Определение № 3468 от 30.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6076/2023
- Вид
- Определение № 3468
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Андрей Ангелов, Биляна Марин Вранчева, Цветомила Данова
Цитирани разпоредби
- чл. 147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 117 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.5, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал.4, пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3468 гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей Ангелов
Членове:
Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100606076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК, вр. чл. 250, ал.4, пр.2 от НПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 293010 от 19.10.2023г. от Т. Д. П., тъжител, срещу разпореждане постановено на 15.10.2023г., по НЧХД № 12620/2023г. по описа на СРС, НО 96-ти състав. С разпореждането съдът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2, вр. чл. 81 от НПК.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното разпореждане. Тъжителят обжалва същото като неправилно и моли то да бъде отменено и производството да бъде възобновено. Изразено е становище за несъгласие с извода на първоинстанцинния съд, че става въпрос за лъжесвидетелстване. В жалбата се сочи, че Съдът не е указал на тъжителя да посочи точно какъв е израза, който е употребен, за да се преценят точните параметри на предполагаемото престъпление.
За прецизност следва да бъде посочено, че по делото липсват данни за датата, на която частният тъжител е получил препис от обжалваното разпореждане. Видно е, че разпореждането е от 15.10.2023г., а жалбата е с входящ номер от 19.10.2023г. При липсата на други данни и позовавайки се на горецитираните дати, настоящият съд приема в полза на жалбоподателя, че жалбата е подадена в 7-дневния преклузивен срок, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано на
19.09.2023г. с тъжба от Т. Д. П. срещу Р.Ф.И..
Тъжбата е с правно основание чл. 147, ал.1 от НК. Твърди се, че И. е разгласила позорни обстоятелства спрямо тъжителя П., като писмено е заявила в показанията си по пр. пр. № 1
6798/22 на СРП, че тъжителят по настоящото дело в Общината различни заплашителни сигнали срещу нея и кмета. Тъжителят първоначално не е могъл да конкретизира времето, по което са били разгласени позорните обстоятелства, но на 05.09.2023г. е узнал за същите.
Посочено е, че лицата, пред които са разгласени тези позорни обстоятелства са служители на МВР. В заключение на тъжбата е направено доказателствено искане за издаване на Съдебно удостоверение за запознаване с пр. пр. № 6798/22 на СРП, за да се уточни частната тъжба.
С разпореждане от 21.09.2023г. не е бил даден ход на тъжбата, като първоинстанционният съд е указал на тъжителя в 15-дневен срок да конкретизира датата, на която са били разгласени твърдените позорни обстоятелства, както и да предостави писмено доказателство за внесена държавна такса за образуване на наказателно дело от частен характер.
На 10.10.2023г. с молба до СРС, частният тъжител Т. П. е конкретизирал, че датата на разгласяване на твърдените позорни обстоятелства е 13.04.2022г. Също така е предоставил и разписка за внесената държавна такса.
С разпореждане № 12680 от 15.10.2023г. Софийски районен съд е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2, вр. чл. 81 от НПК. В мотивите си Съдът е посочил, че описаното в тъжбата деяние представлява престъпление от общ характер – лъжесвидетелстване по чл. 290, ал.1 от НК, а не такова, което се преследва по тъжба на пострадало лице /клевета по чл. 147, ал.1 от НК/. Предвид изложените съображения и подробно посочена съдебна практика, първоинстанционният съд е счел, че производството следва да бъде прекратено на горепосоченото основание, тъй като тъжителят няма качеството на лице пострадало от престъпление, което се преследства по тъжба на пострадалия. Съдът е счел, че спрямо посоченото в тъжбата от компетентността на прокуратурата е да образува наказателно производство.
В материалите по първоинстанционното производство е видно, че на Т. П. е било издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред СРП за установяване на датата, на която Р.Ф.И. е дала показания по пр. пр. № 6798/22г. по описа на СРП.
На л. 7 е налично и писмо от прокурор към Софийска районна прокуратура, с което съдът е информиран, че Р. И. е дала обяснения по процесната прокурорска преписка, както и, че на датата 13.04.2022г. от последната са били снети сведения.
В молбата, с която тъжителят П. е конкретизирал тъжбата си досежно датата, на която са разгласени твърдените позорни обстоятелства, е посочил именно твърдяната и от СРП – 13.04.2022г.
В действителност, тъжителят П. е посочил в тъжбата си, че Р. И. е разгласила позорни обстоятелства в качеството и на свидетел по пр. пр. № 6798/22г. пред служители на МВР. А видно от посочената справка от СРП, Р. И. е дала не показания, а обяснения по процесната прокурорска преписка, а също на датата 13.04.2022г. от нея са били снети сведения.
Въпреки това Съдът, базирайки се на посоченото в тъжбата, че се касае за показания, е разпоредил прекратяване на наказателното производство, като е приел, че е налице престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, което е от общ характер и инициирането на съдебно 2 производство за такъв вид престъпление е от компетентността на прокурора. В изложените мотиви, първоинстанционният съд e анализирал качеството на служителите на СВДР, които имат компетентността да разпитват свидетели съгласно законови разпоредби в НПК и ЗСВ, но извън обхвата на проверката е останало изложеното в писмото от СРП, че И. единствено е давала обяснения и от нея са снемали сведения. Последното води до извода, че по делото липсват категорични данни, че И. е разпитвана в качеството на свидетел.
Деянието по чл. 290, ал.1 от НК засяга правилното отправление на правосъдната дейност, осуетява разкриването на обективната истина и не е насочено само против честта на оклеветения. За да е налице хипотезата по чл. 290, ал.1 от НК, следва позорните обстоятелства да са изнесени в показанията на свидетел и тяхната неистинност да е установена. Освен тези позорни обстоятелства да са изнесени от лице, имащо качеството на свидетел, това трябва да се е случило и пред надлежен орган на властта. Престъпление „лъжесвидетелстване“ може да бъде извършено само от физическо лице, което е конституирано в процесуалната роля на свидетел по конкретно наказателно производство. В настоящият казус липсват данни И. да е разпитвана в качеството на свидетел. Без това обстоятелство да е изяснено по категоричен начин няма как да се приеме, че са налице данни за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
Въззивният съд застъпва становището, че изложеното от И. в дадени обяснения и снетите сведения при предварителната проверка не съставляват свидетелски показания по смисъла на чл. 117 и сл. от НПК, защото както Съдът вече посочи, за да е налице престъпление по чл.
290, ал.1 от НК следва лицето да е имало процесуалното качество на свидетел.
Гореизложеното води до извода, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил наказателното производство на осн. чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 от НПК, като е счел, че тъжителят е нямал качество на пострадало лице от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадал. От компетентността на първоинстанционния съд е да извърши обстойна проверка на изложеното в тъжбата, както и на материалите налични в пр. пр. № 6798/22 на СРП и да установи налице ли са други прекратителни основания, или делото следва делото да се разгледа по същество. Тук е моментът да се отбележи, че гражданите нямат задължението да познават в детайлност материалния и процесуалния закон, т.е. не е вменено на тъжителя П. да бъде запознат кога едно лице добива процесуално качество на свидетел. Именно заради това установяване на качеството, в което се твърди, че Р. И. е разпространила позорните обстоятелства, е следвало да бъде изследвано от съда, вместо да се прекратява производството по делото.
Предвид на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Обжалваният съдебен акт е поставен неправилно и незаконосъобразно и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав при Софийски районен съд, НО.
Воден от горното и на основание чл. 341, ал.2, вр. чл. 250, ал.4, пр.2 от НПК, Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 12680 от 15.10.2023г. постановено по НЧХД № 12620/2023г. по описа на СРС, НО 96-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, НО.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4