Решение № 29 от 11.05.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Чирпан, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20255540200295 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на И. Й. С., от XX, ЕГН **********, чрез адв. Стефан Паров от АК Пловдив против Наказателно постановление № 001359/02.09.2025 г., с което на основание чл.

179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложена административна санкция – глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл.

139, ал. 6 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, по съображения подробно описани в жалбата.

Моли съда да постанови решение, с което атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, а в полза на жалбоподател - присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд - Чирпан, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния представител на същия, адв. Стефан Паров, е постъпила молба, с която моли наказателното постановление да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Налице е непълнота и неточно описание на нарушението. Посочени са две различни дати и две различни места на извършване на нарушението. Издадено е в нарушение на принципа за пропорционалност.

Представя списък на разноските.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. С молба, 1 процесуалния представител, юрисконсулт Стефка Стоева - Гладийска, моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата оставена без уважение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. В случай, че съдът уважи жалбата моли, ако е над минималния размер, да приеме възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна, предвид чл. 18, ал. 1 и/или ал.

2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случай, че не е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание по настоящото производство и не са извършени процесуални действия в хода на делото, да се присъди възнаграждение под минималния размер.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е от лице, легитимирано да атакува издаденото наказателно постановление, поради което е процесуално допустима.

ЧИРПАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно приложените по делото заповеди за делегиране на правомощия. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от надлежно оправомощено длъжностно лице. При издаване на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На 25.03.2025 г., в 09:10 ч., на път I-6, км 325+000, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № XX, вид – лек автомобил, марка и модел – XX, с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг, управлявано от г-н С..

В хода на така извършената проверка е установено, че на 17.03.2025 г., в 11:46 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № XX, попада в категорията на пътно превозните средства, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 17.03.2025 г., в 11:46 часа, по път № А-1, км. 159+028, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

НП е издадено въз основа на АУАН № 001359/17.03.2025 г.

При извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати в хода на административно наказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

В обстоятелствената част на наказателното постановление е повдигнато следното фактическо обвинение: „На 25.03.2025 г. в 09:10 часа, на път I-6, км 325+000, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № XX, вид – лек автомобил, марка и модел – XX, с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг, управлявано от г-н С., като било установено от контролните органи, че не е заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата и цитираното превозно средство е било засечено на 17.03.2025 г. в 11:46 часа, по път № А-1, км 159+028, включен в обхвата на платената пътна мрежа, 2 като не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП“.

Налице е непълнота и неточно описание на нарушението, изразяваща се в посочване на две различни дати и две различни места на извършване на нарушението.

От една страна, в наказателното постановление се сочи, че нарушението е установено при проверка, извършена на 25.03.2025 г. на път I-6, км 325+000, а от друга страна се твърди, че същото е извършено на 17.03.2025 г. в 11:46 часа на път № А-1, км 159+028. По този начин административнонаказващият орган е смесил момента и мястото на установяване на нарушението с тези на неговото извършване, без да индивидуализира по ясен и недвусмислен начин състава на нарушението.

Съдът не може по тълкувателен път да извлича действителната воля на административнонаказващия орган или да замества липсващи фактически елементи от обвинението.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в наказателното постановление задължително следва да се съдържа точно описание на нарушението, включително времето и мястото на неговото извършване. Посочените реквизити имат съществено значение за индивидуализацията на деянието и за гарантиране правото на защита на наказаното лице.

В конкретния случай допуснатото противоречие относно времето и мястото на извършване на нарушението води до неяснота относно предмета на административнонаказателното обвинение. Това препятства възможността на жалбоподателя да разбере за кое конкретно деяние е ангажирана отговорността му и съответно да организира адекватна защита.

Допуснатите нарушения са съществени, тъй като засягат задължителни реквизити на наказателното постановление и водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Същите не могат да бъдат отстранени в съдебното производство и обуславят незаконосъобразност на атакувания административен акт.

С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, без да се обсъждат въпросите по същество в жалбата, относно извършването на нарушението.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, респ. издател на наказателното постановление, следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е сключен договор за правна защита и съдействие между представляващия дружеството- жалбоподател и адв. П. в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което налага да бъде обсъдено направеното възражение на другата страна за прекомерност.

Съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на настоящото производство, материалният интерес, броят на проведените съдебни заседания и активността на процесуалният представител на жалбоподателя, макар и тя да се изразява само в подаването на писмени защити, счита, че претендираният адвокатски хонорар в размер на 204.52 € /400 лева/ от адвоката на жалбоподателя е справедлив и като такъв, следва да бъде уважен.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001359/02.09.2025 г., с което на основание чл.

179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата на И. Й. С., ЕГН **********, адрес: обл. Сливен, XX, е наложена административна санкция - „глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, при МРРБ да заплати на И. Й. С., ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 € /400 лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4