Решение № 113 от 13.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Русе, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500015 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.Н. В., от АК-Русе, в качеството й на назначен особен представител на С. Д. С., ЕГН**********, с адрес гр.Сеново, обл.Русе, против решение №1560/18.11.2024г. на Русенския районен съд, постаонвено по гр.д.№2572/24г. по описа за 2023 г. на РРС, в частта, с която е признато за установено, че С. С. дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 351,80лв., представляваща неустойки по договори /част от сума в размер на 572,62лв./ Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон.Твърди се, че първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по направените в отговора на исковата молба възражения. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките на закона за уважаване на претенциите за неустойка.

Моли въззивният съд да отмени решението в частта, с която е признато, че се дължат неустойки по процесните договори и исковете в тази част да бъдат отхвърлени, „ведно с частта за разноските“.

1

В срока по чл.263 ГПК по въззивната жалба е постъпил отговор от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“-ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв.З. Ц., от САК, в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че с Последна покана за доброволно плащане от 15.02.2022г. дружеството е уведомило потребителя за размера на дължимите суми и за последиците при липса на доброволно плащане, както и че с поканата ответникът е уведомен за прекратяването на договорните правоотношения.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната част.

Видно от приложеното ч.гр.д.№603/24г. по описа на РРС, въз основа на заявление, подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283 е издадена заповед №339/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С. Д. С., ЕГН ********** за сумите: 572,62лв, представляваща главница по 4бр. фактури, ведно със законната лихва за периода от 02.02.2024г. до изплащане на вземането; държавна такса в размер на 25лв и за 480лв адвокатско възнаграждение.В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими суми по Договор за мобилни услуги №623248776/08.06.2020г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №045951823/18.12.2020г.; Допълнителен договор за лизинг №624325354/23.02.2021г., обективирани във фактури №№ 7327919036/15.11.2021г.;7329221135/15.12.2021г.;

7330515933/15.01.2022г. и

7333104687/15.03.2022г.

За издадената на 05.02.2024 г. по ч. гр. д. № 603/24г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК длъжникът С. С. е уведомен по реда на чл. 47 ГПК.На заявителя е указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1месечен срок. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ГПК.В нея ищецът твърди, че между представляваното от него дружество и С. Д. С. са сключени следните договори:

Договор за мобилни услуги №623248776/08.06.2020г., по силата на който на клиента е предоставен мобилен номер **********; Допълнително споразумение №045951823 от 18.12.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; Договор за 2 допълнителен лизинг №624325354 от 23.02.2021г. за мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 3i Blac.Твърди, че по Договора за мобилни услуги №623248776/08.06.2020г., изменен с Допълнително споразумение №045951823 от 18.12.2020г. са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 452,77лв, от които 105,49лв незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода 15.10.2021г.-14.01.2022г. и неустойка в размер на 347,28лв. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя.По договор за допълнителен лизинг №624325354 от 23.02.2021г. по силата на който е предоставено ползването на мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 3i Blac ищецът претендира заплащане на сума в общ размер на 119,85лв, от които дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15.10.2021г.14.01.2022г. в общ размер на 23,97лв с вкл.ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.02.2022г.-23.01.2023г. в общ размер на 95,88лв с ДДС.

В исковата молба е уточнено, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, а именно : в р.IV,т.2 от Допълнително споразумение №045951823 от 18.12.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и чл.12 от Общите условия на Оператора за договорите за лизинг.С първата от цитираните разпоредби страните по договора приели, че неустойката е дължима от потребителя при предсрочно прекратяване на договора по негова вина или инициатива и същата е в размер на сбора от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действие, но не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаменти такси. Наред с горното, абонатът дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Предвид изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Д. С. дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумата 572,62лв.– сбор на дължимите суми по сключените межу страните договори, за които са издадени фактури

№№7327919036/15.11.2021г.;7329221135/15.12.2021г.;

7330515933/15.01.2022г. и 7333104687/15.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.02.2024 г. до окончателното й изплащане.Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, адв. Н. В., особен представител на ответника С. Д.

С. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище, че исковете са допустими и частично основателни.Заявява, че изцяло неоснователни са претенциите за заплащане на неустойки, свързани с предсрочното прекратяване на договорите, по следните съображения :

Не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е прекратил 3 предсрочно и едностранно сключените договори с ответника по негова вина преди да изтече срока им. Не са представени и доказателства, че договорите са били прекратени по инициатива на ответника. С оглед на това за ответника не е възникнало задължението да заплати неустойка, която е дължима само при предсрочно прекратяване на договора, поради което претенциите за неустойка следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излага доводи и за това, че клаузите за неустойки са неравноправни.Счита, че с тези клаузи се заобикаля поставения максимален праг на неустойка от размера на три месечни абонаментни такси за физически лица, какъвто е и ответника в настоящото производство. Допълнителните клаузи в договорите накърняват добрите нрави и водят до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Процесуалният представител на ответника възразява, че тези неустойки са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност, а и не са уговаряни индивидуално.

Препис от отговора е връчен на ишщцовото дружество на 09.10.2024г.

В първоинстанционното производство са приобщени към доказателствения материал договорите и допълнителните споразумения, посочени по-горе, на които ищецът основава претенциите си. В съдебното заседание на 11.11.2024г. съдът е обявил делото за решаване. Видно от съдържанието на протокола, който има удостоверителна сила за извършените в съдебно заседание съдопрозводствени действия,в заседанието не се е явил представител на ищеца. Заседанието е започнало в обявения час – 10.20ч и е приключило в 10.27ч. Делото е решено в това съдебно заседание. С молба изпратена чрез ССЕВ в 10.27ч и получена в Районен съд-Русе в 10.39ч ищецът е изпратил молбастановище и приложени към същата Удостоверение от Областна пощенска станция Русе за доставка на кореспондентска пратка и Последна покана за доброволно плащане до С. С., адрес гр.Сеново.Тези писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като са представени по делото извън всякакви процесуални срокове – Съгласно чл.127,ал.2 ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.В настоящия случай горецитираните доказателства са изпратени след приключване на делото по същество.За пълнота на изложението следва да се посочи, че в удостоверението от Областна пощенска станция е посочено, че получените за доставка пратки с подател „Йеттел България „-ЕАД , в т.ч. и пратка на името С. С., ул.Кирил и Методий ** , гр.Сеново, се доставят съгласно сключен договор. В т.нар„Последна покана за доброволно плащане“ с дата 15.02.2022г., е посочено, че размера на задълженията е 129,46лв. и че при неплащане в указания срок-10 дни от датата на писмото, ще бъдат предприети действия за прекратяване на договора, както и че към посочената по-горе сума ще бъде добавена неустойка.

Предвид изложеното съдът пирема следното :

Предмет на разглеждане в настоящото производство е установяване 4 съществуването на вземане за неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623248776 от 08.06.2020 г., изм. с допълнително споразумение № 045951823/18.12.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за допълнителен лизинг №624325354 от 23.02.2021г.В процесните договори за предоставяне на мобилни услуги се съдържа клауза, според която в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.

От данните по договорите се установява, че първото условие за дължимост на неустойките е прекратяване на договорите преди изтичане на посочените в тях срокове по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по тези облигации. Според доводите на дружеството е налице акт по тяхното предсрочно прекратяване от негова страна чрез връчване на адресата на изпратената последна покана за доброволно плащане с дата 15.02.2022 г. Копие от Поканата е депозирано по делото след приключване на съдебното производство.По делото няма надлежно представено изрично и ясно писмено волеизявление за разваляне на процесните договорни отношение между оператора на мобилни услуги и С. Д. С.. Съгласно Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о. когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. По делото няма данни въззивникът да е отправил конкретно писмено изявление за предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, което да е достигнало до длъжника.Извън горното, основателни са доводите изложени от процесуалния представител на ответника в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, че клаузите за неустойка са неравноправни.В настоящия случай, в договорите е предвидено, че при прекратяване по вина на потребителя, последният следва да заплати неустойка, съдържаща няколко компонента. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва, т.е. ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.