Определение № 2063 от 23.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2063 гр. София, 09.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Даниела Христова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501787 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл. 66, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Доверие 2000“ ЕООД срещу Определение № 42 от 14.03.2023 г. по т. д. № 1/2023 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е отхвърлена молбата на дружеството-жалбоподател за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.

Поддържа се, че неспазването на правилата за връчване на препис от исковата молба и доказателствата, каквото обективно е било допуснато от първоинстанционния съд, е основание за възстановяване на пропуснат срок, поради което се иска обжалваното определение да бъде отменено и срокът за подаване на отговор – възстановен.

Насрещната страна „КОДА - ЕВ ТРАНС“ ЕООД оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Производството пред първоинстанционния Окръжен съд – Монтана е образувано по искова молба на „КОДА - ЕВ ТРАНС“ ЕООД, с която срещу „Доверие 2000“ ЕООД са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1от ЗЗД за заплащане на сумата от 47 874 лв. главница и 13 165 лв. лихва за забава. Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адреса на ответника по седалището му, вписано по партидата в търговския регистър, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че на 1 посочения адрес няма обозначителни знаци, представител на дружеството не е открит, нито е намерен служител. Вместо да постанови залепване на уведомление, както предвижда чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил съобщение до адреса, посочен за кореспонденция с НАП, където книжата са връчени на счетоводител, но не със съгласие да ги приеме, а в качеството му на „лице, длъжно да приема съобщения в работно време – за държавни учреждения и общини“. Не се спори, че за заведеното дело ответникът е узнал с връчване на съобщението за определение на съда от 14.03.2023 г., с което му е даден срок за представяне на писмена защита. По подадената молба за възстановяване на срока за отговор, към която същият е приложен, с обжалваното определение съдът е приел, че срокът не подлежи на възстановяване, тъй като неактуализирането на данните в търговския регистър от страна на ответника съставлява недобросъвестно поведение, от което той не може да черпи права.

Пропускането на предвидените в закона или определените от съда процесуални срокове от страните представлява форма на процесуално бездействие, което поначало е отстранимо, при наличие на установените от закова предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 2 ГПК : при възникване на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее въпреки проявена добросъвестност. Законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК (така изрично Определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, II т.о., Определение № 449 ОТ 24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2010/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 39 от 23.01.2019 г. по ч. гр. д. № 233/2019 г. на ВКС, IV г.о. и мн.др.).

В настоящия случай невръчването на препис от исковата молба и доказателствата към нея следва да се приравни на такова непредвидимо и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64 от ГПК по аргумент от чл. 46, ал. 4 от ГПК. Това е така, защото при връчване на съдебните книжа на адрес, който е различен от адреса на управление на дружеството, на който не се е намирал служител на същото и получени от лице, което не е изразило съгласие да ги предаде на адресата, пропускането на срока нито може да бъде избегнато от адресата, нито за на настъпването му той носи вина. По делото няма данни жалбоподателят да е променил своите седалище и адрес на управление и да е напуснал обявените такива, без да е вписал тази промяна в търговския регистър, за да бъде приложимо фиктивното връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК – връчителят 2 нито е събрал, нито е удостоверил такива сведения. Исковата молба не е връчена и на друго лице, което да е работник или служител на ответника, а на счетоводител на адреса, посочен за кореспонденция с НАП. Съгласно чл. 46, ал. 4 от ГПК, когато връчването е било извършено на друго лице, адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. В случая така очертаните предпоставки са налице: ответникът не е бил на адреса, посочен за кореспонденция с НАП, нито там е имал свои служители, чрез които би могъл да узнае своевременно за връчването, за което получилият книжата не е дал съгласие да ги приеме и не е поел задължение да ги предаде на адресата.

Поради това срокът за подаване на отговор на исковата молба следва да бъде възстановен в специалната хипотеза на чл. 46, ал. 4 от ГПК, като след връщане на делото производството пред първоинстанционния съд следва да продължи с отмяна по реда на чл. 253 от ГПК на определение № 33 от 14.03.2023 г. и връчване на препис от отговора за допълнителна искова молба на ищеца.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 42 от 14.03.2023 г. по т. д. № 1/2023 г. на Окръжен съд – Монтана.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3