Решение № 319 от 16.07.2026, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Перник, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20261720200456 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от О. З. О. С ЕГН:**********, регистрирана в Районен съд Перник с вх. № 9751/19.03.2026г. срещу Заповед за задържане на лице от 12.02.2026 г, с peг. № 1920зз-73 от 13.02.2026 г., като преписката е била връщана за окомплектоване и след постъпването й е било образувано настоящото дело, като видно от представените материали заповедта,е издадена от полицейският орган – И. Г. И. - старши полицай в 01 РУ при ОД на МВР - Перник.

С процесната заповед е наредено задържане на жалбоподателя О. З.

О. С ЕГН:********** за срок до 24 часа в помещение за задържане при 01-РУОД на МВР-Перник по реда на ЗМВР. В жалбата са изложени съображения, че лицето не е и извършило деяние, изпълващо състава на някое от установите в Наказателния кодекс (НК) престъпления. Възразява се, че в заповедта липсвало фактическо основание и необоснованост, както и че не е имало данни за извършено престъпление, като лицето не е било дало кръв и не му е била извършена експертиза, като се извеждат изводи и за нарушение на ЕКПЧОЗ. Възразява се и че не е следвало да се задържа лицето, като се моли съдът да приеме, че обжалваната заповед и наложената със същата ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е несъобразено с целта на закона. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство. Задържането за срок от 24 часа е принудителна административна мярка, която в зависимост от случая, би могла 1 да има превантивен или преустановителен характер. Задържането съставлявало ограничаване на правото на свобода и по изключение е приложимо, с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция, при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай, приложената мярка не се оправдава от никоя от тези цели.

Посочна се, че след извършената проверка от полицейските служители и в частност проведеното тестване с техническо средство - Дрегер - Дръг тест 5000 с фабричен номер ARMB 0048. жалбоподателят е оспорил резултата от същото, което е дало основание на О. да бъде издаден талон за медицинско изследване. Жалбоподателят се сочи, че е отведен до медицинско заведение, където е предоставил доброволно кръвни проби за изследване. Абсолютно неясно остава защо след като със същия са проведени всички необходими и възможни действия с цел установяване на действителното правно положение и резултатът от кръвното изследване не е бил изготвен към момента и е било известно, че това няма да бъде сторено както в близките часове, така и в следващите дни, кое е налагало необходимостта О. О. да бъде задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Лицето е оказало необходимото съдействие; със същия са проведени всички възможни действия от полицейските служители, като реално във времето на неговото задържане с него не само не са проведени други действия, но и не е изготвен резултатът от кръвното изследване. В допълнение на изложеното е и фактът, че със Заповед № GPAM - 1759815 от 12.02.2026г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на О. О. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му. но за не повече от 18 месеца, което на практика е поставило съответното ограничение доверителят ми да управлява МПС до установяване на действителното правно положение.

С оглед направеното възражение и оспорване на резултата от техническото средство, незабавно след освобождаването му, О. О. е посетил Медикодиагностична лаборатория „Кандиларов“, където е предоставил кръвни проби за изследване. Резултатът от същото отразява, че в кръвта на О. З. О. не се съдържа наличие на наркотични вещества. Сочи се, че съгласно нормативната регламентация - ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно) изследване или с тест. В Наредбата е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В конкретния случая обаче резултатът от теста, извършен с Дръг Тест, не можело да бъде взет предвид с оглед на това, че жалбоподателят веднага б и л изпълнил предписанието по издадения му талон за изследване чрез даване на кръвна проба. Моли се съдът 2 да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна.

В последното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не се представлява. В докладвана и приета по делото молба от защитата, се моли да се даде ход на делото и ке и моли заповедта да бъде отменена.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– И. И., редовно призован не се явява лично. Явява се представител с пълномощно- юк В., която оспорва жалбата.

Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и законосъобрана. По същество застъпва доводи, че счита че оспорваният акт е правилен и законосъобразен, доколкото към датата на задържането след извършена проверка от контролни органи с техническо средство непосредствено на мястото на проверката е отчело положителен резултат за наличие на наркотични вещества във водача. Образувано е бързо производство, прераснало в досъдебно производство №72/2026 по описа на Първо РУ ОДМВР ПЕРНИК, съответно изложените обстоятелства кореспондират и се съдържат в представените доказателства в съдебно заседание напълно с изложените фактически обстоятелства за задържането на лицето в оспорваната заповед за задържане. Към датата на издаването на заповедта е било налично като първоначални данни само отчетения резултат от техническото средство. Именно с оглед на това е образувано и наказателно производство. В рамките на което, в последствие е назначена и извършена токсико-химическа експертиза, която не е потвърдила показанието на техническото средство. Но се касае за в последствие установени факти и обстоятелства. Това не е било известно на лицето, което е задържало жалбоподателя към датата на задържането и издаването на заповедта. Самото ограничаване правото на свободно придвижване на жалбоподателя е било свързано с необходимостта от извършване на първоначални процесуални действия като част от времето на задържане, обхваща точно такива- разпит на жалбоподателя, явяването му за даване на кръвна проба, той не е бил през цялото време в помещение за задържане на задържани лица, а и такова настаняване е необходимо с оглед извършване на първоначални процесуални действия с негово участие, които целят изясняване на обективната фактическа обстановка. В последствие същият не е привлечен като обвиняем и делото е било прекратено, поради установена в последствие липса на съставомерно деяние на базата на токсико-химическата експертиза не влечала след себе си незаконно съобразност на оспорваната заповед , доколкото законно съобразността на всеки административен акт се преценява, с оглед факти и обстоятелства, които са били налице към датата на издаване на акта. Самото задържане не превишава 24 часа, след извършване на необходимите процесуални действия и разпит, същият е бил освободен. По делото сочи, че са били представени доказателства, които кореспондират със фактическата обстановка и потвърждават посочените в заповедта данни за извършено престъпление. Заповедта съдържа всички реквизити и жалбоподателят е запознат с правата си, за което се е подписал. Счита, че издадената заповед е целесъобразна, тъй като поради необходимост е било ограничено правото на свободно придвижване на лицето, поради което е издадено именно и оспорваната заповед. С оглед изложеното моли съда да отхвърли жалбата срещу заповедта за задържане. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По допустимостта:

3

В Заповедта предмет на съдебен контрол е посочено точно пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалбата. Същевременно в последния ред на заповедта е описано, че същата може да се обжалва по реда на АПК в 14дневен срок от съобщаването й пред Районен съд – Перник, като така описани двата срока взаимно се изключват един друг и водят до объркване у лицето какъв е срокът му на обжалване, при положение че се касае за едно незабвно производство, съгласно цитираната първа такава разпоредба по-горе.

С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК съдът приема, че жалбата е постъпила в законоустановения срок.

Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество. Така с определението си за насрочване на делото и конституиране на страните, съдът е посочил, че както следва че производството е по реда на чл.72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК). Съдът, в разпореждането си е посочил, че следва да посочи следното: Съгласно чл. 72. ЗМВР (1) (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага жИ.та си или жИ.та на други лица на явна опасност;

4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;

5. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; когато лицето, независимо от основанията за задържането му, е непълнолетно, му се назначава за защитник адвокат от момента на задържането му;

6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

7. (нова – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) установено като незаконно пребиваващо на територията на страната;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда

Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

4

(5) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.

Разпечатката съдържа 33 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d9ef866-360e-4c73-adf5-83e88922a269