Определение № 26676 от 23.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26676 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110154183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от ответника „Алвис груп България“ ООД, ЕИК 206276185, молба с искане постановеното по делото Определение № 17263/08.05.2026г., да бъде допълнено, като в полза на ответното дружества се присъдят разноски в размер на 2000.00 евро – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, чрез процесуалния му представител, с който молбата се оспорва, като е формулирано възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението /определението/ е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата за допълване е подадена в срок, доколкото Определение № 17263/08.05.2026г. е връчено на ответника на 01.06.2026г., молбата е депозирана в срока за обжалване на 05.06.2026г., респективно същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага чл. 78, ал. 9 ГПК. В практиката на ВКС последователно се приема, че ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен (чл. 78, ал. 3 ГПК), но и при прекратяване на делото, при това независимо от причината, поради която съдът е десезиран - по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. По правило (чл. 78, ал. 2 ГПК) поведението на ответника при завеждане на делото има правно значение за отговорността за разноските само при приключването му с решение, с което изцяло или частично са уважени исковете, но не и в хипотезата на прекратяването му.

Съгласно практиката на ВКС, изключение правят случаите, когато ответникът е дал повод за предявяване на иска, а производството е било прекратено поради предприето от ищеца оттегляне или отказ от иска, мотивирани с факти, които са 1 новонастъпили след предявяването му, не зависят от ищеца, а от ответника и погасяват заявеното за защита спорно право (например - извършено в полза на ищеца плащане в хода на висящия процес / в този смисъл Определение № 254 от 19.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3464/2023 г.

Това тълкуване е аргументирано с принципа, на който почива разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от съдебна намеса е отпаднала с последващото погасяване на задължението, предмет на търсената с иска защита. В този смисъл са Определение № 238 от 27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о. и др.

По изложената аргументация следва извода, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него.

Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата представлява ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост.

Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че ответникът е депозирал отговор на исковата молба намира формулираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00евро за основателно.

Настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00евро.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Определение №

17263/08.05.2026г., постановено по настоящото гр.д. № 54183/2025г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „ДЕЛУП“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, 2 да заплати на „Алвис груп България“, ЕИК 206276185, сумата от 300.00евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на настоящото определение или след постъпване на частна жалба срещу същото.

Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3