Определение № 588 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Варна, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900053 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С. С. С., ЕГН ********** от гр. Варна, действащ чрез адв. М. Т., АК- Варна, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие от смъртта на А. С. С., причинени от застрахован при ответника водач на МПС, ведно с обезщетение за забава от 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

По размяната на книжа:

Препис от постъпилия писмен отговор е изпратен на ищеца чрез ЕПЕП, след като със заявление, депозирано чрез Единния портал за електронно правосъдие вх.

№ 3133/ 03.02.2025 г., ищецът е поискал достъп до делото. На основание чл. 38а, ал.2 от ГПК с извършване на това процесуално действие чрез ЕПЕП страната имплицитно се е съгласила да получава книжа по делото чрез електронната система.

Книжата до ищеца са изпратени на 12.03.2025г. В 7-дневния срок от изпращането по чл. 41а, ал. 1, изр.2 от ГПК ищецът не е изтеглил съобщението, поради което, на основание посочената разпоредба, то се счита връчено в първия ден след изтичане на срока за изтегляне, или 18.03.2025г.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, започнал да тече на 18.03.2025г. ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, с което размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на исковите претенции:

Съдът намира, че предявената главна претенция съответства на твърденията на ищцата за настъпването на ПТП, по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил, при което е настъпила смъртта на неговия баща, вследствие загубата на която търпи неимуществени вреди, изразяващи се в 1 емоционални болки и страдания.

По иск за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид твърденията на ищеца, подкрепени с писмени доказателства относно завеждане на извънсъдебна претенция, съдът преценява предявения иск за допустим.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

По предварителните въпроси:

Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Възражение срещу характера на спора не е предявено.

По доказателствените искания:

Надлежно заверените по реда на чл. 183 ГПК писмените доказателства, представени от страните, следва да бъдат допуснати до приемане в първото по делото заседание.

Не следва да се уважава искането по чл. 190 от ГПК за изискване на застрахователната полица № *************** от ответника, тъй като по делото не е спорен въпросът относно наличие на валидно застрахователно събитие към датата на увреждането.

Съдът намира, че следва да се изиска за послужване НОХД № 45/ 2024 г. по описа на Военен съд- гр. Сливен.

За формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди на ищеца следва да бъдат допуснати гласни доказателства.

За установяване промяната в емоционалната сфера и психиката на ищеца, следва да се допусне съдебно- психологична експертиза.

Не се споделя възражението, че по делото липсват документи, които да дават основание за провеждане на експертизата. Oбект на изследване вещото лице ще бъде психологическото състояние на страната, което освен чрез свидетелските показания и експертен анализ на изложеното от самото лице, няма как да бъде установено.

С оглед зачитането на установени с присъда факти от правопораждащ отговорността на застрахования престъпен състав не е допустимо оспорване и повторно доказване на механизма на ПТП, причинено от виновен водач на МПС и престъпния резултат- смъртта на бащата на ищеца. Ето защо за тези факти не следва да се назначават експертизи. Следва да се изяснят само въпросите, необхванати от присъдата, тоест факта на съпричиняване, доколкото последният не е елемент от състава на престъплението. Отговорите на поставените в тази връзка въпроси от страните изискват комплексен анализ на данните за произшествието, 2 поради което следва да бъде допусната комплексна САТМЕ. За установяване съпричиняващо поведение на пострадалия следва да се уважат исканията на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпита като свидетел на виновния водач, за изискване на справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна за притежавано от А. С. свидетелство за управление на превозно средство.

Съдът счита, че е неотносимо искането за снабдяване с данни за доходите на пострадалия с оглед опровергаване на твърдения на насрещната страна, че до смъртта си бащата на ищеца го е издържал. Такова искане би било относимо само при претенция за имуществена обезвреда, каквато не е предявена.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Глава XXXII от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по т. д. № 53/ 2025 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2025 г. от 09,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото на основание чл. 374, ал. 2 ГПК:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба на С. С. С., ЕГН ********** от гр. Варна, с която против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕД, ЕИК 000694286, със седалище гр. София са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 180 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие загубата на неговия баща А. С. С., настъпила в ПТП, виновно причинено на 30.10.2013 г. от водача на лек автомобил „Рено Клио“, рег. № *******, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно: наличие на действително и валидно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС лек автомобил „Рено Клио“, рег. № *******, 3 съгласно застрахователна полица № ***************, сключена с ответника, с период на покритие от 19.05.2023 г. до 18.05.2024 г. и валидна към 30.10.2023 г.; както и предявяването пред застрахователя на претенция за обезщетяване на 01.08.2024 г., с която са заявени вреди, съответни на тези с исковата молба.

Установено по задължителен за гражданския съд начин, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно влязла в сила присъда на 14.08.2024 г. № 7/ 29.07.2024 г. по НОХД № 45/ 2024 г. по описа на Военен съд- Сливен, е че на 30.10.2023 г. около 12.35 ч. в гр. Варна, Т. Т. А. при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг. № *******, с прикачено ремарке с рег. № *******, по ул. „Георги Пеячевич“, в средната лента за движение извършил маневра за завой на ляво, като нарушил правилата за движение- чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ като не е пропуснал насрещно движещия се мотопед марка „Жужоу Нанфанг“, управляван от лицето А. С. С. и му отнел предимството, като по този начин по непредпазливост допуснал причиняването на смъртта на А. С., поради което на основание чл. 343, ал. 1, буква „в“ във вр. с чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Не са обвързващи за гражданския съд обстоятелствата, посочени в присъда на 14.08.2024 г. № 7/ 29.07.2024 г. по НОХД № 45/ 2024 г. по описа на Военен съд- Сливен, извън съставомерността на деянието по чл. 343, ал. 1, буква „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно алкохолното опиянение на пострадалия, притежанието на свидетелско за управление на МПС от пострадалия, както и че деянието е извършено при условията на независимо съизвършителство.

Спорни в производството са твърденията по повод на поведението на пострадалия А. С., допринесло за настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него, а именно - управление на ППС при употреба на алкохол, без предпазно облекло, без свидетелство за правоуправление, с технически неизправно превозно средство, както и обема на претърпените неимуществени вреди, следствие от смъртта на бащата на ищеца в процесното ПТП.

По спорните факти:

В исковата молба се твърди, че следствие от неочакваната загуба на своя баща, с който е имал силна емоционална връзка, ищецът продължава да търпи душевна болка и страдания, намиращи външен израз в емоционална нестабилност, избухливост, плач, отрицание на настъпилата смърт, нежелание за социални контакти, проява на недоверие към околните и дезадаптация. Твърди се, че ищецът със смъртта на баща е изгубил морална, житейска и финансова подкрепа, на която разчитал през годините. Позовава се на относително младата си възраст, на която е загубил преждевременно баща си.

В отговора на исковата молба, ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че причина за произшествието е единствено поведението на А. С., а евентуално, че е налице съпричиняване на резултата от него. Конкретно твърди, че А. С. по време на произшествието управлявал мотопед без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Самият мотопед бил без регистрационен номер и не бил преминал през технически преглед. Отделно по време на произшествието А. С. бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2.08 промила, или със средна степен на 4 алкохолно опиване. Тази степен на алкохолно опиване довела до значително забавяне на реакциите на пострадалия и е в крайна сметка причинила произшествието. Отделно сочи, че пострадалият не е носел необходимото предпазно облекло по време на произшествието.

Поддържа се, че изложеното по отношение на основателността на исковата претенция, следва да бъде съобразено по отношение на определяне размера на обезщетението, с аргумент от нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че паричната претенция от една страна е недоказана по размер, а от друга странасилно завишена.

Оспорва се дължимостта на претендираната от ищеца лихва от 01.08.2024 г.

Поддържа, че задължен по отношение на лихвите за забава е деликвента, поради което следва да намери приложение нормата на чл. 497 от КЗ. Наред с това се твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането.

Правна квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК):

Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят квалификацията на иска за обезщетяване на неимуществена вреда като пряка претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на лек автомобил- чл. 432 от КЗ.

Възражението за евентуално съпричиняване, водещо до намаляване претенциите за обезщетение на неимуществени вреди е регламентирано в чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът ще съобразява поведението на пострадалия с правилата на ЗДвП относно управлението на МПС след надлежно придобита правоспособност (чл.

150а), изпълнение на задължение за носене на предпазно облекло и каска (чл. 137е ), както и забрана за управляване на МПС под въздействието на алкохол( чл.5, ал. 3, т. 1).