на ответника проучване за неговите възможности за отглеждане на детето по 3 делото не е правено.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, посочени от двете страни. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна – Е. М. и М. В. И. – без родствена връзка със страните, се установява, че от момента на раздялата на страните за детето се грижи само неговата майка, като същата не получава помощ от бащата на детето – нито финансова, нито друга. Свидетелите сочат, че ищцата отглежда детето при много добри условия, грижи се за него всеотдайно, води го на разходки, на детска градина. Свид. М. твърди, че ответникът не е търсил детето си от много време, като лично тя му се е обаждала, за да го помоли да дойде да го види, на което той не се отзовал. Сочи, че в началото детето е търсило баща си и дори плачело за него, но в резултата на липсата на срещу между тях вече е започнало да го забравя.

В показанията си свид. Х. Х. Х. – баба на ответника заявява, че в началото след като са се разделили ответникът се е прибрал да живее в дома си в гр. П., но редовно ходел да вижда сина си, като дори самата ищца го е викала, за да й помага. Сочи, че през 2022 г. ответникът е взел детето и го е завел на панаир в гр. П., след което то е гостувало в дома им и после го е върнал на майката. Свид. Х. твърди, че от 2 – 3 месеца ответникът не е виждал детето си, защото ищцата не му го давала. Твърди също, че той редовно й давал пари за издръжка на детето, купувал му подаръци – обувки, дрехи, тротинетка, дори телефон за 700 – 800 лева. Излага, че към настоящия момент ответникът работи в собствен бръснарски салон в гр. А..

Съдът кредитира показанията на ищцовите свидетели, тъй като същите нямат родствена връзка със страните по делото и кореспондират с обективно доказателство по делото, каквото е доклада на ДСП – Девня.

Показанията на свид. Х. съдът цени в светлината на близката й родствена връзка с ответника, което безспорно я прави пряко заинтересована от неговия изход.

Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени от страна на майката, като ответникът в съдебно заседание заявява, че не ги оспорва, но няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като е отворил салона си за красота в гр. Аксаково скоро, бизнеса му тепърва 4 прохожда и все още няма много клиенти.

Установи се по делото, че родителите на детето са живели за кратко на семейни начала и са разделени от преди две години, като понастоящем грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ищцата.

В конкретният случай съдът не е поставен пред трудния избор на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права и при кого от тях да живее детето, тъй като претенцията на ищцата не се оспорва от ответника. Същевременно с това доказателствата по делото безспорно сочат, че ищцата отлично се справя с отглеждането и възпитанието на детето от самото му раждане до настоящия момент, а от две години насам и без участието на другия родител. Доказва се по делото, че детето живее при добри битови условия в дома на майката и нуждите му са напълно задоволени. Също така, известно е, че предвид силната му емоционална привързаност към майката, тя би била по - пригодна от бащата за отглеждане на дете в такава ниска възраст. Това е така, тъй като този ранен етап от развитието на всяко дете е свързан със задоволяване на физиологични потребности, изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най дълбока връзка на детето с външния свят е тази с неговата майка. Затова и съдът счита, че интересът на детето ще е охранен най - добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде възстановена и съхранена емоционалната връзка между този родител и детето.

Като последица от предоставянето на родителските права на майката, местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея на адреса, на който живее.

При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с другия. Той следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на детето и от двамата родители. Чрез определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители.

Поддържането на лични отношения между бащата и детето в настоящия 5 случай е жизнено необходимо за него и с оглед неговия пол и създаване на възможност чрез общуване с бащата то да развива чувство на обич, привързаност, доверие, самостоятелност, отговорност, авторитети, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Тук следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права, възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както и да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител. При положени взаимни усилия от страна на двамата родители ще се възстанови и нормалната комуникация помежду им, което определено ще повлияе положително на детето. Всеки един от тях в името на благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е възможно, най - близко до семейната среда.