Решение № 226 от 27.01.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 226 27.01.2020 год. град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА

Ч

Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ВЕЛИЗАР РУСИНОВ при секретаря К.Р. и с участието на прокурор Росен Каменов като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА КАН дело № 3742 по описа за 2019год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба

,подадена от Г.К.Ж. ***,адвокат З.П.против Решение № 1885/18.10.2019 год., постановено по АНД № 4926/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ - ти н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19 -1030 -

003915/23.05.2019 год., издадено от Началник Група при ОД на МВР - Пловдив, Сектор “Пътна полиция”, с което Г.К.Ж., е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на закона, отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че е неправилно формиран и необоснован от представените доказателства изводът на съда за доказаност на административното обвинение. Твърди,че съдът не е изследвал наведените оплаквания за нарушени права на защита на санкционираното лице.

Поради това иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени наказателно постановление № 19 -1030 - 003915/23.05.2019 год., издадено от Началник Група при ОД на МВР - Пловдив, Сектор “Пътна полиция”.

Ответникът –ОД на

МВР-Пловдив,Сектор „Пътна полиция“, редовно призован за съдебно заседание, не взима становище по жалбата.

Представителят на

Окръжна прокуратура –Пловдив дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд -Асеновград, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд -Пловдив е Наказателно постановление № 19 -1030 -

003915/23.05.2019 год., издадено от Началник Група при ОД на МВР - Пловдив, Сектор “Пътна полиция”, с което Г.К.Ж., е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това,че на 16.05.2019 г., около 23.45 ч. жалбоподателят Г.Ж. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,когато бил спрян в с. Марково, на ул“Здравец“№5 за проверка от служители на група „ООР“ при 01 РУ при ОД на МВР. Тъй като поведението на водача се сторило съмнително на полицейските служители (същият изглеждал видимо притеснен и зениците му били разширени), същите решили да го отведат в 01 РУ, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, като за целта в районното управление били извикани служители от Сектор „Пътна полиция“. В хода на извършената проверка водачът категорично отказал да бъде подложен на тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид установеното по-горе, срещу водача бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал.

3 ЗДвП, а въз основа на него е било издадено и процесното НП, с което същият е бил санкциониран с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

За да потвърди обжалваното НП,първоинстанционният съд приема, че то е законосъобразно.

Съдът, след като е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички процесуални правила и норми, че са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване изискванията за форма и съдържание, е приел, че обвинението е доказано от фактическа страна, деянието е надлежно квалифицирано и санкцията е определена законосъобразно, в съответствие с целите на закона.

По изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал извод за правилност и законосъобразност на НП и постановява решение за неговото потвърждаване.

Административен съд-Пловдив в настоящия си състав намира, че решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, подробно описана в съдебния акт. Решаващият съд е събрал допустимите и относими към спора писмени и гласни доказателства при строго спазване на процесуалните правила, като е установил всички релевантни за конкретния случай факти. След обективен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане становищата на страните, въззивният съд е приел, че НП, като постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за формата и правилата за издаване, като съдържащо всички изискуеми от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението, е законосъобразно от процесуална страна.

Неоснователни остават доводите,идентични на изложените и в касационната жалба ,които районният съд е обсъдил обстойно в мотивите на решението си.

Изложени са и подробни съображения досежно твърдяното във въззивната жалба нарушено право на защита ,тъй като жалбоподателят не владеел писмено български език,а АУАН бил нечетлив.

Правилно Районен съд-Пловдив е приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, с оглед на което и правилно е санкциониран, като му е наложено, предвиденото в съответната норма наказание по вид и размер, което е фиксирано и не може да бъде намалявано от съда.

Въззивният съд е извършил и преценка досежно приложението в конкретния случай на разпоредбата на чл. 28, ЗАНН, като е приел, че в тази насока се явява законосъобразна и преценката на административнонаказващия орган ,който е преценил ,че се касае за нарушение,извършено под влияние на алкохол,при множество хора,застраващи тяхното здраве.

Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд досежно материалната законосъобразност на оспореното НП.

Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.

174, ал.3 от ЗДвП, (в приложимата редакция), водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства и писмени такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че Г.Ж. е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство - обстоятелства, изрично посочени в АУАН.

При това положение, законосъобразен е изводът на районния съд, че на посочената дата Г.Ж. осъществява състав на административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Правилно и законосъобразно за описаното в

АУАН и НП нарушение на Ж. са наложени двете кумулативно предвидени санкции "глоба" в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, които са във фиксирани размери, поради което няма възможност за друга индивидуализация.

Не се констатира нарушено право на защита на касационния жалбоподател,както се поддържа и в настоящото производство дотолкова доколкото Ж. не говори добре български език,а АУАН бил нечетлив.Видно е ,че АУАН е написан ръкописно,но съдържанието му е разбираемо и в случай,че оспорващото лице не е могло да разбере в какво е обвинено,то същото би написало,посочило,че има възражения.Такива не са направени и няма отбелязване за такива върху АУАН. Доводите ,че Г.Ж. не говори добре български език остават и недоказани.

С оглед горното, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд-Пловдив Р Е Ш И

:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1885 от 18.10.2019г.,постановено по АНД № 4926/20197г. по описа на Районен съд-Пловдив, III- ти н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.