Решение № 260099 от 06.11.2020, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 289/2019
- Вид
- Решение № 260099
- Подписан
- 06.11.2020
- В сила
- 07.07.2022
- Състав
- РУМЯНА БОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.65, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.66, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- чл.125,ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл.133 · Търговски закон
- чл.133, ал.1 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.11.2020г. гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
13.08.
2020 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА т.д.
№ 289 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.133 ТЗ във вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.Б.В., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес *** и З.Ж.В. с ЕГН ********** и с адрес *** против „Е.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. ***, представлявано от управителя П.К.П.. В хода на съдебното производство ищцата А.Б.В. е починала, като производството е продължило по отношение на останалите двама ищци Д.Ж.В. и З.Ж.В., които са нейни наследници по закон, за техните права и правата на наследодателката им.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Ж.Т. В. с
ЕГН **********, бивш жител на гр. С.З., при равни дялове по 1/3, съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството, като преживяла съпруга, съответно дъщеря и син. Наследодателят им е бил съдружник в „Е.“ ООД от момента на учредяване на „Е.“ ООД и членственото му правоотношение е прекратено със смъртта му на 23.02.2017г.
Сочи се, че капиталът на дружеството е определен в дружествения договор и не бил променян до 23.02.2017г. Дружеството има капитал от 5 100лв., разпределен в 510 дяла по 10 лева всеки, като наследодателят им е притежавал 102 дяла по 10 лв. /в процентно съотношение 20 % от капитала/.
В исковата молба ищците посочват, че на 17.09.2014г. е проведено общо събрание на дружеството и е взето решение за разпределяне на неразпределената печалба за предходни години, като е взето решение част от печалбата на стойност 526 315,79 лв. да се разпредели под формата на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците. Това решение касае печалбата от предходната финансова година 2013г., за която е бил приет годишен финансов отчет, обявен в Търговския регистър на 28.11.2014г.
Сочат, че съответстващият на дела от капитала дивидент, разпределена печалба след приемане на ГФО на дружеството за 2013г. в размер на 105 263,16 лв., съответно в размер на 100 000 лв. след приспадане на дължимия данък в размер на 5 263,16 лв., не е получен от наследодателя им до момента на смъртта му, нито от тях като негови наследници.
Считат, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника Ж.Т. В., което след неговата смърт е преминало в патримониума им, като законни наследници на това лице, като имуществено право, поради което предявяват настоящия иск срещу дружеството.
Посочват, че през 2016г. са проведени общи събрания на дружеството и са взети решения за разпределяне на неразпределената печалба за предходни години както следва:
-
На
15.10.2016г. е взето решение част от печалбата на стойност 47500 лв. да се разпредели под формата на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците.
-
На
15.11.2016г. е взето решение част от печалбата на стойност 47500 лв. да се разпредели под формата на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците.
-
На
15.12.2016г. е взето решение част от печалбата на стойност 105000 лв. да се разпредели под формата на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците.
Сочат, че тези решения касаят печалбата от предходните финансови години 2014г. и 2015г., за които са били приети годишни финансови отчети, обявени в Търговския регистър на 25.03.2016г., съотв. на 01.11.2017г.
Ищците твърдят, че съответстващият на дела от капитала дивидент по тези решения за наследодателя им е 9500лв. по първото решение, 9500лв. по второто решение и 21000лв. по третото решение, или общият размер е 40 000лв., или 38 000 лв. след приспадане на дължимия данък.
Посочват, че първоначално на наследодателя им е била изплатена част от дължимата сума, а именно сума в размер на 20 000лв., платена на 03.02.2017г. Скоро след изплащането на сумата обаче, управителят на дружеството П.П. започнал да настоява пред наследодателя им тази сума да бъде върната на дружеството. Междувременно Ж. В. починал на 23.02.2017г., като исканията за връщане на сумата били насочени към преживялата съпруга А.Б.В., която на 14.03.2017г. върнала в касата на дружеството посочената сума от 20 000лв., за което е съставен приходен касов ордер от дружеството, изготвен от съдружника К.К.Н.. При връщането на сумата от 20 000лв. са присъствали и тримата законни наследници на Ж. В., управителят на дружеството П.К.П., както и съдружниците Я.А.Я., К.К.Н. и Т.Г.Г.. Твърдят, че тази сума не им е изплатена впоследствие от дружеството и до момента, независимо от уверенията, че след плащане на дължимите данъци, ще бъде надлежно изплатена.
Сочат, че от този момент не са получили никакви плащания на следващия им се като наследници дивидент в общ размер на 40 000лв., или съответно 38 000 лв. след приспадане на дължимия данък.
Посочват, че задълженията за дивидент към Ж.Т. В. са:
- към
15.12.2016г. - 21 000лв.
- към
15.11.2016г. - 9 500лв.
- към
15.10.2016г. - 9 500лв., като задълженията за плащане на дължимия данък върху дивидента:
- към
15.12.2016г. - 1050лв.
- към
15.11.2016г. - 475лв.
- към 15.10.2016г.
- 475лв.
Сочат, че сумата от 40 000лв. за дивидент на наследодателя им е различна по основание от сумите, начислени на основание чл.115, т.8 от Търговския закон във връзка с чл.19, ал.4 от дружествения договор, в който е предвидено правото на всеки съдружник при навършване на нормативно определената възраст за пенсиониране, да се оттегли от активната дейност в дружеството, като да запази участието си в дружеството и продължи да получава месечно 6 минимални за страната пенсии за прослужено време и старост. В дружествения договор не е предвидено приспадане на тези суми при получаване на съответния дял от печалбата, правото по чл. 19, ал. 4 от дружествения договор е отделно и независимо от правото на съдружника да участва в разпределението на печалбата.
Заявяват, че за тези суми по чл. 19, ал. 4 от дружествения договор от дружеството са съставяни разходни касови ордери ежемесечно в периода януари 2016г. - декември 2016г. за 927лв. месечно или общо 11 124лв. Същите не били надлежно осчетоводени от дружеството.
В счетоводните записвания дружеството е съставило Мемориален ордер за сума в размер на 8343лв., като е посочило дата 15.10.2016г., без посочено основание за плащане /най-вероятно сумата за 9 месеца по 927лв./, РКО от 30.11.2016г. за 927лв. без посочено основание за плащане, РКО от 30.12.2016г. за 927лв. без посочено основание за плащане. РКО, датирани от м. октомври, ноември и декември 2016 и м. януари и февруари 2017, са съставени на 14.03.2017 и не са подписани от Ж. В..
Твърдят, че междувременно, видно от счетоводните записвания останалите съдружници през този период, са получавали през различни интервали от време по 5 000лв. на месец, с платежно нареждане, без посочено основание за плащане.
Сочат, че независимо от начина на съставяне на изготвените от дружеството първични счетоводни документи - разходни касови ордери и счетоводни регистри, по никакъв начин не може да се приеме, че тези суми са за дивидент, получен от наследодателя им по решенията от 15.10.2016г., 15.11.2016г. и 15.12.2016г., тъй като освен, че са дължими на основание чл.19, ал. 4 от дружествения договор, тези суми в голямата си част 8343лв. /от януари до септември 2016г./ са получени преди решенията за разпределяне на неразпределената печалба.
Сочат, че съгласно трайната съдебна практика, правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружник да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала - чл.133, ал.1 от ТЗ. За да може то да се трансформира в конкретно право на дивидент - облигационно изискуемо и ликвидно вземане към дружеството, следва да се реализира фактическият състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това вземане. Предпоставки за това са: изтичането на финансовата година, приемането на годишния счетоводен отчет и решението на общото събрание на съдружниците за разпределение на печалбата. Със завършването му абстрактното право за получаване на дивидент е превърнато в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника към капиталовото търговско дружество.
Ищците, като наследници на Ж.Т. В., бивш съдружник в „Е.“ ООД с ЕИК *** молят съда да осъди „Е.“ ООД да им заплати дължимата на наследодателя им Ж.Т. В. сума за дивидент - част от разпределената печалба за 2013г. в общ размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, както и да им заплати дължимата на наследодателя им Ж.Т.
В. сума за дивидент за 2014г. и 2015г. в общ размер на 40000лв., съответно 38 000 лв., след приспадане на дължимия данък, от които 20 000лв., неизплатен дивидент на наследодателя им и 20 000лв., неоснователно върната и получена от „Е.“ ООД с ПКО от 14.03.2017г. от А.Б.В., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Претендират и направените по делото разноски.
Ищците са депозирали уточняваща молба, в която посочват, че като наследници по закон на Ж.Т.