Решение № 1864 от 20.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1864 гр. Плевен, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20224430105755 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от З. П. П. с ЕГН **********, от ***1 - лично и като майка и законен представител на малолетното си дете ***. с ЕГН ********** против С. Е. Д. с ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че страните били в сключен граждански брак от ***, който бил прекратен с развод с влязло в законна сила решение по гр.д.№*** по описа на ПлРС. Съгласно това решение, родителските права по отношение на детето на страните ***. с ЕГН ********** били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер на 230 лева месечно и определен режим на лични контакти първа и трета седмица от месеца през уикенда и втора и четвърта седмица в ден сряда както и един месец през лятото. Твърди се, че по време на брачния процес била издадена в полза на молителката и детето ограничителна заповед *** по гр.д.№ *** срещу ответника, тъй като майката и детето били пострадали от негов акт на домашно насилие, осъществен на 30.09.2021 година. Излага се, че след прекратяване на брака страните преустановили 1 всякакви контакти извън тези, които се случвали по повод предаване на детето за осъществяване на режима на лични контакти. Сочи се, че молителката се установила да живее в собствено жилище, както и сменила работното си място, за да се откъсне от бившия си съпруг и осъществявания от него психически тормоз. Твърди се, че ответника започнал да обвинява молителката, че нямала право да живее разделена с него, тъй като по този начин той не можел да бъде ежедневно с детето. Започнал да я изнудва да му плати парична сума в размер на наема за пет години, в които по време на брака били живели съвместно, както и да му върнела подарен от него телефон за рождения й ден през 2020г. Всеки разговор между тях бил придружен с обидни квалификации по отношение на молителката, че била ***, което ставало пред очите на детето и то чувало гневните и обидните му коментари, много се разстройвало от това и се травмирало.

Твърди се, че последния акт на домашно насилие бил осъществен на 01.11.2022г. в ***, пред дома на родителите на ответника около 18.30 часа и пред свидетели брата на молителката - *** и бащата на ответника - *** Д., и в присъствието на детето. Пояснява се, че на сочената дата, около 18.20ч. молителката паркирала служебния си автомобил пред блока на родителите на ответника в ***, на ***, за да взема синът си от него след извънреден режим на лични контакти, за осъществяване на който била съдействала и не се противопоставяла. Твърди се, че излизайки от колата, за да посрещне детето, което било вече там с баща си, ответника започнал да отправя яростно спрямо молителката нападки и обиди с думите : „*** кога ще ми се издължиш; Кога ще ми върнеш парите; Кога ще ми платиш наем за времето, през което сме били женени и сме живяла заедно; ***“. Излага се, че майката казала на детето *** да се качи в колата и помолила ответника да я остави на мира. Твърди се, че качвайки се в автомобила и затваряйки вече шофьорската врата, той я хванал и попречил да я затвори, както и клекнал до молителката.

При това продължил да я обижда, наричайки я „***“; пресегнал се в опит да вземе чантата й, която била до лоста на колата, а молителката я сграбчила, тъй като в нея имала телефон, документи, пари, ключове. Сочи се, че пострадалата успяла да задържи чантата си и като видял, че не можел да я вземе и изтръгне от ръцете й, ответника се опитал да вземе ключа на колата, който бил на стартера, избутвайки пострадала, затискайки я с тялото си и извивайки/удряйки ръката й. Твърди се, че при тези действия на ответника 2 молителката усетила силна и остра болка с областта на палеца; в опит да се защити се опитала да го избута и да затвори вратата си, но без успех. В този момент, баща му *** Д. се приближил към тях, за да донесе багажа на детето и също го бил помолил да спре, но ответника бутнал злобно и баща си и му каза да се разкара. Излага се, че детето се ужасило от случилото се, плачело и се молело на баща си да излезе от колата и да спре. Първоначалните молби на детето не успели да усмирят бащата, но когато то слязло от столчето си, закрепено на седалката и заплакало още по-силно в опит да разтърве баща си да не напада майка му, ответника седнал на задната седалка и молителката успяла да затвори вратата си. Тогава детето го избутало от колата и го помолило да си тръгне. При това той напуснал автомобила и ги оставил да потеглят. Твърди се, че молителката усетила, че ръката й пламнала, била подута и я боляла, като се уплашила, че можело да й е счупен пръста.

Посетила веднага *** и снимката показала, че нямало счупване но имало телесна повреда. Консултирала се с ортопед, поради силния оток, който изписал болкоуспокояващи, гел и шина за носене.

Излага се, че след този пореден случай на вербална и физическа агресия от страна на ответника, детето било дълбоко травмирано от преживяното, страхувало се и не желаело да вижда баща си. Това наложило да бъдат възобновени посещенията му при психолог за овладяване на състоянието на тревожност.

Отправя се искане за предприемане на мерки за закрила по отношение на молителката и детето от упражненото от ответника домашно насилие задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и детето; да му бъде забранено да приближава молителката и посочени нейни адреси; да бъде задължен да посещава специализирани програми.

Ответникът ангажира становище, според което молбата е неоснователна. Оспорва изложените от молителката фактически твърдения за проявено от негова страна поведение, осъществяващо акт на насилие на посочената дата – 01.11.2022г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:

Безспорно е между страните, че са бивши съпрузи, чийто граждански 3 брак е бил прекратен с развод на *** както и че са родители на детето ***, роден на *** родителските права по отношение на което са били предоставени за упражняване на майката при развода, като тези обстоятелства се установяват и от приложения препис на решение по гр.д. № *** по описа на ПлРС.

Не се спори също така, че по искане на молителката З. *** е било инициирано производство по реда на ЗЗДН по образувано гр.д.№***, което е било прекратено поради оттегляне на молбата за защита, като това е видно и от приложения препис на определение от 17.11.2021г., постановено по същото дело.

Видно е от приложените преписи на лист за преглед на пациент от 01.11.2022г. и съдебномедицинско удостоверение №***, издадено от ***, че на 01.11.2022г. в 19.03ч. молителката е посетила лекар в *** за преглед с оплаквания за болка в областта на фаланга на палец на дясна длан, а на 02.11.2022г. е била освидетелствана от съдебен лекар, който е заключил, че имала кръвонасядане в областта на 1-ви пръст на дясна ръка и дланта на същата; охлузвания /драскотини/ на лява предмишница и дясна ръка, и същите са могли да бъдат причинени по описвания от нея механизъм – по време на възникнал предходната вечер скандал с бившия й съпруг била хваната от него за дясна ръка при опит да измъкне ключа на автомобила, при което наранил описания по-горе пръст.

Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която декларира твърдените и в молбата обстоятелства: че на 01.11.2022г. в ***, пред дома на родителите на ответника и в присъствието на детето, около 18.30 часа, ответника отправил яростно спрямо нея нападки и обиди с думите : „*** кога ще ми се издължиш; Кога ще ми върнеш парите; Кога ще ми платиш наем за времето, през което сме били женени и сме живяли заедно;

***; че при качване на молителката в автомобила и затваряйки шофьорската врата, ответника я хванал и попречил да я затвори, както и клекнал до нея, като продължил да я обижда, наричайки я „***“; пресегнал се в опит да вземе чантата й, която била до лоста на колата, а молителката я сграбчила; успяла да задържи чантата си и като видял, че не можел да я вземе и изтръгне от ръцете й, ответника се опитал да вземе ключа на колата, който бил на стартера, избутвайки пострадалата, затискайки я с тялото си и извивайки/удряйки 4 ръката й; че при тези действия на ответника молителката усетила силна и остра болка в областта на палеца; в опит да се защити се опитала да го избута и да затвори вратата си, но без успех; детето било свидетел и се ужасило от случилото се, плачело и се молело на баща си да излезе от колата и да спре;

Първоначалните молби на детето не успели да усмирят бащата, но когато то слязло от столчето си, закрепено на седалката и заплакало още по-силно в опит да разтърве баща си да не напада майка му, ответника седнал на задната седалка и молителката успяла да затвори вратата си; детето го избутало от колата и го помолило да си тръгне; ответника напуснал автомобила и ги оставил да потеглят.

От представената психологична оценка, изготвена от психолог *** може да се приеме за установено, че детето е било водено от майката при сочения специалист. В останалата част, в която са изложени обстоятелства за емоционалното състояние на детето и е дадена оценка на това състояние, документът има характер на свидетелски показания и експертна оценка, които в процеса могат да бъдат събрани само като гласни доказателствени средства и не могат да бъдат приобщавани във формата на писмени доказателства.

Съдът намира, че представените в о.с.з. на 20.12.2022г. писмени доказателства, установяващи факти, касаещи личните контакти на бащата с детето, не изясняват отнесения за разглеждане в настоящото производство спор.

Между страните е безспорно, че ответника не е предприел принудително изпълнение на съдебното решение, определящо режима на лични контакти с детето ***, в каквато насока е приложената справка за изпълнителни дела с изх.№*** на ***.

Съдът намира за ирелевантен факта на образувано производство по *** по описа на ПлРС по тъжба на ответника С. Д. против молителката З. П. за престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

Видно е от приложения препис на сигнал, изходящ от С. Д. и заведен в ***, *** с № ***, че ответника е заявил твърдения за препятстване контактите му с детето, но както се посочи по-горе, тези въпроси не касаят спора за упражнено домашно насилие.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, 5 ангажирани от страните.

Свидетелят ***, сочен от молителката и брат на същата, излага в показанията си, че на 01.11.2022г. сестра му го помолила да отиде с нея, за да вземат детето *** от дома на родителите на ответника. Твърди, че когато пристигнали на мястото, молителката излязла от автомобила и провела отвън разговор с ответника, при което последния се държал агресивно и заплашително, като отправил обидни думи към сестра му, казвайки й „***, върни ми парите; кога ще ми върнеш парите; кога ще си платиш, че си живяла при мен; този телефон е мой, върни ми го…“. Твърди още, че сестра му се качила отново в автомобила, сядайки на шофьорското място, а ответника също се приближил, като започнал да дърпа ключа от таблото, казвайки „Няма да те пусна, няма да ходиш никъде“; посегнал да дръпне и чантата й, която била между двете предни седалки; хванал я за ръката, при което огънал палеца й, причинявайки й болка. Свидетелят излага, че междувременно детето било седнало на задната седалка, оставено там от дядото по бащина линия и станало свидетел на случващото се. Твърди, че след това ответника се преместил на задната седалка, но продължил да обижда молителката, казвайки посочените по-горе думи. Твърди също, че детето видимо се разстроило, разплакало се и казвало на баща си да не говори така на майка му и да я пусне. Свидетелят излага също, че ответника по някое време се успокоил и си тръгнал.