Решение № 4941 от 16.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10527/2025
- Вид
- Решение № 4941
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Любомир Василев, МАРИЯ ВАЛЕНТИНОВА АТАНАСОВА, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4941 гр. София, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Димитър К. Демирев
МАРИЯ В. АТАНАСОВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Въззивно гражданско дело № 20251100510527 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 10490/04.06.2025 г. по гр.д. № 40388/2024 г. на СРС, 69 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 22749/11.12.2025 г. по гр.д. № 40388/2024 г. на СРС, 69 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Б. Я. Н., ЕГН **********, му дължи сумата в общ размер от 7681,90 лева, формирана от следните задължения:
- сумата от 105,35 лева, представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Допълнително споразумение от 19.01.2021 г. към Договор за мобилни услуги от 07.08.2020 г. относно предпочетен номер ********;
- сумата от 231,51 лева, представляващи неустойка в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство Samsung S20 Ultra 128 GB Grey и заплатената при получаване на устройството от лизингополучателя във връзка с предпочетен номер ********;
- сумата от 1394,85 лева, представляващи неустойка в размер на 15 лизингови вноски, начислена поради прекратяване по вина на лизингополучателя на Договор от 19.01.2021 г. за лизинг на мобилен телефон Samsung Galaxy S20 Ultra 128 GB Grey;
- сумата от 62,31 лева, представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Допълнително споразумение от 19.01.2021 г. и Приложение към Договор за мобилни услуги от 07.08.2020 г. относно предпочетен номер ******** и предпочетен номер ********;
1
- сумата от 105,35 лева, представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги относно предпочетен номер ********;
- сумата от 147,90 лева, представляващи неустойка в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство Samsung GalaxyА71 128 GB Dual Silver и заплатената при получаване на устройството от лизингополучателя във връзка с предпочетен номер ********;
- сумата от 292,35 лева, представляващи неустойка в размер на 15 лизингови вноски, начислена поради прекратяване по вина на лизингополучателя на Договор от 19.01.2021 г. за лизинг на мобилен телефон Samsung Galaxy А71 128 GB Dual Silver;
- сумата от 1138,62лева, представляващи задължения от предходен период с вкл. ДДС, начислени във фактура № 7327230789/01.11.2021 г. за клиентски номер 006633028;
- сумата от 105,35 лева, представляващи дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги относно предпочетен номер ********;
- сумата от 231,51 лева, представляващи неустойка в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство Samsung Galaxy S2 0 Ultra 128 GB Grey и заплатената при получаване на устройството от лизингополучателя във връзка с предпочетен номер ********;
- сумата от 1394,85 лева, представляващи неустойка поради прекратяване по вина на лизингополучателя на Договор от 19.01.2021 г. за лизинг на мобилен телефон Samsung Galaxy S20 Ultra 128 GB Grey;
- сумата от 110,45 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 02.04.2021 г. относно предпочетен номер 3********;
- сумата от 146,60 лева, представляващи неустойка в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство Samsung Galaxy S21 Plus 256 GB Violet и заплатената при получаване на устройството от лизингополучателя;
- сумата от 1359,83 лева, представляващи неустойка в размер на 17 лизингови вноски, начислена поради прекратяване по вина на лизингополучателя на Договор от 02.04.2021 г. за лизинг на мобилен телефон Samsung Galaxy S21 Plus 256 GB Violet;
- сумата от 855,07лева, представляващи задължения от предходен период с вкл.
ДДС, начислени във фактура № 7327544632/05.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 8438 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2024 г. по ч.гр.д. № 5863/2024 г. на СРС, 69 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Йеттел България” ЕАД.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че с исковата молба са заявени вземания, които се претендират на различни основания и по същество представляват различни искове. Поддържа се, че по делото са представени фактури, които съдържат периода, за който са издадени, както и начина на формиране на сумите. Твърди се, че тези фактури са издадени от автоматизирана система и отразяват реалното потребление на абоната. Поддържа се, че според чл. 23, б. „б“ от приложимите общи условия месечен абонамент се дължи поради факта на присъединяване на абоната към мрежата, което обстоятелство не е спорно по делото.
Сочи се, че договорите са сключени от ответната страна месеци или години преди настъпване на неизпълнението, което само по себе си е основание за присъединяването към мрежата на ищцовото дружество. Заявява се, че ответницата е ползвала услугите дълъг период от време до преустановяване на отношенията между страните. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че не е доказана дължимостта на лизинговите вноски с настъпили падежи. Поддържа се, че по делото 2 няма твърдения потребителят да е върнал мобилните устройства или да е платил вноските по договорите съгласно погасителните планове. Поддържа се, че с подписване на договорите ищецът е предоставил SIM-карти и е изпълнил задължението си за осигуряване на достъп до мобилната мрежа. Твърди се, че осигуряването на този достъп поражда задължение за заплащате на месечни такси, както и за заплащане на цената за допълнително използваните мобилни услуги.
Заявява се, че задължението за месечни такси не е в зависимост от това дали абонатът реално е използвал мобилни услуги, като това се отнася и до задълженията по договора за лизинг. Сочи се, че по делото няма спор, че ответницата не е заплатила издадените фактури за услуги. Твърди се, че всеки договор предвижда, че при прекратяване на договора по вина на абоната се дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти до изтичане на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечните абонаменти. Поддържа се, че претендираните с исковата молба суми са дори по-ниски от трикратния размер на уговорените месечни абонаменти.
Сочи се, че всеки договор предвижда при прекратяване на договора по вина на абоната да се заплаща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и реално заплатената. Сочи се, че едновременно с прекратяване на договорите за мобилни услуги са прекратени и договорите за лизинг.
Поддържа се, че тъй като прекратяването е по вина на лизингополучателя, то се дължи неустойка съгласно чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от общите условия. Поддържа се, че в исковата молба са заявени и предсрочно изискуеми вноски по договор за лизинг, които са изискуеми поради факта на прекратяване на договора за лизинг. Предвид изложеното се иска отмяна на решението на СРС и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок е подаден отговор от Б. Я. Н., с който се оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Поддържа, че СРС правилно е заключил, че претенциите са останали недоказани. Твърди се, че правилно СРС е приел, че неустойката за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Заявява се, че потребителят няма как да знае кога договорът ще бъде прекратен.
Твърди се, че при неизпълнение от страна на търговеца не е предвидено да се заплаща неустойка на потребителя. Поддържа се, че потребителят не е имал възможност да влияе върху клаузите на договора и търговецът се е възползвал от надмощното си положение. Твърди се, че фактът на издаване на фактури от автоматизирани системи не доказва сам по себе си реалното използване на услуги и настъпилият падеж.
Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:
По делото е представена преддоговорна информация съгласно разпоредбите на КЗ относно застраховки, предоставяни от „Чъбб Юръпиън Груп“ СЕ.
3
Представена е спогодба между КЗП и „Теленор България“ ЕАД от 2018 г.
Представен е Договор за мобилни услуги от 27.09.2016 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Б. Я. Г.. Договорът е със срок на действие от 27.09.2016 г. до 27.09.2018 г. и е сключен за мобилен номер 359897242743.
Представена е декларация-съгласие от 27.09.2016 г., с която Б. Я. Г. е декларирала, че е получила препис от общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
Представено е Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 07.08.2020 г., подписано между „Теленор България“ ЕАД и Б. Я. Н.. Съгласно споразумението операторът е поел задължението да доставя услуги за мобилен номер ******** по абонаментен план „Тотал +“. Дължимата месечна такса е в размер на 33,99 лева. Споразумението е сключено за срок от две години, т.е. до 07.08.2022 г. В допълнителното споразумение се декларира, че при подписването му потребителят е получил мобилен телефон XIAOMI Redmi 9 64 GB Dual Grey, сериен номер ********.
Страните са декларирали, че стандартната цена на мобилното устройство е 449,90 лева, като е направена от оператора отстъпка в размер на 258,14 лева и устройството е предоставено на лизингополучателя за сумата от 191,76 лева. В раздел IV, т. 2 от споразумението е предвидено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на абонаментните такси за периода от прекратяването на договора до изтичане на срока му, но за не повече от три месеца.
Уговорено е също, че ако е предоставено мобилно устройство, се дължи разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от потребителя при предоставянето на устройството.
Представен е Договор за лизинг от 07.08.2020 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Б. Я. Н.. По силата на този договор на Б. Я. Н. е предоставен мобилен телефон XIAOMI Redmi 9 64 GB Dual Grey, сериен номер ********.
Договорът е сключен за срок от 23 месеца.
Представен е Договор за лизинг за базови аксесоари от 07.08.2020 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Б. Я. Н.. По силата на този договор на Б. Я. Н. са предоставени базови аксесоари за мобилен телефон на обща лизингова цена от 74,71 лева. Договорът е сключен за срок от 23 месеца.
Представен е Договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и Б. Я. Н.. Договорът е със срок на действие от 07.08.2020 г. до 07.08.2022 г. и е сключен за мобилен номер ********.
Представено е приложение към Договор за мобилни услуги от 07.08.2020 г., с което е активирана услуга за предпочетен номер ********. Срокът на услугата е 24 месеца, считано от 07.08.2020 г. до 07.08.2022 г. Избраният абонаментен план е с месечна цена от 20,99 лева.
Представена е декларация-съгласие от Б. Я. Н. от 07.08.2020 г., с която потребителят декларира, че е получил препис от общите условия на мобилния оператор.
Представено е Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 19.01.2021 г. Съгласно споразумението операторът е поел задължението да доставя услуги за мобилен номер ******** по абонаментен план „Тотал +“. Дължимата месечна абонаментна такса е в размер на 30,99 лева. Споразумението е сключено за срок от две години, т.е. до 19.01.2023 г. В допълнителното споразумение е декларирано също така, че при подписването му потребителят е получил мобилен телефон Samsung Galaxy S20 Ultra 128 GB Grey, сериен номер 351828119817244. Страните са посочили, че стандартната цена на мобилния телефон е 2649,90 лева, като е направена от оператора отстъпка в размер на 418,14 лева и устройството е предоставено на лизинг 4 за сумата от 2231,76 лева. В раздел IV, т. 2 от споразумението е предвидено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя се дължи неустойка в размер на абонаментните такси за периода от прекратяването на договора до изтичането на срока му, но за не повече от три месеца. Уговорено е също, че ако е предоставено мобилно устройство, се дължи разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от потребителя при предоставянето на устройството.