Решение № 404 от 21.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело № 20245300900692 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. М. Н., ЕГН **********, с адрес- гр. *****, подадена чрез пълномощника й- адвокат Д., против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на ***** г. ищцата пресичала на пешеходна пътека, находяща се непосредствено до кръстовището между ул. „*****“ и ул.

„*****“, гр. *****, когато внезапно била ударена от лек автомобил, движещ се по ул.

„*****“, управляван от виновния водач З. В. Т. с ЕГН **********. На мястото на произшествието пристигнал екип на спешна помощ и пострадалата била откарана в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където, след извършването на множество изследвания, се установило наличие на фрактура на горен и долен клон на дясната пубисна кост и фрактура на долен клон на лявата пубисна кост /Фрактури на пубисни кости двустранно/. В деня на приемането в болничното заведение Н. била оперирана, извършено било закрито наместване на фрактури на трите счупвания. След четири дни ищцата била изписана с назначено домашно лечение в постелен режим за минимум 30 дни. Тъй като била в невъзможност да се самообслужва, грижи за нея полагали членовете на семейството й. В продължение на няколко месеца след пътния инцидент ищцата не можела да ходи, имала много силни болки, за хигиената й се грижили близките й, хранели я. Твърди се, че преди ПТП същата била самостоятелен и деен човек, но след това животът й се промени драстично, чувствала се в тежест на цялото семейство, влошило се психическото й състояние, била много неспокойна, не можела да спи. Освен това, получавала световъртежи и позиви за повръщане, силно главоболие и липса на кондиция. Повече от 18 месеца след инцидента, макар състоянието й 1 да се подобрявало, все още изпитвала болки и не са възстановени функциите на крайниците й в пълен капацитет. Изложено е, че към датата на настъпване на процесното произшествие гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил е била застрахована при ответното дружество. На 22.03.2023 г. ищцата е предявила претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, но такова не й било изплатено. Посочва се още, че във връзка с пътния инцидент било образувано досъдебно производство № 17/2023 г. по описа на РП- Пловдив, което не е приключило.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП от ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***** г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат Д.- процесуален представител на ищцата.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат Г., с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „Ситроен Пикасо” с рег.№ ***** към датата на ПТП, както и факта на настъпване на самото произшествие и участниците в него, констатирани в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *****г. Оспорва се механизма на произшествието, като се сочи, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на пътния инцидент, констативният протокол за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Твърди се, че вината на водача З. Т. не е установена по надлежния ред, не е ясно каква е била фактическата обстановка и дали ударът е бил предотвратим за него от техническа гледна точка. Ответникът оспорва и твърдените в исковата молба вреди да са в пряка причинно -следствена връзка с ПТП. Освен това прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъобразено с икономическата действителност, конкретните обстоятелства и критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на акцесорната претенция за лихва посочва, че такава не се дължи, предвид неоснователността на главния иск. На следващо място, при условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която не е спазила предвидените от ЗДвП задължения. Претендира разноски.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата Е. Н. подава допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат, а също и доводите на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение. Посочва, че заявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с претърпените от нея болки и страдания и техния интензитет.

2

В постъпилия по делото допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището и твърденията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от органите на МВР, от който е видно, че на *****г. около **** ч. в град *****, на кръстовището на ул.”*****” и ул. „*****“, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил марка и модел „Ситроен Пикасо”, peг. №*****, управляван от З. В. Т., и пешеходеца- Е. М. Н., при което е пострадала последната.

От приложеното н.о.х.д. №1839/2025г. на Районен съд- Пловдив, ведно с досъдебно производство №17/2023г. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР- Пловдив, се установява, че с протоколно определение от 19.05.2025г. съдът е одобрил постигнато между Районна прокуратура- Пловдив и З. В. Т. споразумение, съгласно което подсъдимият се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК- за това, че на *****г. в гр. *****, при управление на МПС- лек автомобил марка „Ситроен“, модел “Ксара“, рег. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Е. М. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двата клона на дясната срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за 1,5- 2 месеца, и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния клон на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник за 1,5- 2 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. За така извършеното престъпление на Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като изтърпяването му е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години.

В хода на настоящото производство е допусната съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р Б. П., от чието заключение се установява, че при станалото на *****г. пътнотранспортно произшествие на ищцата са причинени: фрактура на горен и долен клон на дясната пубисна /срамна/ кост и фрактура на долен клон на лява пубисна /срамна/ кост.

Механизмът на получаване на посочените травматични увреждания е в резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП- при блъскане на пешеходец от лек автомобил и последващо падане на терена. По време на съприкосновението с автомобила пострадалата е била права и обърната с лице към предницата на МПС. Според заключението, счупването на горен и долен клон на дясната пубисна кост е причинило на ищцата трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник по см. на чл.129 НК за около 2-3 месеца, а счупването на долния клон на лявата пубисна кост е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник по см. на чл.129 НК за около 2-3 месеца от датата на травмата.

Констатирано е, че към момента на извършения от експерта преглед на ищцата здравословното й състояние е добро, същата ходи с бастун, който използва от последващ 3 инцидент- падане през 2024г., когато е била счупена дясната тазобедрена става, сменена впоследствие с изкуствена. Посочено е в заключението, че двигателната активност на ищцата е била възстановена напълно след ПТП от *****г. Настъпилият инцидент през 2024г. е причинил счупването на дясната тазобедрена става, наложило смяната й, като същият провокира известно ограничаване на походката на ищцата и използване на помощно средство- бастун. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 21.05.2025г. то е заявило, че претърпеният от ищцата втори инцидент няма връзка с пътното произшествие.

Травмата, която е получила Н. при ПТП, не е толкова тежка и ищцата е успяла да се възстанови напълно след втория- третия месец.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие по делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Г. Т. и Ц. Г. Т..

Свидетелят Т. депозира показания, че след ПТП, станало на *****г., майка му е била приета за лечение в болнично заведение, установило се, че е получила счупване на срамните кости, но поради възрастта й било невъзможно извършване на операция. След десетина дни изписали ищцата и тя била откарана с линейка в дома, където живеел, тъй като се нуждаела от постоянно обгрижване. Около три месеца пострадалата не можела да става от леглото, да се храни самостоятелно, да се грижи за хигиената си, била обслужвана от близките си.

Вследствие на продължителното залежаване се появили рани по гърба й, които трябвало да се почистват и мажат. След третия месец ищцата започнала да сяда, да провежда рехабилитационни процедури, а месец по- късно се придвижвала с проходилка. Свидетелят посочва, че пътният инцидент коренно променил начина на живот на майка му. Преди тя била активна жена, постоянно била в движение, срещала се с приятели, грижела се за себе си, помагала и на децата си с каквото може, а след това станала затворена, потисната, уморявала се бързо. През м.януари 2024г., при слизане по стълби, ищцата паднала, счупила си ръката и дясната тазобедрена става, като свидетелят счита, че последващият инцидент е във връзка с предходния, тъй като майка му все още не е била напълно възстановена след ПТП.

Свидетелката Ц. Т. депозира аналогични показания. Твърди, че, след като научила за пътното произшествие, отишла да види майка си, която била приета за лечение в болница.

Ищцата била на легло, с екстензия на крака, плачела от болки. Лекарите казали, че има счупване на срамната кост и че възстановяването ще продължи около четири месеца. След изписването на ищцата, основни грижи за нея се полагали от сина й, свидетелката също помагала. Към третия месец ищцата започнала да сяда, първоначално я придвижвали до банята и тоалетната със стол на колела, а впоследствие ползвала проходилка. Посещавал я рехабилитатор, който й помагал в раздвижването. Трудно било на ищцата да свикне с новия си начин на живот, преди пътния инцидент била жизнена, дейна, след това обаче се затворила в дома си, никъде не излизала, имала затруднения при придвижването.

Свидетелката твърди, че до инцидента на 01.01.2024г., при който майка й паднала и си счупила тазобедрена става, същата не е била възстановена напълно от полученото 4 увреждане при ПТП.

Във връзка с изясняване механизма на пътнотранспортното произшествие и по повод възражението за съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалата, по делото е допусната САТЕ, с вещо лице инж. С. М., и са събрани гласни доказателства.