Решение № 131 от 19.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Бургас, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120203833 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Т. И.

А., ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. Т. Ш. – БАК, срещу законността на задържането му от полицейски орган от Второ РУ на ОД на МВР – гр. Бургас. Обжалва се фактическото задържане на А., изразено чрез действия волеизявление на * – Командир на отделение в група „Патрулнопостова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на ОД на МВР – гр. Бургас, с което е било ограничено правото на свободно придвижване на жалбоподателя на 08.08.2024г., между 10:00ч. и 13:00ч.

В жалбата се твърди, че около 10:00 часа на 08.08.2024г. жалбоподателят е бил задържан пред дома си и държан в ОДМВР – Бургас, като поради факта, че не е имало на кого да остави двете си малолетни деца, се е наложило не да го придружат. Сочи се също така, че жалбоподателят е разполагал с болничен лист № Е20240607421, издаден на 09.08.2024г. от АИППМП д-р Р*, за два календарни дни, като изрично е уведомил полицаите, че не се чувства добре. Същият няколкократно обяснил на полицейските органи, че желае да бъде представляван от специализиран адвокат за предявяване на обвинението, доколкото се касае за икономическо престъпление, като помолил това да се случи след съдебната ваканция. В жалбата се сочи също така, че адв. Ш. е бил уведомен за задържането на жалбоподателя с телефонно обаждане от него, в което последният коментирал 1 отказ от предоставяне на пръстови отпечатъци във връзка с предявяване на обвинение в икономическо престъпление. По същество се моли за отмяна на оспореното фактическо задържане на жалбоподателя като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Т. Ш. – БАК, който поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на оспореното фактическо задържане.

Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата като неоснователна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Към месец юли 2024г. в ОДМВР-Бургас се провеждало разследване в рамките на Досъдебно производство № 360/2022г. по описа на ОДМВР Бургас, водено за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Разследването се провеждало от разследващ полицай при ОДМВР- Бургас – *.

На 24.07.2024г. разследващ полицай * изготвила Постановление за принудително довеждане на обвиняем, по отношение на лицето Т. И. А., ЕГН **********, мотивирано с това, че последният е бил редовно призован да се яви в ОД на МВР – Бургас за предявяване на постановление за привличане като обвиняем и разпит на обвиняем, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини за това. Така издаденото постановление за принудително довеждане било предоставено на Началника на Второ РУ на ОД на МВР – гр.

Бургас. Със същото било постановено Т. И. А., ЕГН **********, да бъде принудително доведен в Областна дирекция на МВР – Бургас, при разследващ полицай *, на 31.07.2024г. в 09:00ч. или ако не бъде установен на тази дата, на някоя от следващите посочени дати, до установяването му, а именно:

01.08.2024г. в 09:00 часа; 06.08.2024г. в 09:00 часа; 07.08.2024г. в 09:00 часа и 08.08.2024г. в 09:00 часа, за предявяване на постановление за привличане като обвиняем и разпит на обвиняем.

На 08.08.2024г. сутринта Т. И. А. бил установен от служители на Второ РУ на ОД на МВР – гр. Бургас и конвоиран от ответника * – Командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на ОД на МВР – гр. Бургас, през УМБАЛ – Бургас /където е отказал да му бъде извършен медицински преглед от дежурен лекар/ и Второ РУ – Бургас /където в 10:10ч. му е бил извършен обиск от ответника */, и предаден на разследващ полицай * в Областна дирекция на МВР – Бургас в 11:10 часа.

Междувременно жалбоподателят се свързал по телефон с адвоката си – адв. Ш. и го уведомил, че е задържан.

В 11:10 часа на 08.08.2024г., в сградата на Областна дирекция на МВР – Бургас, разследващ полицай * предявила на жалбоподателя Т. А.

Постановление на прокурор при БРП от 14.03.2024г. за привличане на обвиняем по Досъдебно производство № 360/2022г. по описа на ОДМВР – Бургас, което същият отказал да подпише. Отказът на жалбоподателя да 2 подпише постановлението бил удостоверен с подписите на двама свидетели.

Веднага след това – за времето от 11:15 часа до 11:25 часа на 08.08.2024г. от разследващ полицай * е проведен разпит на Т. И. А. в качеството му на обвиняем по Досъдебно производство № 360/2022г. по описа на ОДМВР – Бургас, в хода на който същият не се е възползвал от правото си да даде обяснения по обвинението и е отказал да подпише и изготвения протокол за разпит. Този отказ на жалбоподателя също е удостоверен с подписите на двама свидетели.

В 10:15 часа на 08.08.2024г. от д-р *, бил издаден Амбулаторен лист № 2422560А41В4 за амбулаторен вторичен преглед на жалбоподателя Т. И. А., в който е вписана диагноза „Вирусна инфекция, неуточнена“, както и му бил издаден Болничен лист с № Е20240607421 за два дни – 08.08.2024г. и 09.08.2024г.

Не са налице данни спрямо жалбоподателя да е била използвана физическа сила и помощни средства. Не била издадена и заповед за задържане по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателствени материали, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

Предвид така установената фактическа обстановка, като обсъди събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Следователно предмет на съдебен контрол е законосъобразността на ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, което ограничаване може да бъде и извършено и без съответна заповед. Поради това следва да се приеме, че неиздаването на писмен акт не е равнозначно на липса на разпореждане за задържане, ако правото на свободно придвижване е ограничено от полицейски орган. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Доколкото в случая се твърди осъществено спрямо Т. И. А. от полицейски орган фактическо задържане на 08.08.2024г. в ОДМВР – Бургас при ограничаване правото на жалбоподателя на свободно придвижване, то същият има право да обжалва пред съда законността на задържането. Дали и доколко лицето е било задържано по смисъла на чл.72 от ЗМВР е въпрос на основателност, а не на допустимост на подадената жалба.

Предвид това, оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, имащо правото и интереса да оспори обжалвания акт, доколкото оспорващият е адресат на същия и с него са засегнати негови права, свободи и законни интереси, в законово установения срок и против акт на полицейски орган, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за Министерството на 3 вътрешните работи, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като сред основните дейности на МВР е охранителната дейност /чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България, като ал. 2 на същия член предвижда, че охранителната дейност се осъществява от полицейските органи, съобразно компетентността им, чрез конкретно определени действия, сред които е конвоиране и съпровождане на лица в страната и в чужбина.

Чл. 76, ал. 1, т.1 от същия закон регламентира, че полицейските органи могат да конвоират на територията на страната и извън нея лица, по отношение, на които е постановен акт за принудително довеждане от разследващ полицай по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

В случая от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че към 08.08.2024г. от водещия разследването по Досъдебно производство № 360/2022г. по описа на ОДМВР – Бургас – разследващ полицай * е било издадено по реда на чл. 71, ал. 1 от НПК Постановление за принудително довеждане на жалбоподателя Т. И. А. в Областна дирекция на МВР – Бургас, като поводът е бил необходимост от привличането му в качеството на обвиняем по цитираното досъдебно производство чрез предявяване на постановление за привличане като обвиняем, съответно и разпит на обвиняем, и същевременно неявяването му при редовно призоваване, без да се сочат уважителни причини за това.

В изпълнение на това постановление за принудително довеждане, на последната посочена в него резервна дата – 08.08.2024г. Т. И. А. е бил установен и конвоиран от ответника до ОДМВР – Бургас, където бил предаден на разследващ полицай * в 11:10 часа. Веднага след това на същия е било предявено издаденото от прокурор при БРП Постановление от 14.03.2024г. за привличане на обвиняем по Досъдебно производство № 360/2022г. по описа на ОДМВР – Бургас, както и е проведен разпит в качеството му на обвиняем.

Предвид това съдът приема, че осъществените действия по конвоиране на жалбоподателя до сградата на Областна дирекция на МВР – Бургас, където му е било предявено постановление за привличане като обвиняем и е разпитан в качеството на такъв, са били законосъобразни и съответни на целта на закона – извършени са от полицейски орган в изпълнение на функционалните му задължения и при упражняване на правомощията му по чл. 76, ал. 1, т.1, вр. с чл. 14, ал. 2 от ЗМВР, като придвижването на жалбоподателя от мястото, на което е установен, до сградата на Областна дирекция на МВР – Бургас е с цел изпълнение на възложената от закона на органите на МВР охранителна дейност.

Нещо повече, по делото липсват каквито и да е било доказателства, а и твърдения, спрямо жалбоподателя да са били използвани физическа сила или 4 помощни средства, същият не е бил лишен от възможност да разговаря по телефон, като в тази връзка се е свързал и с адвоката си /адв. Ш./ за да го уведоми, че се намира в ОДМВР – Бургас.

Недоказано и като такова неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че извършените спрямо него действия от ответника като полицейски орган са такива, осъществяващи фактическия състав на задържането по смисъла на чл.72 от ЗМВР. Задържането по реда и на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с ограничаване правото на свободно придвижване, чрез поставянето на лицето в определено за задържане място.

По делото липсват каквито и да е било доказателства, а и твърдения, че лицето е било настанявано и съответно е престоявало в помещението за задържани лица в ОДМВР – Бургас, поради което престоят му в сградата на ОДМВР – Бургас по време на предявяване на постановлението за приличане като обвиняем и провеждането на разпит като обвиняем /а и преди това в сградата на Второ РУ на ОД на МВР – гр. Бургас по време на изготвяне на необходимата документация в тази връзка/ следва да бъде определен като такъв в качеството му на „принудително доведено лице", а не на „задържано лице“.

Следва да се отбележи, че принципно не всяко пребиваване на лице в район на сграда на МВР може да се квалифицира като „задържане". С оглед естеството на работа на МВР, в работните сгради и в помещенията е въведен строг режим на придвижване, престой и напускане на същите, както от граждански лица, така и от самите служители, като не всяко действие, регламентиращо спазване на определени ограничения при движението и поведението на едно лице на територията на една институция, може и следва да се квалифицира като „задържане" по смисъла на закона.