Решение № 970 от 31.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Велико Търново, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. П.А като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110102790 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за кредитна линия ************** по силата на който е следвало да върне на кредитодателя сумата в размер на 964,44лв. при кредит в размер на 800лв. и срок на кредита 8 месеца.

Сочи се, че съгласно чл.1 ал.2 от договора за кредитна линия, ищецът сключил с ***договор за поръчителство, с който да обезпечи договора за потребителски кредит, като въз основа на договора за гарант ищецът е следвало да заплати допълнително „такса гарант“ в размер на 1 051,56лв., разсрочена на 8 месечни вноски, които се начисляват към месечните вноски по кредита. Сочи се, че общото задължение по кредита е в размер на 2016лв. Ищецът счита, че договорът за кредитна линия е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр чл.22 от ЗПК вр чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условие на евентуалност клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредитна линия е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. На следващо място счита ,че договорът за поръчителство, сключен с „*** е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД вр. чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Съображенията си излага в исковата молба, като сочи ,че в договорът за кредитна линия е посочен лихвен процент, но липсват условия за прилагането му, както и дали е фиксиран или променлив за срока на договора. Сочи, че погасителния план не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 т.10 от ГПК, като в него липсва задължителна информация по ЗПК и не става ясно какво е включено в ГПР и дали „такса гарант“ са отразени в ГПР. Излага съображенията си за нищожност и на останалите сочени от него основания. По отношение договора за поръчителство навежда съображения за неговата нищожност, като счита, че са накърнени добрите нрави и заобикаляне на закона, като не е налице еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена. Заявява ,че кредитополучателят заплаща сума в размер на 1051,56лв. без да получава нищо насреща и е принуден да сключи договор за поръчителство с предварително избрано от заемателя дружество без насрещна престация.

Отправя искане съдът да приеме за установено, че договор за кредитна линия от 19.08.2019г. е нищожен на сочените в исковата молба основания, а в условие на евентуалност, съдът да 1 приеме за установено, че клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредитна линия е нищожна на соченото от ищеца основание. На следващо място ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че договор за поръчителство, сключен с втория ответник е нищожен на сочените в исковата молба основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***, в който искът е оспорен като неоснователен по съображения изложени в отговора.Ответникът счита, че договорът за кредит съдържа всички предвидени в чл.11 от ЗПК реквизити и отговаря на изискванията на закона, поради което го счита за действителен, по съображения изложени в отговора. Прави искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „*** в който искът е оспорен като недопустим и неоснователен по съображения изложени в отговора. Сочи, че на 14.05.2019г между ищеца и ответника „Кредит гаранция“ е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да отговаря солидарно с ищеца по договора за кредитна линия, поради което на 24.08.2019г. е сключен договор за поръчителство между ответника *** в качеството поръчител и „**** в качеството кредитор, по силата на който ответникът „*** изпълнил поетото с договора за възлагане на поръчителство задължение да отговаря солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от договора за кредит. В отговора излага аргументите си относно твърденията за действителност на договора за поръчителство. Прави искане за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2019г. между ищеца М. Г. Х. и ответника „****е сключен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия”, по силата на който кредитодателят „***“ предоставя на ищеца кредит в размер на 800лв., при лихвен процент 36% и ГПР 50%.

Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 вноски, всяка в размер на 80,37лв.

В чл.1 ал.2 от договора за потребителски кредит е посочено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500лв., одобрено от кредитодател дружествопоръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „*** банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

Съгласно чл.2 ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят има право да заявява и усвоява парични суми по договора до размера на кредитния лимит и се задължава да заплаща вноските за издължаването им съгласно погасителния план, приложим към съответната сума. Съгласно ал.4 на чл.2, всяка сума по договора се отпуска след оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. В чл.10 от договора е посочено, че същият се сключва за неопределен срок. Относно прекратяването на договора, уредбата се съдържа в чл.11, съгласно която, кредитополучателят има право да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие, а кредиторът-с двумесечно писмено предизвестие.

Съгласно чл.7 от договора, в случай на просрочие на вноска по кредита, кредитополучателят дължи на „****лихва за просрочени плащания с годишен лихвен процент в размер на 10% от стойността на съответно забавено плащане, ведно с направените съдебно и извънсъдебно разходи за събиране на вземането.

2

С договор за възлагане на поръчителство от 14.05.2019г. сключен между *** и М. Г.

Х., „***в качеството поръчител поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя М. Х. при условията и срока на договор за потребителски кредит тип „кредитна линия” ***

На 24.08.2019г. между „*** е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят „*** се задължава да отговаря спрямо кредитодателя „*** за изпълнение на задължението на М. Г. Х., поети по договор за потребителски кредит, като поръчителят отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на договора за кредит, в т.ч. и за последиците от неизпълнението на тези задължения, вкл. лихви, такси, неустойки, разходи и др.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По установителния иск срещу ответника „** ЕАД

Между ищеца и „*** ЕАД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В конкретния случай, в договора за кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19 ал.1 от ЗПК.

В договора за кредит не е посочен Годишен процент на разходите по ясен и 3 разбираем за потребителя начин, определящ финансовата тежест от сключване на договора за кредит. Условията за прилагането на ГПР са неясни, както и не е ясно какво се включва в него, доколкото се говори за различни лихвени проценти, при които се взема предвид найвисоката стойност от тях. В това число не е ясно, уговорената по договора лихва от 36 %, как се начислява, за какъв период е формирана, за целия срок на договора ли, фиксирана ли е или се променя, което отново води до неяснота за размера на ГПР, какво включва същия и каква лихва се включва в него, какви други стойности и разходи го формират, което на практика води до липса на ясно посочен и приложим по делото ГПР и ясни условия за прилагането му. Наред с това липсата на яснота относно условията за прилагане на лихвения процент създават пречка за определяне и на лихвения процент на ден при отказ от кредита, такъв изрично и не е посочен в договора, което води до нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен поради нарушение на чл.11 ал.1 т.10 и т.20 от ЗПК. Неспазването на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, води до недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.

С оглед гореизложеното съдът счита, че искът за обявяване на договора за кредит за недействителен/нищожен/ е основателен и следва да се уважи.

По установителния иск срещу ответника „****“ЕООД.

От събраните по делото доказателства се установява сключване на 14.05.2019г на договор за поръчителство между ищеца и втория ответник.

От съдържанието на договора за възлагане на поръчителство от 14.05.2019 г. и приложения погасителен план е видно, че страните са уговорили възнаграждение за поръчителя, надвишаващо по размер всички плащания по договора за кредит. Следва да се отбележи, че възнаграждението се дължи само за ангажимента на поръчителя и не е обусловено от извършване на реално плащане на задължението по договора за кредит.

Освен това, дори при плащане от страна на поръчителя, същият разполага с възможност да иска по реда на чл.143 ал.1 от ЗЗД от длъжника всичко, което е платил, ведно със законната лихва от датата на плащането.

Следователно поетият от поръчителя риск е покрит изцяло от уреденото в закона право на регрес и размерът на възнаграждението е напълно необоснован, доколкото не съответства на този риск. Ето защо съдът намира, че престацията на поръчителя се явява незначителна в сравнение с престацията на ищцата. Съобразно практиката на ВКС в тази хипотеза е необходимо да се изследва дали посоченото сериозно несъответствие може да бъде обосновано с преследвана от страните цел, свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. В случая възмездния характер на договора за възлагане на поръчителство на практика прехвърля върху кредитополучателя тежестта на оценката за неговата кредитоспособност по чл.16 ЗПК. Уговарянето на ежемесечно дължимо възнаграждение на поръчителя за целия срок на действие на договора за потребителски кредит има за последица повече от двойно увеличение на задължението на кредитополучателя и води единствено до намаляване на неговата платежоспособност. Ето 4 защо нееквилентността на престациите не може да бъде обоснована със задоволяването на допустим от закона интерес на страните по сделката.