Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7614 от 12.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7214/2024
Вид
Решение № 7614
Подписан
12.12.2025
В сила
12.12.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Йоана Красимирова Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 43 · Закон за енергетиката
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7614 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100507214 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7304 от 21.04.2024 г., постановено по гр. дело № 48874/2023 г. по описа на СРС, ГО, 82-ри състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Фарма Беллис“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове е правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 590,63 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 15.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 5,62 лева за периода 23.05.2023 г. – 21.06.2023 г., сума за дялово разпределение в размер на 3,02 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното плащане, за периода 05.2021 г. – 09.2021 г. и 0,03 лева - мораторна лихва за периода 23.05.2023 г. – 21.06.2023 г. за топлоснабден имот – магазин в гр. София, ж. к. ****, аб. № 403773, за които суми по ч. гр. д. № 35753/2023 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като са отхвърлени главните и акцесорните искове за разликата над сумата 590,63 лева до пълния предявен размер от 622,63 лева и за периода 01.10.2020 г. - 14.10.2020 г., над сумата 5,62 лева до пълния предявен размер от 130,58 лева и за периода 01.12.2020 г. – 22.05.2023 г., над сумата 3,02 лева до пълния предявен размер от 6,10 лева и над сумата 0,03 лева до пълния предявен размер от 1,18 лева и за периода 01.07.2021 г. – 22.05.2023 г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 66,85 лева, представляваща направените разноски в заповедното 1 и исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са били частично уважени предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника му – адв. М.А., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост на изводите.

Изтъква, че по делото не се установява да е било увеличено имуществото на ответника и съответно намаляване това на ищеца, респективно не била установена себестойността на доставената топлинна енергия, с която евентуално би обеднял ищеца и неговото обогатяване, както и че не е установена и връзката между твърдяното неоснователно обогатяване на ответника и обедняването на ищца. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият - „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юрск. М.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата по подробно изложените съображения и претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението в частта, с която предявените от ищеца срещу ответника главни и акцесорни установителни искове са отхвърлени за разликата над сумата 590,63 лева до пълния предявен размер от 622,63 лева и за периода 01.10.2020 г. - 14.10.2020 г., над сумата 5,62 лева до пълния предявен размер от 130,58 лева и за периода 01.12.2020 г. – 22.05.2023 г., над сумата 3,02 лева до пълния предявен размер от 6,10 лева и над сумата 0,03 лева до пълния предявен размер от 1,18 лева и за периода 01.07.2021 г. – 22.05.2023 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Третото лице помагач на ищеца – „Бруната“ ООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по 2 правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведеното във въззивната жалба оплакване, което очертава и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Имайки предвид, че топлоснабденият имот, представлява Магазин в гр. София, ж. к.

****, аб. № 403773 и е предназначен за извършването на търговска /стопанска/ дейност, то без съмнение същия попада в легалната дефиниция дадена в § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, според която "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ се явява специална по отношение разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, която касае „битовите клиенти“ без значения дали се касае за юридически или физически лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ наличието на писмен договор при общи условия е условие за действителност за възникване на правоотношение между Топлофикация София и ответното дружество, което не оспорва, че е собственик на процесния имот.

Ето защо в конкретния случай първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон е приел, че между страните не е налице валидно правоотношение по писмен договор за продажба на топлинна енергия и ответника следва да отговаря по правилата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Следва да се отбележи, че обедняването за ищеца е стойността на доставената топлинна енергия, а обогатяването за ответника е спестяването на разходи за заплащането й. В този смисъл е налице причинно следствена връзка между твърдяното обедняване на ищеца и обогатяването на ответното дружество.

По отношение на оплакването дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ на вещото лице се установява реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота на ответника. Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Бруната“ ООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база.

Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до 3 абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.

Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки.

По отношение на оплакването в жалбата, че ищецът не бил установил себестойността на доставената топлинна енергия, с която евентуално е обеднял ищеца и се е обогатило ответното дружество, както и по отношение на оплакването, че поканата от 15.05.2023 г. е връчена на лице без представителна власт, следва да се посочи, че същите са въведени за първи път едва с въззивната жалба и по отношение на тях е настъпила предвидената в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК преклузия, доколокото такива възражения не са били направено своевременно с отговора на исковата молба. Ето защо въззивният съд не следва да обсъжда тези оплаквания.

Доколкото във въззивната жалба липсват други, конкретни оплаквания, включително и относно размерите на уважените искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр.

2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част.Тъй като крайните изводи на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на СРС, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7304 от 21.04.2024 г., постановено по гр. дело № 48874/2023 г. по описа на СРС, ГО, 82-ри състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Фарма Беллис“ ЕООД, с ЕИК 831912591, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046 и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец“ 23, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ЕООД.

Решение № 7304 от 21.04.2024 г., постановено по гр. дело № 48874/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 82-ри състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5