Решение № 17 от 21.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Велико Търново, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500444 по описа за 2022 година

С решение №186/17.10.2022г. по гр.д.№174/2021г. ОС- Габрово е отхвърлил предявения от З. Н. В., ЕГН **********, гр. Габрово, **********, против М. Г. С., ЕГН **********, село Поповци, община Габрово, *********, иск за разваляне на сключения между тях на 01.06.2016г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 94, т. І, рег. № 2171, дело № 73/2016г.

Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от З. В., чрез адв. А. И. от АКГаброво, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Изложени са възражения, че първоинстанционният съд едностранчиво е разгледал и преценил доказателствата по делото.

Заключението на вещото лице д-р Трифонов било избирателно цитирано в съдебното решение, без да са отчетени редица констатации и направени допълнителни изводи в о. с. з.- че ищцата от 18- годишна е своенравен човек и мнителна, но това е проява на характера, а не психично заболяване. Целта била да се внуши, че В. страда от сериозни психични заболявания, довели до разрива в отношенията с ответницата и са причина за предявяването на настоящия иск. Съдът едностранчиво разгледал и избирателно цитирал в решението си показанията на свидетелите, без да ги обсъди в цялост, също с цел да обоснове извода за неоснователност на предявения иск. Дори от показанията на Св. О. С.- син на ответницата и заинтересован, не се установило достатъчно време прекарано от ответницата с ищцата, нито гледане и издръжка в пълен обем, а само, че и до сега тя сама си готви на 1 газов котлон. Св. Г. T. също не дала показания, че З. е била гледана и издържана от М. от 2016г. до 2020г. Св. Ст. M. установила посещение на ответницата в дома на ищцата само един час вечер и то след като В. си е счупила тазобедрената става през 2019г., като тази свидетелка също заявила, че преди това В. сама перяла и готвела. Св. Ст. Й. установила, че след февруари 2019г. ответницата е ходила всяка вечер да носи на З. нещо за ядене, но не говори за обслужване и грижи. Св. П. Г., която се грижела за В. през м. февруари 2019г., също не дала показания за гледане или издръжка от страна на ответницата- нито по колко часа на ден, нито от 2016г. до 2020г. За издръжка, изразяваща се в заплащане на консумативи- отопление, телефон, вода, доставяне на всякакви хранителни продукти, закупуване на необходими за здравето на ищцата лекарства и пр. изобщо не ставало дума в показанията на всички свидетели. Сключеният между страните договор бил за гледане /разговори, обсъждане на филми вечер/ и за издръжка, каквато не била установена. Ако ищцата не е имала нужда от издръжка и сама е заплащала всички свои разходи, готвила си е, прала си е сама, то е следвало през годините след сключване на договора през 2016г. ответницата да предложи трансформация на гледането и издръжката от натура в парично. Това също не било сторено от нейна страна. Отношенията между страните след м. юли 2020г. се влошили и ищцата спряла да допуска ответницата до дома си, в следствие на което последната изпаднала в невъзможност да изпълнява в натура задълженията си по договора. Това поведение на ищцата не било безпричинно, а поради натрупани в период на 2019г.- 2020г. негативни ситуации и недобросъвестното отношение и поведение, което проявила ответницата: през януари 2019 година В. паднала, счупила си тазобедрената става и била сама, а ответницата, която трябва да се грижи за нея, не била там, не осигурила човек, който да наблюдава 89 годишната възрастна жена и като резултат от този момент и досега В. не се е възстановила от травмата и ползва проходилка, за да се придвижва, в невъзможност е да излиза от дома си и е в изключително лошо здравословно състояние; през месец август 2019 година ответницата прехвърлила цялата банкова сметка от влога на ищцата в собствения си влог в ДСК- същата имала генерално пълномощно от В. да се разпорежда с влога, но не е била налице никаква причина, поради която да си прехвърли в собствената сметка всички притежавани от ищцата суми в размер на 14250 лева, като по сметката на ищцата са останали едва 58.14 лева /ответницата признала в първото съдебно заседание този факт и дори не предложила да върне взетата сума на ищцата и до настоящия момент няма такова предложение/; през месец март 2020 година В. отново паднала в дома си с инсулт и отново била сама, а ответницата, която трябва са се грижи за нея, отново не била там- грижите за ищцата от страна на ответницата липсвали, само по случайно стечение на обстоятелствата тя била още жива, особено след инсулта, когато първите 2 часа са животоспасяващи; през есента на 2020 година ответницата подала неоснователен сигнал до РП- Габрово за задължително настаняване на ищцата в психиатрично заведение, очевидно с цел да се осуети предявяването на иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, което било още една причина за разрива в отношенията между страните. Съдът се произнесъл, че периода, в който ответницата не е трансформирала задължението си от натура в парично такова, бил 3 месеца и незначителен. Това не отговаряло на истината- страните не спорели, че 2 ответницата е спряла окончателно да изпълнява задълженията си по договора през м. юли 2020г. През м. октомври 2020г., ищцата завела настоящото дело, на 04.06.2021г. ответницата депозирала отговор на исковата молба, в който също нямало искане за трансформация. Следователно са изминали 11 месеца /от м. юли 2020г./, от когато ответницата вече е спряла да гледа и издържа ищцата, а възрастната жена била без никаква грижа, без никаква издръжка и трябвало сама да се справя с всички ситуации и да се грижи както за здравето, така и за бита си. Едва след 1г. и 7 месеца ответницата изпратила на ищцата паричен превод по Изи Пей на 11.01.2022г., като сама си определила размера на сумата. През целия този голям период от време, ответницата не предприела никакви действия по трансформация на задължението си, при положение, че е спряла да изпълнява договора си през м. юли 2020г. Този период от 1г. и 7 м. ищцата се е гледала и издържала сама- 90 годишна жена, която не получила никаква подкрепа за този изключително дълъг период. До настоящия момент също нямало парично изражение на гледането и издръжката на ищцата- за период от 2 години и 3 месеца. Изпратеният на 11.01.2022г. паричен превод имал за цел да обслужи нуждите на настоящото производство, а не да замести грижите и издръжката за В.. Никой не уведомил ищцата, че има да получава пари, а тя не можела да излиза от дома си и това било известно на ответницата. Резултата бил върната сума от Изи Пей на ответницата, като непотърсена, каквато била и нейната крайна цел. По отношение на насрещната претенция по чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание- за заплащане на паричната равностойност на положените грижи и издръжка, следвало да се има предвид, че задачата на експертизата била поставена некоректно. Неподкрепено от доказателствата по делото било искането на ответницата да се пресметне ежедневен период от 5 часа, в които същата е полагала грижи за В.. Също така този период бил определен недостоверно за годините 2016г., 2017г. и 2018г., тъй като не кореспондирал нито с писмените, нито с гласните доказателства. Задачата на експертизата била некоректно зададена и в частта, в която следва да се определи компенсация за полагани грижи от м. юли 2020г. до датата на завеждане на иска- октомври 2020г. В отговора на исковата молба ответницата сама посочила, че след рождения ден на В. - м. юни 2020г., последната спряла да я допуска в дома си. С допълнителното заключение било установено, че ответницата, въпреки, че е преустановила гледането на З. от началото на м. юли 2020г., продължила да се отчита пред държавата и да получава възнаграждение от държавата за личен асистент през следващите 2 месеца- м. юли и до края на м. август 2020г. Ответницата в продължение на два месеца подвеждала държавните органи, че гледа ищцата в качеството си на неин личен асистент и получавала възнаграждение за това. Експертизата имала некоректна задача да определи компенсация за разходи за издръжка и финансово задоволяване на нуждите на В. от страна на ответницата, а освен за квасеното мляко нямало никакви други данни за финансова помощ от ответницата към ищцата. Нямало данни за един закупен хляб, за едно закупено лекарство предоставени в помощ на издръжката на ищцата. В задачата на ответницата към експертизата било целено произволно начисляване на надници в нейна полза, без да се отчетат всички данни по делото. При изключване на периода от 27.08.2019г. до 31.08.2020г., когато ответницата е получавала възнаграждение от Държавата за личен асистент, 3 оставали следните месеци, в които е отделяла максимално 2 часа на ден сутрин 1 час и вечер 1 час: от чупенето на тазобедрената става на 31.01.2019г. до 27.08.2019г.- датата, на която ответницата става личен асистент, като на тази длъжност е до края на фактическите взаимоотношения между страните, а дори и още два месеца след този край.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Претендират се разноски за двете инстанции и присъждане на процесуалния представител на ищцата възнаграждение, съобразно сключения и представен по делото договор, за представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид въззивната жалба, прецени събраните по делото доказателства, както и правилността на първоинстанционният съдебен акт съобразно правомощията си, намира следното:

Пред ОС- Габрово е предявен иск с правно осн. чл. 87 ал.3 ЗЗД- за разваляне на сключен между З. Н. В. и М. Г. С. договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 94/ 01.06.2016г., т. І, рег. № 2171, дело № 73/2016г., пред Нотариус Н. М..

За да отхвърли предявеният иск първата инстанция е приела, че в периода след 01.06.2016г., когато е подписан договора, до средата на м. юли 2020г., същият е бил изпълняван от ответницата в пълен обем, като на ищцата са били предоставяни адекватни и своевременни грижи, както и изпълнение в натура на задължението за издръжка. След като настъпил разрив в отношенията между страните ответницата била в поставена в невъзможност да изпълнява задълженията си. От средата на м. юли 2020г. до предявяване на иска 16.10.2020г. е налице неизпълнение от страна на длъжника, което не е виновно. От този момент възникнала възможността да предложи изпълнение в течение на процеса и да поиска от съда да определи срок за трансформиране на неизпълненото в натура задължение за минало време в парично.

Ответницата завела пред РС- Габрово такъв иск с правно основание чл. 97, ал.

1 във вр. чл. 95 и чл. 63 и чл. 65 от ЗЗД, по който било образувано гр.д. № 63/2022г. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождавало длъжника от задължението за издръжка. За периода от 01.06.2016г., когато е сключен договора до подаване на исковата молба за разваляне на договора на 16.10.2020г., срокът от три месеца, когато не е била допускана ответницата да изпълнява задълженията, е незначителен, поради което не е установено неизпълнение на договора от страна на ответницата М. С., а отказът на ищцата да приеме грижите е неоснователен.

Въззивната инстанция не споделя гореизложените изводи.

В съдебният си акт първоинстанционният съд е изложил противоречиви и взаимно изключващи се изводи: че от определен момент длъжницата не е изпълняала непрекъснато и в пълен обем задължението си за грижи и издръжка по договора, но искът за развалянето му е неоснователен, тъй като „не е установено неизпълнение от страна на ответницата М. С., поради което отказът на ищцата да приеме грижите е неоснователен“; че от средата на м. юли 2020г. е налице неизпълнение от страна ответницата, но тъй като в 4 началото на 2022г. е завела пред РС- Габрово иск за трансформиране на задължението по договора в парично /гр.д. № 63/2022г./, предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. Освен изложеното ОС- Габрово не е обсъдил всички доказателства по делото, не е анализирал и направил преценка на правдоподобността и достоверността на твърденията на двете групи разпитани свидетели, с оглед на останалите данни по делото, не е посочил на кого от тях дава вяра и на кого не, за да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство за установено.