Решение № 180 от 17.11.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100748 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез адв. Х. А. М. от САК, като пълномощник на законните представители А. Д. и М. М., против С. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 26.06.2023 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 357/2023 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 220 от 26.06.2023 г. за следните суми: сумата от 1 213.65 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 293,67 лева – мораторна лихва за периода от 26.08.2020 г. до 25.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 30,15 лева и 480 лева адвокатско възнаграждение. Вземанията произтичат от неизпълнени парични задължения на ответника по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер 505224616, по който с Приложение № 1 от 17.12.2019 г. и от 01.02.2019 г. са уговорени и предоставяни услуги по два броя партиди със следните съответни номера:

М5893971 и М6230938.

С исковата молба, уточнена с молба от 04.08.2025 г. по делото, се иска от съда да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1

1 213,65 лева, от които: 7,74 лева – неплатена цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 26.08.2020 г. до 16.02.2021 г. по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971; 508,53 лева – неплатени суми за устройства на изплащане апарат SAM Note10+12/256 Sil+WirCharger по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971 и договор за продажба на изплащане номер 505224616 от 17.12.2019 г.; 99,99 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971 в размер на три стандартни месечни такси без ДДС; 38,66 лева – неустойка по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971 за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса; 340,79 лева – неустойка по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971 за отстъпка от цената на устройство апарат SAM Note10+12/256 Sil+WirCharger; 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени вземания по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971; 200,72 лева – неплатена цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 04.09.2020 г. до 27.02.2021 г. по договор № 505224616 със системен партиден номер М6230938; 11,33 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор № 505224616 със системен партиден номер М6230938 в размер на три стандартни месечни такси без ДДС; 1,89 лева – неустойка по договор № 505224616 със системен партиден номер М6230938 за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени вземания по договор № 505224616 със системен партиден номер М6230938, както и че ответникът дължи на ищеца сумата от 293,67 лева – мораторна лихва за периода от 26.08.2020 г. до 25.06.2023 г.

Отделните вземания са идентични по основание и размер с тези, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира се още законна лихва върху сумата от 1 213,65 лева от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, както и разноски за исковото и за заповедното производство.

От страна на ответника, чрез назначения му от съда особен представител, е подаден писмен отговор, в който се оспорват изцяло предявените искове. Взето е становище по изложеното в исковата молба и по приложените към нея писмени доказателства. Оспорва се надлежното упражняване от ищеца на твърдяното от него право за прекратяване на процесния договор и наличието на основания за това. Оспорва се предоставянето на далекосъобщителните услуги и мобилни устройства, а в условията на евентуалност – размера на потребените от ответника услуги, тяхната цена и стойност на мобилно устройство. Релевират се възражения за наличието на неравноправни клаузи в договорите и общите условия, които не са индивидуално уговорени и като такива нищожни, както и за нищожност на неустоечните клаузи, на които се позовава ищецът, тъй като накърняват добрите нрави – на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по давност на претендираните с исковата молба вземания. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите 2 представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 357/2023 г. по описа на Районен съд Своге – неоспорени от ответника, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са били обвързани от договор за мобилни услуги номер 505224616, по който с Приложение № 1 от 17.12.2019 г. за мобилен номер *** с избран абонамент „А1 ONE Unlimited 35“ (промоционална месечна абонаментна такса 35,99 лева и стандартна такава 39,99 лева) със срок на действие 24 месеца (до 17.12.2021 г.) и с Приложение № 1 от 01.02.2019 г. за мобилен номер *** с избран абонамент „А1 ONE L“ (промоционална месечна абонаментна такса 19,99 лева и стандартна такава 23,99 лева) със срок на действие 24 месеца (до 01.02.2021 г.), са уговорени и предоставяни услуги по два броя партиди със следните съответни номера: М5893971 и М6230938, както и от договор за продажба на изплащане номер 505224616 от 17.12.2019 г. със срок на действие 23 месеца, по силата на който от ищеца е предоставено на ответницата мобилен апарат SAM Note10+12/256 Sil+WirCharger, а последната се е задължила да заплати 23 броя месечни вноски на обща стойност 989 лева и първоначална вноска на стойност 569,28 лева. Посочено е, че вещта, когато се заплаща в брой и изцяло при сключване на договора за покупко-продажба (ако има такава) е 2 172,49 лева. Мобилният апарат е получен от ответницата, видно от представения по делото приемопредавателен протокол от 17.12.2019 г.

Налице е неизпълнение от страна на ответницата по горепосочените договори, както следва: 7,74 лева за отчетния период (период на фактуриране) от 26.08.2020 г. до 16.02.2021 г. по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971 и 200,72 лева за отчетния период (период на фактуриране) от 04.09.2020 г. до 27.02.2021 г. по договор № 505224616 със системен партиден номер М6230938, като ответницата не е заплащала месечни абонаментни такси, които не са обвързани с фактическото потребление и са предварително определени в договорите за мобилни услуги.

Относно използваните услуги следва да се отбележи, че с изключение на първата фактура по договор № 505224616 със системен партиден номер М6230938, в която има вземания на обща стойност 19,87 лева без ДДС за таксувано потребление на проведени разговори, по всички останали фактури липсват начислени суми за използвани услуги извън месечния абонамент и вноските по договора за продажба на изплащане. Освен това, според общите условия на мобилния оператор месечните сметки на крайния потребител могат да бъдат оспорени в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата, като по делото няма доказателства ответницата да се е възползвала от тази възможност, което тя е могла да стори, ако е считала, че месечните й сметки са недължими. По тази причина съдът приема, че тя действително е потребила услугите, за които са й начислени от оператора горепосочените сумите. С оглед доказването от ищеца на горните факти, тежестта за доказване на евентуално направени плащания е на ответната страна, като доказателства в тази насока липсват по делото. Мобилния апарат е получен от потребителя, както вече се посочи, но отново липсват доказателства за извършени 3 плащания на дължимата сума от 508,53 лева за устройството на изплащане – апарат SAM Note10+12/256 Sil+WirCharger по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971 и договор за продажба на изплащане номер 505224616 от 17.12.2019 г. По отношение на претенцията в тази й част, имаща своето правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 335 от Търговския закон (ТЗ), за основателността на същата ищецът следваше да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответния фактически състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за продажба на изплащане; 2. че е изпълнил задължението си да предаде вещта на купувача, както и 3. че е настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си. Видно от представените по делото писмени доказателства, ищецът проведе дължимото от него пълно и главно доказване на фактите, по отношение на които носи доказателствената тежест, а ответницата не доказа плащане на дължимите суми.

Във връзка с неизпълнението и по силата на общите условия мобилният оператор едностранно е прекратил договорите за мобилни услуги, за което на от страна на оператора са начислени неустойки по договор № 505224616 със системен партиден номер М5893971 и по договор за продажба на изплащане номер 505224616 от 17.12.2019 г. за сумата 99,99 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни такси без ДДС, за сумата 38,66 лева – неустойка за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, за сумата 340,79 лева – неустойка за отстъпка от цената на устройство апарат SAM Note10+12/256 Sil+WirCharger и за сумата 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени вземания по договора, както и са начислени неустойки по договор № 505224616 със системен партиден номер М6230938 за сумата 11,33 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни такси без ДДС, за сумата 1,89 лева – неустойка за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и за сумата 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени вземания. От представените по делото договори се установява, че на потребителя са предоставени общите условия, приложими към процесните договори, като възраженията в писмения отговор в обратна посока са неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са следните:

Налице са валидни договори за мобилни услуги и договори за лизинг, сключени между ищеца и ответника. Ищцовото дружество, чрез лицата, които го представляват, доказа съществуването на вземанията, размера им и тяхната изискуемост. Ответната страна не представи доказателства, че е изпълнила задълженията си по договорите. По силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело не се събраха доказателства такива да са налични, включително тези, сочени в писмения отговор.